Определение № 2811 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 10.12.2024 г. по гр. д. № 414/2024 г. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.69 СК. Жалбоподателят – К. С. К.,, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение. Ответникът – И. Е. Р., чрез своята майка Е. Р. С. и чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че К. С. К. е биологичен баща на малолетното дете И. Е. Р., родено на 10.04.2021 г. в [населено място], от майка: Е. Р. С., [улица], за което в [община] е съставен акт за раждане № 0736 от 13.04.2021 г. С решението е допусната е промяна в имената на детето като е посочено, че ще носи бащиното и фамилно име на бащата – И. К. С.. Постановено е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като е определено местоживеене при майката в [населено място], общ.Т.. Определен е режим на лични отношения с бащата – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 9.00 ч. в събота до 18 ч. в неделя. Ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно от датата на завеждане на иска – 23.11.2023г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Прието е за установено въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че ответникът К. С. К. е живял при своите родители в [населено място] ,обл.Стара З. като е имал жена и две деца, но през 2019г се разделил с жена си и заминал да работи в Германия,където се запознал с Е. Р. С. и заживял на съпружески начала с нея. Съдът е приел, че майката Е. и К. С. са работили заедно в Германия около 4-5 месеца, след което се върнали в България и заживели в дома на родителите на К. в [населено място], общ. Стара З.. Прието е за установено, че ответникът К. е имал връзка с майката на детето Е. С. през периода 2019 – 2021г., тъй като са живели във фактическо съжителство първоначално в чужбина, а впоследствие са се прибрали в България – в [населено място]. Прието е, че при завръщането си в Р България майката вече е била бременна и на 10.04.2021г, в [населено място], Е. родила детето И.. Установено е, че община-С. е съставен акт за раждане № 0736/13.04.2021г, в който за майка на детето е вписана Е. Р. С., а бащата е неизвестен, тъй като не е извършил припознаване. Преценявайки гласните доказателства съдът е приел, че след като узнал за раждането на детето И., ответникът веднага дошъл да го види в болницата, почерпил своите роднини и бил много щастлив, тъй като детето било кръстено на брат му И.. Съдът е приел, че ответникът останал да живее при Е. и детето само няколко месеца, след което ги напуснал и заминал в чужбина, по данни на свидетелите в Нидерландия, където заживял заедно с първата си жена и двете си деца и с След раздялата не е виждал детето И. Приел е, че тъй като ответникът не е открит на своя адрес и не участва лично в процеса, а се представлява от особен представител, не може да бъде изготвена съдебна ДНК-експертиза за установяване на бащинство. Изложил е съображения за това ,че са неоснователни възраженията за безусловната необходимост от ДНК експертиза, както и че такава експертиза би била наложителна ако събраните доказателства сочат, че ответникът не е възприемал, че детето е заченато от него, не е възприемал бащинството си, най-малкото – да е проявявал някакво съмнение в това отношение. Въз основа на гласните доказателства съдът е направил анализ, като е отчел обстоятелството, че зачеването е акт, който не може да бъде възприет непосредствено, но се установява по косвен начин които в своята съвкупност гласните доказателства са достатъчни за формиране на категоричен извод за зачеване на детето от ответника, изключвайки всяка друга вероятност за зачеване, поради което е приел иска за доказан и е уважил същия като е приел за установено, че К. е баща на детето. Съдът е приел, че издръжка от 250 лв. е приблизително към нейния възможен минимум като се има предвид възрастта на детето /3 г/ и неговите потребности, както и факта че ответникът е баща на две други ненавършили пълнолетие деца, на които също дължи издръжка. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: може ли само въз основа на гласни доказателства съдът да уважи иск за произход от бащата и необходимо ли е изслушване на ДНК експертиза, както и при спор за произход решаващия съд длъжен ли е сам, служебно и без искане от страната да допусне извършване на ДНК експертиза и да обсъди всички доводи и възражения на страните. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно.-основание по чл.280, ал.2 ГПК. Позовава се на решения на състави на ВКС по приложението на чл.69 СК. Настоящият състав намира, че решението не е очевидно неправилно, но следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, уточнен съгласно ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС: може ли само въз основа на гласни доказателства съдът да уважи иск за произход от бащата, без и служебно да е допуснал извършването на експертизи – медицинска гинекологична такава за вероятния период на зачеване на детето и или ДНК експертиза, когато страна по делото е непълнолетно лице, на основание чл.280, ал.1т.1 ГПК. По изложените съображения, съдът