Определение № 3861 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба О. А. Ю., чрез адв.Е. М., срещу въззивно решение № 420/15.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 582/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 96/17.06.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. на Районен съд- Свиленград. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 422 ГПК да се приеме за установено, че ответницата Г. Т. К. – П. му дължи връщане на сумата 7 000 евро, получена по виновно неизпълнен от нейна страна договор за поръчка от 23.03.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21/2022 г. на РС – Свиленград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението се поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли въззивният съд служебно да даде правилна правна квалификация на исковете; 2) коя е вярната правна квалификация на иск, предявен от доверител срещу довереник за получаване на отчет по мандатно правоотношение; 3) какви са задълженията на довереника по мандатното правоотношение и във връзка отчетната сделка; 4) кога настъпва задължението за отчет при мандатно правоотношение. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 50/06.03.2015 г. гр. д. № 3359/2014 г., IV г.о., а по последните два въпроса - с решение № 300/23.07.2012 г. по гр. д. № 1366/2011 г., IV г.о. и решение № 208/29.07.2017 г. на по гр. д. № 916/2012 г., IV г.о. Бланкетно се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответната страна по жалбата - Г. Т. К. – П., чрез адв. Д. А., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че на 23.03.2021 г. между страните е бил сключен договор за поръчка, по който ответницата - адвокат Г. П. се е задължила от името и за сметка на ищеца да предаде сумата 7000 евро, представляваща договорена стойност за изработване на необходимите проекти за узаконяване на жилищната му сграда, построена в ПИ с идентификатор ......... по КККР на [населено място], м.„К.“, с площ 1015 кв.м., на съответните технически лица („проектантите, архитектите и инженерите“). Не е спорно, че съгласно двустранно подписана разписка от 23.03.2021 г., тази сума е получена от ответницата. Съдът е посочил, че на същия ден, видно от представената по делото втора разписка от 23.03.2021 г., адв. П., в качеството й на пълномощник на ищеца, е предала сумата на Д. Т. за извършване на уговорената работа и за изготвяне на необходимите проекти за процесния имот. В документа е записано като основание, че сумата представлява „таксите за проектиране, архитектура, ел.инсталация, ВиК, и прочие” за промяна „начина на предназначението на територията от земеделска в урбанизирана за жилищно застрояване, и имота бъде обособен в самостоятелен имот и с нанесена жилищна сграда, ведно с всички проекти за това“. С пълномощно от 03.09.2020 г. ищецът е упълномощил Д.Т. да го представлява пред [община], АГКК, РИОСВ, Напоителни системи, ОДЗХ – Хасково, МЗХГ, АПИ и др. във връзка с изготвяне и приемане на документи в [община]. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите и възраженията на страните, въззивният съд е приел, че процесната сума е получена от ответницата срещу разписка и срещу разписка е предадена на лицето, поело задължението да се извършат всички необходими действия за изготвяне на проектите за узаконяване на жилищната сграда, построена в собствения на ищеца земеделски имот. По делото е представена изготвената проектна и друга документация във връзка с изпълнението на работата, но след 07.01.2022 г. ищецът спрял да отговаря на обажданията на ответницата и не посетил кантората й за получаване на документите. При тези данни съдът е приел, че по сключения между страните договор от 23.03.2021 г. не е налице неизпълнение или настъпила невъзможност за изпълнение по причина, за която отговаря ответницата, нито безполезност на изпълнението в резултат на виновна нейна забава. Длъжникът не носи отговорност, когато причина за неизпълнението е поведение на кредитора, с което той неоправдано не приема предложеното изпълнение, или не оказва необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В заключение е прието, че за ищеца не е възникнало правото едностранно да развали договора и да иска връщане на даденото по него, поради което предявеният иск е счетен за неоснователен и е отхвърлен. При тези решаващи изводи на въззивния съд, поставените от касатора въпроси нямат претендираното значение и не обуславят допускането на касационния контрол. Първите два въпроса в изложението са свързани с определената правната квалификация на предявения иск, доколкото жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, какъвто не е бил предявен. По тези процесуалноправни въпроси практиката на ВКС е установена, че както първоинстанцонният, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, като определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения (вж. – т.1 - т. 3 от ТР №1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК). Нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, респ. - когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, приетата от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, обуславя правилността на решението (вж. - разясненията в мотивите на ТР № 2/2012 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157/30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., І т.о. и др.). В случая, съдът в кръга на правомощията си като въззивна инстанция е субсумирал установените факти под приложимите материалноправни норми, с което не е допуснал отклонение от цитираните разрешения в установената практика на ВКС. Изложените в исковата молба фактически твърдения за обстоятелствата относно предмета и изпълнението на сключения договор от 23.03.2021 г., преценени със заявеното искане за установяване правото на вземане на ищеца за връщане на дадената по договора сума, след като по делото не са установени други уговорки между страните, се уреждат от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на облигационното правоотношение. По изложените съображения, не са налице поддържаните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на жалбата по първите два въпроса. Другите въпроси в изложението (№ 3 и № 4), касаещи „задълженията на довереника по мандатно правоотношение и отчетната сделка“ и „кога настъпва задължението за отчет“, са поставени общо теоретично, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд, поради което са ирелевантни за допускането на касационния контрол. Отделно, с въззивната жалба не са въведени подобни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и въззивният съд не се е произнасял. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателят не сочи никакви допълнителни аргументи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като те не го обуславят. При този изход на делото, касаторът следва да заплати на основание чл.38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 ЗА на адвокат Д. А. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора по касационната жалба в размер на сумата 1 200 лв., съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение