Определение № 1889 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2474/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. и А. Г. К. срещу решение № 1615 от 20.03.2024 г. по в. гр. д. № 13357/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12811/20.07.2023 г. по гр. д. № 8610/2022 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените срещу жалбоподателките искове по чл.422 ГПК – признато е за установено на основание чл.6, т.10, вр. чл.51 ЗУЕС и чл.422, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че всяка от ответниците - С. Г. К. и А. Г. К., дължи на Етажна собственост с адрес [населено място], [улица] сумите от по 2 388 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2018 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 397, 32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.03.2021 г. В жалбата се сочи, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 6300 лв. Изложени са оплаквания срещу решението, представено е и изложение с основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът в производството Етажна собственост с адрес [населено място], [улица] оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като съдържа произнасяне по обективно и субективно съединени искове с цена под 5000 лв. всеки. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях искове, които имат обуславящо значение по иска за собственост. В настоящия случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от субективно и обективно съединените парични искове под 5000 лв. Това решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Сборът от цените на тези искове е без правно значение, затова не може да бъде споделено виждането на жалбоподателките, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е 6300 лв. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1200 лв. или 613,55 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.10.2024 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,