Определение № 115 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 653/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. К. Р., чрез процесуалния му представител адв. И.-А. Н. от САК, срещу разпореждане № 2855 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. № 3547/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 13909 от 06.08.2021 г. по описа на САС срещу решение № 744 от 29.06.2021 г., постановено по в. гр. д. 3547/2020 г. по описа на САС, в частта му, в която се е произнесъл по частна въззивна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по молба по чл.248 ГПК. Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното въззивно решение № 744 от 29.06.2021г., е потвърдено определение от 10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 793/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Р. Р. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Срещу решението е подадена частна касационна жалба с вх. № 13909 от 06.08.2021 г. по описа на САС. С разпореждане от 10.08.2021 г. съдът е дал указания да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изпълнил дадените му указания, поради което с обжалваното разпореждане № 2855 от 20.09.2021 г. САС е върнал частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. С Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Прието е, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. 3атова при администрирането на частната касационна жалба се прилагат съответно правилата за обжалване на въззивните решения, включително, че към частната касационна жалба следва да бъде приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателят следва да посочи кой е правният въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да обоснове наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. В тази връзка са и дадените от администриращия частната касационна жалба въззивен съд указания да се приложи изложение и което не е изпълнено в дадения от съда срок, при изричното предупреждение за последиците при неизпълнение на указанията, съобщени на представителя на касатора. Предвид изложеното, САС правилно е постановил връщане на частната касационна жалба поради неизпълнение на дадените от него указания по редовността й. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение