Определение № 50428 от 08.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1783/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. и Н. Б. Р. - М., представлявани от процесуален пълномощник, срещу решение № 1250 от 29.11.2021 г, постановено по в. гр. д. № 1756/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 262036 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 10935/2018 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. Б. Р. - М., Е. П. М. и А. А. Ангелова против "Банка ДСК" АД искове за установяване несъществуването на ипотечно право на "Банка ДСК" АД по учредена на 26.04.2007 г. законна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], вписана на 26.04.2007 г., за нищожност на договор за кредит от 19.04.2007 г. и за нищожност на ипотеката поради нищожност на договора за кредит. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „ 1. Следва ли физическо или юридическо лице да черпят права по чл. 113 от ЗС, когато няма доказателства, приложени по делото - официални документи от Агенция по вписванията с дата/година на входиране, с входящ номер от Агенция по вписванията, които да доказват вписването; 2. Следва ли да се приеме, че се било запазвало ипотечното право на банката по силата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, след като по делото няма приложени доказателства - официални документи от Агенция по вписванията с дата на входиране, с входящ номер от Агенция по вписванията; 3. Следва ли съдът да се обосновава със „служебни проверки по телефона“ и това да се счита за безспорно установено доказателство по делото, и на това основание да постановява съдебно решение, за което обстоятелство не е приложен официален документ от държавната институция Агенция по вписванията за вписана договорна ипотека с конкретна дата/година; 4. Следва ли сключен договор за ипотека за обезпечаване на договор за кредит от 19.04.2007 г. да се счита за действителен, ако в нотариалния акт за ипотека няма вписан ЕИК и БУЛСТАТ на банката; Действителен ли е този ипотечен договор, когато банката не е изпълнила условията на ЗЗД при сключване на договора за ипотека и няма вписан ЕИК и БУЛСТАТ на банката; 5. Следва ли да се приеме, че е спазена предписаната законна форма - сключване на нотариално заверени договори с юридическо лице, в случая с „Банка ДСК“ ЕАД, когато липсва изписан ЕИК и БУЛСТАТ на юридическото лице и в договора за ипотечен кредит, и в нотариален акт № 196, том 3, рег. № 12225, нот. дело № 508 от 26.04.2007 г., както е приел въззивният съд; 6. Неизписването на ЕИК и БУЛСТАТ води ли автоматически до недействителност на договора поради липса на законна форма; 7. В случая в договора за кредит от 19.04.2007 г. и в нотариален акт № 196, том 3, рег. № 12225, нот. дело № 508 от 26.04.2007 г. за ипотека липсата на изписан ЕИК и БУЛСТАТ на юридическото лице легитимира ли ЮЛ като законно регистрирано, което може да извършва тази банкова дейност и да сключва тези договори; 8. Следва ли съдът да спазва закона и да се съобрази с изтеклата погасителна давност на двата договора“. В касационната жалба също са формулирани въпроси, по повод на които се иска допускане на касационно обжалване с бланкетно посочване на чл.280, ал.2 ГПК: „ 1. Следва ли договорът за ипотека върху апартамент, сключен като обезпечение към договор за кредит от 19.04.2007 г., да се счита за действителен, когато към дата 19.04.2007 г. имотът не е бил собственост на кредитополучателите М.; 2. При договор за кредит, в който е предвидено да бъде обезпечен с ипотека, непредоставянето на договорното обезпечение /неучредяването на ипотеката/ преди 19.04.2007 г. или на същата дата 19.04.2007 г. ще доведе ли до своебразно преустановяване на договорната връзка между страните; 3. Задължението на кредитополучателите за учредяване на ипотека върху недвижим имот в полза на банката към датата на сключване на договора за кредит от 19.04.2007 г. и неспазването на изискването на чл.60 от ЗКИ от банката води ли до нарушение на забраната на чл.176 ал.2 от ЗЗД; 4. Следва ли да се счита за обезпечение по договора за кредит от 19.04.2007 г. имотът по договора за ипотека от 26.04.2007 г., когато договорът за ипотека е сключен 7 дни след сключването на договора за кредит от 19.04.2007 г.; 5. Обвързан ли е ипотекираният имот с договора за кредит от 19.04.2007 г., след като в този договор ипотекарният кредитор А. Ангелова не е страна по него, няма неин подпис, че е съгласна с условията на договора, и след като нотариалният акт за ипотека е изповядан 7 дни след сключването на договора за кредит от 19.04.2007 г.; 6. Действията на банката при неизпълнение на това задължение на кредитополучателите М. законни ли са, след като ипотекарният кредитор А. Ангелова не е страна по договор за кредит от 19.04.2007 г., а нотариалния акт за ипотеката е сключен едва на 26.04.2007 г. и имотът не е бил в патримониума на Е. и Н. М., поради тази причина нотариалният акт е от датата 26.04.2007 г.; 7. Представянето на влязло в сила съдебно решение, с което сделката е обявена за симулативна, доказателство ли е за несъществуване на ипотеката; Следва ли да се приеме за установено несъществуване на ипотека на основание приложеното съдебно решение за симулативност на сделката - решение от 04.10.2015 г. на СГС, ГО, 9 състав, гр.д. № 3498/2012 г., на Втора инстанция - решение от 13.04.2016 г. на САС по гр.д. № 5406/2015 г., трета инстанция - определение № 972 от 20.12.2016 г. на ВКС; 8. Следва ли да се приеме, че е налице законна ипотека, след като има договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 196, том 3, рег. № 12225, нот. дело № 508 от 26.04.2007 г., което по смисъла на чл.167 от ЗЗД е договорна, а не законна ипотека“. Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол по съображения в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител юрисконсулт в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Подаден е отговор и от А. А. Ангелова - чрез процесуален пълномощник, която изразява становище за отмяна на въззивното решение и за постановяване на решение от касационната инстанция, с което да бъдат уважени предявените искове. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел за безспорно от фактическа страна, че: На 19.04.2007 г. между Е. П. М. и Н. Б. Р. - М. като кредитополучатели и „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) като кредитор е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката се е съгласила да предостави на кредитополучателите кредит в размер на 100 000 лева за покупка на недвижим имот, представляващ апартамент № 4А, разположен на таванския етаж в триетажна жилищна сграда на [улица] [населено място], целият със застроена площ 97.73 кв. м. В договора е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен с ипотека върху имота, който ще бъде придобит от кредитополучателите с получения кредитен ресурс. На 26.04.2007 г. Е. М. и Н. Р. - М. в качеството на купувачи са сключили с А. А. Ангелова в качеството на продавач договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508/2007 г. на нотариус с рег. № 039, вписан в Службата по вписванията - София с вх. рег. № 26503/26.04.2007 г., с който А. Ангелова се е съгласила да прехвърли на двамата купувачи правото на собственост върху апартамент № 4А в жилищната сграда на [улица] [населено място], ведно с прилежащите му идеални части от сградата и от правото на строеж върху терена, заедно с мазе и гараж, срещу цена 115 000 лв. В нотариалния акт е отбелязано, че продавачката се е съгласила част от цената - 100 000 лв., да й бъде изплатена чрез кредит, осигурен от „Банка ДСК“ ЕАД, след представяне на вписания нотариален акт за сключване на договора за покупко-продажба и вписване в полза на банката на първа по ред ипотека върху имота, като е заявила, че е получила напълно от купувачите остатъка от цената в размер на 15 000 лв. С акт за вписване № 198, т.ІІІ на Служба по вписванията - София, по повод изходяща от „Банка ДСК“ ЕАД молба с нотариална заверка на подписите рег. № 12232/26.04.2007 г., е вписана законна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху имота, предмет на договора за покупко - продажба от 26.04.2007 г., за обезпечаване изплащането на отпуснатия с договора от 19.04.2007 г. кредит в размер на 100 000 лв. По делото не е имало спор, че с решение № 6747 от 04.10.2015 г. по гр. д. № 3498/2012 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 29.12.2016 г., е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен през 2012 г. от А. А. Ангелова против Е. П. М. и Н. Б. Р. - М., че сключеният между ищцата и ответниците договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508/2007 г., е привиден и нищожен. В хода на производството пред въззивната инстанция е представено и влязло в сила на 11.08.2021 г. решение № 265014 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 16888/2019 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено в отношенията между Е. М. и Н. Р. - М. - от една страна, и А. Ангелова - от друга, че А. Ангелова е собственик (на основание договор за покупко - продажба от 2003 г. и преустройство, съгл. констативен нотариален акт от 2005 г.) на недвижимия имот, върху който е вписана законната ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД, и на основание чл. 108 ЗС са осъдени Е. М. и Н. Р. - М. да предадат на А. Ангелова владението върху имота. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е приел от правна страна, че от вписаната на 26.04.2007 г., на основание чл.60, ал.4 ЗКИ, законна ипотека за „Банка ДСК“ АД е възникнало ипотечно право върху закупения от ищците - кредитополучатели недвижим имот, като ипотеката е учредена валидно с цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателите към банката, произтичащи от сключения на 19.04.2007 г. договор за кредит. Въззивният съд е обсъдил всички релевирани в исковата молба основания за несъществуване на оспорваното от ищците ипотечно право на ответника и за нищожност на договора за кредит, както и на самата ипотека, но след съвкупна преценка на фактите и доказателствата е достигнал до изводи за неоснователност на исковете. Във връзка с твърдението на ищците, че ипотеката е нищожна на основание чл.170 вр. чл.167, ал.2 ЗЗД поради липса на достатъчно данни за идентифициране на кредитора, конкретно - на посочен при вписването на ипотеката ЕИК на банката, въззивният съд е изложил съображения, че в молбата за вписване на законна ипотека са посочени всички индивидуализиращи белези на банката - кредитор, в т. ч. и БУЛСТАТ. Поради обстоятелството, че в действащата към датата на вписване на ипотеката законова уредба не е съществувало изискване за идентифициране на търговеца с ЕИК, а идентификацията се е осъществявала съобразно код по регистъра БУЛСТАТ, съдът е приел, че липсата на ЕИК е ирелевантна за надлежната идентификация на кредитора, вписал законната ипотека, и ипотеката не е нищожна на основание чл.170 ЗЗД. Относно поддържаната в исковата молба нищожност на ипотеката на основание чл.167, ал.3 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл, че към момента на вписване на ипотеката правото на собственост на кредитополучателите - купувачи на ипотекирания имот, е установено по несъмнен начин с договора за покупко - продажба от 26.04.2007 г., чието сключване предхожда вписването на ипотеката и поради това ипотеката не е нищожна на основанието по чл.167, ал.3 ЗЗД. Позовавайки се на чл.298 ГПК, въззивният съд е направил извод, че влязлото в сила решение по гр. д. 3498/2012 г. на Софийски градски съд, с което договорът за покупко - продажба е признат за привиден и нищожен в отношенията между продавача и купувачите, е непротивопоставимо на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, който не е участвал като страна по делото и не е правоприемник на никоя от страните; Исковата молба, по повод на която е постановено решението, е вписана след възникване на ипотечното право на банката и не са ангажирани доказателства, разколебаващи извода, че към момента на вписване на законната ипотека купувачите на имота и кредитополучатели по договора за кредит са притежавали правото на собственост върху имота, обект на ипотеката. В исковата молба ищците са релевирали и нищожност на договора за кредит от 19.04.2007 г. по силата на чл.152 ЗЗД, предвид уговореното в договора „тройно обезпечение“ на придобития с кредит имот. Въззивният съд е преценил от правна страна, че договорът за кредит не е нищожен на твърдяното основание, тъй като не съществува законова забрана за обезпечаване на вземане по договор за кредит чрез няколко различни обезпечения и в границите на чл.9 ЗЗД страните са свободни да уговорят степента на обезпечение, а същевременно в чл.60, ал.4 ЗКИ изрично е предвидено право за банката - кредитор да обезпечи вземанията си към кредитополучателя чрез вписване на законна ипотека. Доводът на ищците, че с чл.24 от приложимите към договора за кредит Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити на „Банка ДСК“ АД е поставено условие за кредитополучателя да издаде като обезпечение на банката запис на заповед, е счетен от въззивния съд за неоснователен. Изложени са мотиви, че записът на заповед обезпечава вземането, доколкото предоставя на кредитора облекчен ред за снабдяване с изпълнителен титул за принудително събиране на вземането, но не създава за кредитора права да реализира едновременно вземането си на договорно основание и на основание записа на заповед. Наред с това съдът е посочил, че по делото няма доказателства в полза на банката - ответник да са учредени и други обезпечения, освен вписаната ипотека. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените срещу „Банка ДСК“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. С изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г. в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК са предвидени вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и очевидна неправилност на решението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се позовали бланкетно на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, без да посочат коя от уредените в нея хипотези поддържат като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С касационната жалба не са въведени оплаквания за нищожност и за недопустимост на решението, а и от данните по делото не може да се направи обосновано предположение, че въззивният съд се е произнесъл с нищожен или с недопустим съдебен акт, за да са налице основанията по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК. Касаторите не са изложили доводи, относими към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвидена като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. Въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно, поради което не намира основание да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на бланкетно посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Всички формулирани в изложението и в касационната жалба въпроси, на които касаторите искат да получат отговор от касационната инстанция, са насочени към оспорване на правилността на въззивното решение, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях - т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорите на въпросите са обусловени от преценката на фактите и доказателствата по делото, а в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали фактическите констатации на въззивния съд са обосновани и дали правните изводи, до които е достигнал съдът, са законосъобразни. Част от въпросите - за задължението на въззивния съд да съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за признаване нищожност на договора за продажба и за задължението на съда да обсъди довода за погасяване по давност на правата на банката - кредитор, са зададени некоректно и не отразяват адекватно мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд не е игнорирал влязлото в сила решение, а в съответствие с разпоредбата на чл.298 ГПК е преценил, че банката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното без нейно участие решение и че решението не може да й бъде противопоставено. Погасителната давност не е въведена надлежно като част от основанието на предявените по делото отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, поради което необсъждането й от въззивния съд не съставлява неизпълнение на произтичащите от процесуалния закон задължения на съда да разгледа иска/исковете на всички заявени от ищеца основания. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на надлежно обосновани от касаторите допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Бланкетното позоваване и възпроизвеждане на текстовете на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без посочване на конкретна съдебна практика в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и без излагане на аргументи относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото (в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), не позволява на касационната инстанция да направи извод за осъществяване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1756/2021 г. на Апелативен съд - София. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация „Банка ДСК“ АД и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,