Определение № 952 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. М. от [населено място] срещу решение от 07.12. 2011г по гр.дело № 13008/2011г. на Софийски градски съд, с което искове по чл. 344 ал. 1 КТ са отхвърлени поради обстоятелството ,че се касае за прекратен договор за управление, а не за уволнение по трудов договор. В изложението по чл. 284 ал.З т.1 от ГПК се поставя въпроса работещите не по трудов договор имат ли право на защита при уволнение, не се ли нарушава Конституцията (чл. 6 ал.2, равенство пред закона,чл. 48, чл.52 ал.З К-я ), ако го нямат. Налице е и противоречие между обжалваното решение практиката на ВАС, която възприема подобни договори за трудови .В подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК са приложени определения от практиката на Върховен административен съд.на следващо място, противоречието е по същностните признаци, които са от значение за квалифициране на договора като трудов .В тази връзка се цитира определение №465/2011г на ВКС IV г.о (по чл. 288 ГПК) Изложението съдържа позоваване на чл. 280 ал.1 т.2, т.З ГПК ,във връзка с гарантираното от Конституцията равенство и право на защита. След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос, дали работещите не по трудов договор имат ли право на защита при уволнение ,съдържа несъвместимо с правната логика противоречие, което го лишава от правно съдържание. Уволнявани могат да бъдат работниците и служителите ,встъпили в трудово правоотношение и тогава може да се търси защита срещу незаконно уволнение, по предвидения в Кодекса на труда ред. Правоотношенията по договор за управление не са трудови, освобождаването на управител, респ. прекратяването на договора за управление ,не е „уволнение". Това не означава, че няма ред за защита спрямо страната, което оспорва законосъобразното прекратяване на договора. Ето защо поставеният въпрос ,включително във втората му част - ако тези лица („работещите не по трудов договор") не се ползват от защитата по КТ при уволнение, не се ли нарушава Констатуцията, не отговаря на общото условие за поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК ,съгласно дадените в TP № 1 /2009г ОСГТК на ВКС пояснения. При уреденото в закона факултативно касационно обжалване, задачата на Върховен касационен съд не е да дава чрез отговор на въпроси коментар, дали когато прекратеният договор не е трудов, защитата по приложимия общ или специален закон съответства по обем на защитата при незаконно уволнение. В случая ищецът, сега касатор, е основал иска си на твърдения, които не са кореспондирали с действителния характер на правоотношението и основанието, на което същото е било прекратено. Претендирал е правни последици, които не следват от установите по делото факти. Тези са били решаващите съображения исковете по чл. 344 ал.1 КТ да бъдат отхвърлени. Обосновката на въпросите няма връзка с решаващите съображения на съда и фактите по делото, които са обсъждани и съответно преценени, за да се формират изводи по основанието на иска. Въззивният съд е посочил кои обстоятелства, свързани със съдържанието на договора и нормативните предпоставки за сключването му именно като договор за управление, са се оказали решаващи за изхода на спора, но във въпросите и обосновката им липсва конкретност в същата насока. При възприемане на правно разрешение, Софийски градски съд е следвал установената практика на ВКС по отношение на признаците, по които договорите за управление следва да разграничават от трудовите договори. За пълнота следва да се изтъкне ,че липсва и обосновка на посочените основания по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Защитата неправилно счита, че прилагане на набор от определения на Върховен административен съд, или определения на ВКС по чл. 288 ГПК, може да подкрепи довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Противоречие между практиката на гражданските съдилища и тази на Върховен административен съд, по въпроса дали договорът за управление може да се яви трудов, не може да има. Компетентност на административните съдилища е да преценят и произнесат дали е налице административно или служебно правоотношение, което обуславя разглеждане на спора по административен ред ,а не да определят приложимото за гражданския съд право, когато спорът следва да се разгледа от общите съдилища. Като приема спора за неподсъден пред административните съдилища, ВАС не решава въпрос дали компетентният друг съд следва да приложи трудовото, търговското, или общото гражданско право, при спор относно законосъобразното прекратяване на един договор Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.