Определение № 104 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 333/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пернишкия окръжен съд от 13.11.2009 г. по гр.д. № 146/2009, с което е отменено частично решението на Пернишкия районен съд от 23.10.2008 г. по гр.д. № 13/2007, като е отхвърлен главният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и са уважени евентуалните искове за връщане на даденото и за неустойка. Недоволен от решението са жалбоподателят А. К. С., представлявани от адв. Б от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправня въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Т. Б. И., представлявана от адв. В от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото, за да приеме, че имотът е земеделски и няма доказателства за възстановяването му по надлежния ред. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е 1.000 лева по главния и под 1.000 лева по евентуалните искове, намира, че то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение