Определение № 16 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7198/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. С. Д. чрез адв. Кр. А. срещу определение №309 от 01.07.2013г по ч.гр.д. № 3690/2013г на Върховен касационен съд, І г.о с което е оставена без разглеждане касационна частна жалба срещу определение от 14.03.2013г по ч гр.д. № 857/2013г на Софийски апелативен съд, отменил определение на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнение и намерил молбата за неоснователна В жалбата се поддържа ,че определението на Софийски апелативен съд е преграждащо, както и че основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК са били обосновано изложени, но съставът на ВКС не ги е взел предвид. Те са налице ,въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,поради което определението е неправилно. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Пред Върховен касационен съд, І г.о е било обжалвано определение на Софийски апелативен съд, което не подлежи на обжалване съгласно изричния текст на чл. 396 ал.2 от ГПК. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема довода ,че определенията с които се оставят по същество без уважение молби за допускане на обезпечения са преграждащи по смисъла на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК, както и че от съдържанието на правната норма и действащия процесуален ред е следвало друго разрешение по допустимостта на постъпилата жалба, освен оставянето й без разглеждане. Недопустими са и не подлежат на разглеждане частни касационни жалби, депозирани от страната срещу определения, за което законът не предвижда обжалване по този ред. Самата обжалваемост, правилно преценена от състава на ВКС І г.о, няма връзка и с обосновката на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о