Определение № 1165 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2249/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД/н/ срещу постановеното при повторното въззивно разглеждане решение № 462 от 11.07.2024г. по възз.т.д.№ 118/2024г. на САС в частта, с която, след отмяна на решение № 260357 от 04.03.2021г. по т.д. № 8215/2013г. на СГС, е отхвърлен предявеният от синдика на „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД/н/ срещу „ТИТАНИУМ“ АД - в ликвидация иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като сключен при абсолютна симулация, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 18192, акт № 83, том X., дело № 11678 от 24.03.2008г.

В касационната жалба преди всичко се оспорва правилността на извода за липса на т.нар. „начало на писмено доказателство“ и на основания на него извод за недопустимост на свидетелските показания за разкриване на симулацията. Според синдика решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил настъпилите след сключване на договора прехвърляне на имота от купувача „Титаниум“ АД на новоучреденото дружество „А и Д Инвест 2008“ ЕООД, промяна на фирменото наименование и заличаването на „А и Д Инвест 2008“ ЕООД, съответно – прекратяването на образуваното срещу него исково производство от дружеството в несъстоятелност, апортиране на имота в контролираното от А. Ч. „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД и последвалото/ след образуването на ново исково производство по чл.108 ЗС от „ВИК инвестмънт“ ЕООД срещу „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД/ прехвърляне на имота на друго новоучредено и контролирано от А. Ч. дружество – „Ербиум“ ЕООД, обявяването в ликвидация на „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД и опитът за прекратяване и заличаване на ответното дружество. Синдикът настоява, че представените по делото писмени доказателства и вписванията в ТР представляват „начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК и налагат извод, че страните по договора са направили само външни изявления, без намерение за действително обвързване, доколкото са целели създаване на привидност за третите лица относно собственика на процесния имот. Счита, че няма никаква друга правна, а и житейска логика, в желанието на един приобретател да се освободи от току-що закупения от него имот, освен, ако не знае, че придобивното му основание е нищожно, поради привидност, и -при вписана срещу него искова молба по чл.108 ЗС, да извърши последваща продажба и да се стреми да ликвидира дружеството си, освен, за да постигне прекратяване на образуваното срещу него съдебно производство, поради липса на правосубектност. Синдикът намира за неправилно приетото, че в първоинстанционното производство не са въведени твърдения за персонална симулация, а – само твърдения, че страните не са имали намерение сделката да произведе транслативен ефект и поддържа, че, в резултат на игнорирането на тези твърдения, е неправилно определен предметът на делото и търсената защита. Оспорва като неправилен извода, че е ирелевантна за привидността на сделката свързаността между продавача и купувача по см. на § 1, ал.2 ДР на ТЗ, като поддържа, че е следвало да бъде преценявана в съвкупност с останалия доказателствен материал. Намира, че крайният извод, че договорът не е симулативен, е извършен при липсата на правдива логическа преценка на типичните закономерности и връзки между явленията. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска за нищожност на договора, поради симулация.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е поддържано основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси.

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да построи изводите си въз основа на тях?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 22/06.04.2017г. по т.д.№ 425/2015г., решение № 134/30.12.2013г. по т.д.№ 34/2013г., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 106/2010г., всички на II т.о.

2. Как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен довода за наличие на привидност на сделка, и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства, освен с обратно писмо, и могат ли писмени документи, удостоверяващи сключване на последващи сделки с процесния недвижим имот, и вписвания в търговския регистър да се приемат като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на правилото на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК?

Касаторът посочва решение от 11.06.2010г. по гр.д.№ 375/2010г., IV г.о., решение от 26.01.2012г. по гр.д.№ 638/2010г., I т.о., и решение от 31.03.2014г. по гр.д.№ 5791/2014г.

3. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?

По него касаторът сочи решение № 305/27.06.2012г. по гр.д.№ 1110/2011г., IV г.о.

4. Длъжни ли са съдилищата да се произнасят по всяко подадено до тях искане, твърдение, възражение за защита на лични и имуществени права до обема на поисканата защита и съдействие?

Касаторът се позовава на решение № 210/09.05.2012г. по гр.д.№ 317/2011г., I г.о., решение № 220/19.06.2012г. по гр.д.№ 714/2011г., IV г.о., и решение № 539/13.12.2011г. по гр.д.№ 1844/2010г., IV г.о.

С подадения чрез адв.Й. С. от САК писмен отговор ответното дружество „ТИТАНИУМ“ АД – в ликвидация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на насрещната страна. Претендира за присъждане на разноски.

Подадена е касационна жалба и от ответника „ТИТАНИУМ“ АД– в ликвидация срещу въззивното решение - в частта, с която процесният договор е прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.576 ГПК, поради липса на форма за действителност. Според ответника решението в обжалваната от него част е недопустимо, евентуално - неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, приемайки неправилно, че с ИМ са въведени твърдения за нищожност на нотариалното удостоверяване. По правилността на решението релевира оплакване, че гласните доказателства са обсъдени изключително едностранчиво и пристрастно, кредитирани са показанията на свидетелите на ищеца, без да бъде съобразена тяхната заинтересованост, а мотивите да не се даде вяра на показанията на свидетелите на ответника не кореспондират с доказателствата по делото, не са логични, а в част от тях дори са отразени неверни обстоятелства. Касаторът изтъква, че нотариалният акт, като официален свидетелстващ документ с материална доказателства сила, удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса, а в него е изрично записано, че е прочетен на страните и е подписан от тях и от нотариуса. Релевира оплакване да не е обсъдено, че полагането на подпис пред нотариуса сочи на безспорно изявление за настъпване на посочените в документа правни последици и респективно на удостоверените в него факти, осъществили се пред нотариуса. Поддържа, че са абсолютно нелогични показанията на свидетелките Н., В. и П., че не знаят за какво са отишли при нотариус и каква сделка сключват, което компрометира достоверността им. Като обобщение, касаторът намира, че ищецът не е провел пълно доказване, че нотариалният акт не е прочетен на страните и съответно не е оборил материалната му доказателствена сила. По тези съображения искането е за обезсилване на решението в обжалваната част и за връщане на делото за ново разглеждане, евентуално – за неговата отмяна и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 – вероятна недопустимост, са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 173/03.01.2016г. по т.д.№ 1689/2015г., II т.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г., II т.о., и решение № 202/21.12.2013г. по т.д.№ 866/2012г., I т.о.

2. Следва ли съдът да съобрази наличието на заинтересованост на свидетели от изхода на спора и да кредитира събраните по делото свидетелски показания на такива лица, без да обсъди дали съответстват или противоречат на останалите данни по делото?

По него са посочени решение № 159/29.12.2017г. по гр.д.№ 203/2017г., I г.о., и решение № 338/20.11.2013г. по гр.д.№ 1269/2012г., IV г.о.

3. Полагането на ръкописен подпис от страната, когато е извършено пред нотариуса, сочи ли на безспорно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици, както и респективно удостоверените в него факти, които са се осъществили пред нотариуса?

Според касатора даденото по него разрешение е в противоречие с решение № 316 по гр.д.№ 2371/2013г., III г.о.

С постъпилия в срок писмен отговор от синдика на „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД /н/ искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника се оспорват.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 8215/2013г. на СГС, е образувано по предявените от синдика на „ВИК инвестмънт“ ЕООД/н/ против „Титаниум“ АД - в ликвидация/ производството против втория ответник „Леграно Бюти Център“ ЕООД е прекратено/ обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, за установяване недействителността на сключения между страните на 24.03.2008г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба за покупко-продажба № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 18192, акт № 83, том X., дело № 11678 от 24.03.2008г.

С първоинстанционното решение № 260357/04.03.2021г. са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 24.03.2008г., на основание чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3, чл.26, ал.2, предл.2 и чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание, и договорът е прогласен за нищожен, като привиден. (Формиран е и диспозитив за оставяне без разглеждане исковете, с правно основание чл.26 ЗЗД, във вр. чл.475, ал.1 ГПК- за нищожност, поради нарушена процедура, и по чл.40 ЗЗД - за относителна недействителност, поради сключване на договора във вреда на представлявания.)

Първоинстанционното решение № 260357/04.03.2021г. и постановеното по чл.250 ГПК решение № 260712 от 05.05.2021г., с което е отказано неговото допълване, са потвърдени с решение № 283/28.04.2022г. по т.д.№ 611/2021г. на САС.

С решение № 50001/05.02.2024г. по т.д.№ 2111/2022г., I т.о., въззивното решение № 283/28.04.2022г. по т.д.№ 611/2021г. на САС е отменено - в частта за потвърждаване на решение № 260357/04.03.2021г. по т.д.№ 8215/2013г. на СГС, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 24.03.2008г., на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД, поради абсолютна симулация. С отменителното решение са дадени указания по чл.294, ал.1 ГПК при новото въззивно разглеждане да бъдат обсъдени оплакванията и доводите на ответника „Титаниум“ АД - в ликвидация за допуснати при постановяване на първоинстанционното решение нарушения на чл.164, ал.1, т.6 ГПК.

В обжалваното въззивно решение, постановено при повторното въззивно разглеждане, е възприета следната установена и безспорна фактическа обстановка:

С решение от 31.03.2012г. по т.д.№ 1881/2012г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ВИК инвестмънт“ ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2008г.

С договор за покупко-продажба от 24.03.2008г., обективиран в нотариален акт на нотариус Р.Д., „ВИК инвестмънт“ ЕООД, представлявано от управителя Е. П., която тогава е била и член на СД на купувача „Титаниум“ АД, е продало на „Титаниум“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. К. Н., недвижим имот/ УПИ по плана на [населено място],[жк], с площ от 520кв.м по скица и 632 кв.м по нот. акт, заедно с построената в него триетажна масивна сграда, стоматологична поликлиника и офиси, със застроена площ от 139.5 кв.м/, при цена 572 500лв., която в нотариалния акт е посочено да е получена от управителя на продавача преди подписване на договора, като за продажбата на имота и за упълномощаване на управителя П. е било взето на 20.03.2008г., решение на Съвета на директорите на „Клоран“ АД - едноличен собственик на капитала на продавача „ВИК инвестмънт“ ЕООД, а продавачът „ВИК инвестмънт“ ЕООД се е легитимирал като собственик на имота с договор за покупко-продажба от 01.02.2008г, обективиран в нотариален акт на същия нотариус, сключен с продавач - трето неучастващо дружество „ЕКС Стракчер“ ЕООД, представлявано от В. Н. и М. М. К.-К..

Няколко месеца след атакуваната сделка, на 19.12.2008г., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт на същия нотариус Р.Д., е извършено ново разпореждане със същия имот от приобретателя „Титаниум“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. К. Н., като продавач, в полза на „А и Д инвест 2008“ ЕООД, като купувач, при цена 600 000лв., платима в 12-месечен срок след подписване на договора.

В изпълнение на дадените указания по чл.294, ал.1 ГПК, при новото въззивно разглеждане съставът на апелативния съд е обсъдил релевираните във въззивната жалба на ответника „Титаниум“ АД - в ликвидация оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.164, ал.1, т.6, вр. чл.165, ал.2 ГПК. Намерил е за неоснователни доводите на ищеца, че съставляват „начало на писмено доказателство“ представените по делото нотариални актове и вписвания в ТР, установяващи последователно прехвърляне на имота между дружества, свързани с А. Ч.. Приемайки, че в случая не е налице хипотеза на чл.165, ал.2 ГПК, съставът на апелативния съд не е обсъждал свидетелските показания при преценка основателността на иска по чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД. По отношение на доводите на ищеца в отговора на въззивната жалба на ответника, че е налице персонална симулация въззивният състав е изтъкнал, че такива не са били въведени в първоинстанционното производство. При формиране на вътрешното си убеждение относно наличие на симулативни волеизявления на страните по договора въззивният съд е обсъдил заключението на съдебната експертиза по делото, че няма данни за заплащане на цената по банковите сметки на ищцовото дружество в „Райфайзен България“ АД, във връзка с твърденията на ответника, че е заплатил цената, но не е уточнил как, като е приел, че липсва реално плащане на цената по договора. Счел е, че това, само по себе си, не може да обоснове абсолютна симулация, при липсата на други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца. От друга страна е изтъкнал, че преди атакуваната сделка са били взети решения на органите на дружествата за сключването й, а свързаността на двете дружества по см. на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ не се отразява на валидността на атакуваната сделка, тъй като няма пречка за сключването на сделка между свързани лица. По тези събражения искът за нищожност на атакувания договор, като симулативен, е отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на иска по чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД, приемайки, че е настъпило вътрешно-процесуалното условие, под което е предявен, въззивният съд е поставил на разглеждане обективно евентуално съединения иск за нищожност на договора на основание следващия по тежест порок - липса на форма за действителност. Счел е в ИМ да са въведени твърдения, че нотариусът не е прочел на страните нотариалния акт с доводи за нищожност на нотариалното удостоверяване. Приел е, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, а ищецът, който оспорва осъществяването на удостоверените от длъжностното лице факти, носи доказателствената тежест за оспорването, като при доказването не намира приложение ограничението на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, поради което са допустими свидетелски показания.

Крайният извод за нищожност на договора, тъй като липсва предписаната от закона форма за действителност, е основан на направената при преценка на свидетелските показания фактическа констатация, че при изповядване на атакуваната сделка нотариалният акт не е прочетен на страните. По спорния въпрос относно прочита от нотариуса на нотариалния акт на страните въззивният състав е констатирал противоречие между показанията, от една страна, на св К. Н. и св.Е. П., които са представлявали двете страни по сделката, присъствали са при изповядването и са подписали нотариалния акт, и св. Е. В./ майка на св.Н./, и, от друга страна, показанията на св. С. К.-В. и св.М. К. – К., показанията на която са депозирани в ОСЗ на 08.02 2021г., след разпита на другите четирима свидетели в ОСЗ на 12.10.2020г. Счел е, че показанията на свидетелите Н., П. и В. са категорични и показанията им не са променени при проведената очна ставка, за разлика св.В., констатирайки, че тя е променила показанията си при проведената очна ставка и е заявила на част от въпросите, че не си спомня някои от обстоятелствата. Относно показанията св.М. К. – К. съставът на апелативния съд е намерил, че са в противоречие с безспорно установени факти по делото, както и с показанията на другите свидетели. Ето защо е дал вяра на показанията на групата свидетели, установяващи, че нотариалният акт за атакуваната сделка не е прочетен на страните, съответно не е кредитирал показанията на другата група свидетели.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ГПК касационното обжалване след отмяна по чл. 293, ал. 3 ГПК на първоначалното решение може да се основе само на нарушения, допуснати от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

На въведените доводи в касационната жалба на ответника и при извършената служебна проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Правилно е определен предметът на спора, предвид отмяната на предходното въззивно решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което процесният договор за покупко-продажба от 24.03.2008г. е прогласен за нищожен, поради симулация и връщане на делото за ново разглеждане в тази част. След като е разгледал и е отхвърлил този иск, въззивният състав е поставил на разглеждане иска за прогласяване нищожността на договора на основание следващия по тежест на порок - липса на предписаната от закона форма за действителност. Противно на неоснователно поддържаното от ответника, в исковата молба ищецът изрично е въвел твърдения, че при изповядване на описаните в ИМ две разпоредителни сделки с имота, една от които е процесният договор за продажба от 24.03.2008г., нотариусът не е прочел нотариалните актове на страните и е релевирал довод, че това е самостоятелно основание за недействителност, поради нарушаване на процедурата, установена в чл.475, ал.1 ГПК.

Извън дължимата служебна проверка за валидност и допустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на синдика:

Не е налице приложното поле на релевираното основание за директен достъп до касационен контрол „очевидна неправилност“, на което се позовава синдикът. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ трябва да е установимо пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая от прехвърлянето на имота, предмет на договора, непосредствено след придобиването му не може да се направи извод, че изводът за липса на симулативни изявления на страните по договора е извършен в грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доводите на синдика за обосноваване на приложното поле на очевидната неправилност са израз на несъгласие и са тъждествени с основанията за касационно обжалване, които са различни от основанията за неговото допускане.

Процесуалноправният въпрос № 1 относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите и аргументите на страните, относими към предмета на спора, е значим за всяко въззивно производство. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Даденото тълкуване е, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

В случая не се констатира отклонение на даденото разрешение съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При преценката на основателността на иска за нищожност на атакувания договор, като симулативен, съдът е изследвал приетите от съда за релевантни за симулацията на волеизявленията по договора обстоятелства. Съответно, въззивният състав не е обсъдил, приемайки за неотносими последващите разпоредителни сделки и промени в актуалното състояние на последващите приобретатели. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не - дали те са законосъобразни.

Въпрос № 2 не е правен, а е фактологичен. Ето защо и по него следва да бъде отречена общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпрос № 3, касаещ правомощията на съда да съобрази при преценка на събраните доказателства научните, логическите и опитните правила е значим за всякщо съдебно производство. Значимостта му за изхода на спора по делото по см. на чл.280,ал.1 ГПК е обоснована от синдика с доводи, че фактическите и правните изводи във връзка със симулацията са нелогични и несъответстващи на правилата на формалната логика и на опитните правила.

В цитираното от касатора решение № 305/27.06.2012г. по гр.д.№ 1110/2011г., IV г.о., с позоваване на мотивите към ТР № 2/02.07.2004г. на ОСГК на ВКС и мотивите към т. 12 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, е прието, че несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретичното знание, води до необоснованост, като порок на съдебното решение, обуславящ неговата неправилност.

От мотивите на обжалваното решение не се констатира да са допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на правилата на формалната логика, според неоснователно поддържаното. Както се посочи, от прехвърлянето на имота от неговия приобретател непосредствено след придобиването му не следва логически извод за знанието му за нищожността на придобивното основание, поради привидност.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос № 4. По него не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е израз на несъгласие с правилността на извода, че в първоинстанционното производство не са въведени твърдения за персонална привидност на сделката.

По касационната жалба на ответника:

Принципно процесуалноправния въпрос № 1 е значим за всяко въззивно производство. В случая ответникът не обосновава общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен общата декларация, че не са обсъдени представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и не са изложени мотиви и, че не е направен цялостен анализ на всички доказателства по делото и не са обсъдени други доказателства, освен свидетелските показания, ответникът не конкретизира кои точно доказателства са останали необсъдени. Що се отнася до коментираните протоколи по дознание № ЗМ 5358/2008г. на ПР-СДП за разпит на св. Е. В. и Е. П., тези показания не са депозирани пред съда, а – в досъдебното производство. Останалите въведени от ответника доводи са от значение за формиране на вътрешното убеждение на съда при преценка на свидетелските показания по делото и не могат да обосноват допускането на обжалване.

Процесуалноправният въпрос № 2, свързан с преценката от съда на свидетелските показания при приложение на разпоредбата на чл.172 ГПК, е значим за крайния изход на спора, поради което удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на обжалване.

В посоченото от касатора решение № 159 от 29.12.2017г. по гр.д.№ 203/2017г., I г.о., и цитираното в него решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, ІV г.о., е прието следното: Към показанията на заинтересовани свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.

В другото посочено от касатора решение № 338/20.11.2013г. по гр.д.№ 1269/2012г., IV г.о., е прието, че, съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.

В същия смисъл са и служебно известните решение № 34/22.02.2016г. по гр. дело № 4657/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 428/15.07.2010г. по гр. дело № 843/2009г. на ВКС, I г.о.

В служебно известното решение № 176/28.05.2011г. по гр. дело № 759/2010г. на ВКС, II г.о., се изясняват необходимостта и начинът, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, при наличие на противоречие в показанията им, т. е. за принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на свидетелските показания. В него е изяснено, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел; Съдът следва да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства; При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо; Само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани; Не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани; Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели.

Видно от мотивите на обжалваното решение, при преценка на свидетелските показания по делото въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената практика на касационния съд. Констатирайки противоречие в показанията на свидетелите относно спорния факт дали нотариусът е прочел нотариалния акт на страните при изповядване на сделката, въззивният съд е анализирал показанията на всеки свидетел с оглед на тяхната категоричност, последователност и съответствието им с установените по категоричен начин по делото от останалите доказателства факти, въз основа на който анализ е направил извод показанията на кои свидители следва да се приемат за достоверни и кои - не и по какви съображения и е изложил мотиви. Както е посочено и в цитираните от ответника решения по чл.290 ГПК, не е съществувала забрана въз основа на показанията на занитересовани свидетели да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на насрещната страна, тогава, когато преценката на свидетелските показания от съда е обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и от данните по делото може да се направи извод, че е изключена възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Що се касае до правилността на направените при преценка на свидетелските показания по делото изводи, тя е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Значимостта на въпрос № 3 за крайния изход на спора също следва да бъде отречена, тъй като не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е отрекъл материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелсващ документ относно удостоверените в него факти, в т.ч., че е прочетен от нотариуса на страните. Цитираното от касатора решение № 316 по гр.д.№ 2371/2013г., III г.о., е изцяло относимо.

Необосновано от касатора е приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпросите е формирана съдебна практика, вкл. цитираната от касатора, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Не се присъждат разноски за подаване на отговорите на касационната жалба, тъй като липсват данни такива да са направени.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.