Определение № 4 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 599/2020 г.

Производството е образувано по касационната жалба на „Специализирана болница за рехабилитация В. ” АД, със седалище в [населено място], к.к. „Златни пясъци“ против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 29 от 20.01.2020 г., по в.т.д.№ 528/19 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на Варненския окръжен съд № 488 от 05.06.2018 г., по т.д.№ 1749/18 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу Национална здравноосигурителна каса, [населено място] обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО за заплащане на следните суми: 52 748.00 лв. – стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода 01.09. 2015 г. - 30.09.2015 г. и 58 510.00 лв. – стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода 01. 10. 2015 г. – 31.10.15 г., ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, начиная от датата на исковата молба – 30.10.2018 г. до съответното й окончателно изплащане, като в тежест на ищцовото търговско дружество е възложена и отговорността за деловодните разноски за двете инстанции, възлизащи общо на 2 825.16 лв. Касационното обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба вх. №793/11.02.2020 г. е допуснато с определение на ВКС,ТК № 533 от 15.10.2020 г., постановено по настоящето дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните, вкл. и дали на основание чл.15 ЗНА, следва, когато е необходимо, пряко да приложи Конституцията и другите нормативни актове от по- висока степен. В срока до провеждане на насроченото открито съдебно заседание на 26.01.2021 г. касаторът „Специализирана болница за рехабилитация В. ” АД, чрез законния си представител - изпълнителния директор доктор Ц. Д., заявява пълен отказ от исковата претенция, обективиран в молба вх. на ВКС № 10160 от 29. 12.2020 г.( п. клеймо от 23.12.2020г.), поради постигнато с ответника Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)извънсъдебно споразумение и на основание чл.233 ГПК иска прекратяване на образуваното касационно производство и обезсилване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, предмет на предприетото обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид изричното и категорично волеизявление, направено в касационното производство от ищеца „Специализирана болница за рехабилитация В. ” АД, чрез законния представител на ЮЛ- търговец, намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК и молбата следва да бъде уважена. Налице е надлежното пълно десезиране на съда с възникналия правен спор, което по силата на чл.2 във вр. с чл.233, пр.3 ГПК, има за своя правна последица обезсилване на постановеното въззивно решение и прекратяване на производството по делото. Без значение за целения, със заявения отказ от иска, правен резултат са причините, мотивирали същия, поради което не подлежи на обсъждане приложеното с молбата извънсъдебно споразумение, сключено между страните. Водим от гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС