Определение № 289 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1139/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Се Ай груп“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 163 от 13. 04. 2022 г. по ч. т. д. № 508/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Се Ай груп“ ЕООД срещу определение № 708 от 14. 12. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 1772/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28. 10. 2021 г. по гр. д. № 67/2021 г. на Старозагорски районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 260698 от 9. 08. 2021 г. по гр. д. № 67/2021 г. на Старозагорски районен съд. В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател оспорва извода на ВКС, че в случая е налице търговски спор. Изразява становище, че следва да бъде защитен по ЗЗП. Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба на „Се Ай груп“ ЕООД, Върховният касационен съд е приел, че с оглед цената на исковете и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване, тъй като спорът е търговски – има за предмет вземания, произтичащи от изпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а именно сделка, сключена между търговци по правноорганизационната си форма. Извършената преценка за допустимост на подадената частна касационна жалба е правилна. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая с исковата молба „А 1 България“ ЕАД е предявило срещу „Се Ай груп“ ЕООД искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че ответното дружество му дължи сумата от 996, 05 лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16. 03. 2020 г. до 15. 07. 2020 г. по договор №[ЕИК] за електронни съобщителни услуги със системен партиден № П5719575 и сумата от 5 922, 15 лв. – неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 23. 10. 2020 г. до окончателното плащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260529 от 2. 11. 2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4315/2019 г. на Старозагорски районен съд. Предмет на делото са вземания, които произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, поради което спорът е търговски /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Цената на исковете, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 996, 05 лв. и 5 922, 15 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела, поради което въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Неоснователни са доводите в жалбата, че спорът не е търговски, тъй като частният жалбоподател се ползва от закрилата по Закона за защита на потребителите. С изменението на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./ е създадено ново процесуално правило, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, съответно за тях е приложим предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая частният жалбоподател е търговско дружество и спорът по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за вземания към него по сключен с ищеца-търговско дружество във връзка с упражняваното от тях занятие договор за електронни съобщителни услуги. Поради това не би могло да се приеме, че спорът е потребителски и делото е гражданско. По тези съображения, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба на „Се Ай груп“ ЕООД като процесуално недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение