Определение № 2692 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1063/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. против решение № 3/08.01.2024 г. по т.д.№ 667/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 272/07.08.2023 г. по т.д.№ 268/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е отхвърлен предявеният от нея против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение, за търпими неимуществени вреди от смъртта на брат й – А. М., настъпила при ПТП от 13.12.2021 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Оспорва се правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и задължителните указания на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС досежно отречената материалноправна легитимация на ищцата. Оспорват се изводите на съда, че отношенията между сестрата и брата приживе са били със съдържанието на традиционни между лица с такава родствена връзка, че не е съществувала особена житейска ситуация, която да е предпоставила различно съдържание на тази им връзка, излизащо извън присъщото за отношенията брат – сестра, както и че не са доказани сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания на ищцата от смъртта на брат й. Акцентира се на несъобразено, според касатора, съдържание на събраните гласни доказателства, от които безспорно се установява, че след развода на ищцата / две години и половина преди смъртта на брат й /, тя и двете й деца са заживели в общо домакинство с починалия и неговото семейство / макар ведно и с други родственици - майка и братя /, че А. я е издържал финансово, доколкото й помагал при нужда с каквото може – събирал дърва за огрев, работел в градината, купувал лекарства, когато децата й били болни. Според ищцата – касатор, обстоятелствата около развода й и връщането в родния дом, обитаван и от семейството на починалия, е особената житейска ситуация, предположила по изключение различен интензитет на връзката брат – сестра, типичен за роднини, между които съществува задължение за издръжка. Ответната страна – ЗК„ Лев Инс „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, относно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица, извън кръга по ППВС № 4/ 1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищцата е посочила, че с брат си приживе са имали „ силна и топла връзка, основана на взаимна обич и уважение „,“ от най-ранно детство били изключително близки и неразделни „, „ починалият бил по- малкия от двамата и още от най-ранна възраст ищцата се грижела за него„, „ емоционалната привързаност между брата и сестрата, създадена още с раждането на А., се запазила и не се променяла „, „ подкрепяли се един друг в трудни моменти „. Със смъртта на А., тази възможност за ищцата – да се осланя на подкрепата и любовта на брат си и да споделя с него житейските си радости и трудности – отпаднала. Посочва се, че двамата споделяли общ дом. Освен непреодолима тъга се твърди изключително влошено психическо състояние на ищцата - постоянно усещане за тревожност, отчаяност, силно безпокойство и безпомощност. Относно съдържанието на търпимите неимуществени вреди е разпитан един свидетел, брат на ищцата – А. М., относимата част от показанията на който, спрямо касационните доводи за неправилност, съдържа следното: Били общо четири деца в семейството – освен ищцата и починалия, още двама братя. А. бил най-малкия и според традицията следвало да остане да живее в дома на родителите си и да се грижи за тях. Така в общия дом, освен родителите на ищцата, живеели починалия със семейството си – съпруга и три деца, както и другите двама братя - Амер и свидетелят. А. била най - голямата и живеела със семейството си отделно, в друго населено място, до развода си - две години и половина преди смъртта на А.. След развода свидетелят сочи, че А. живее в апартамент, за чийто наем частично е социално подпомогната от държавата. Сочи, че децата й пребивават в родителския дом по време на ваканцията си и майката на ищцата / баща й е вече покойник / се грижи за тях. Свидетелят сочи, че А. „ помагал не изцяло, доколкото е възможно „. Ако децата се разболеят им купува лекарства … сече дърва от гората, вади картофи от градината, всякакъв вид помощ, която може да окаже „. Потвърждава, че А. бил шофьор, осъществявал международни превози презТурция. Съобразно ситуацията на границата, отсъствието му продължавало от 8 до 12 дни месечно. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява изключителност на създадената приживе между ищцата и починалия А. М. връзка - разбирателството, взаимопомощта и взаимното уважение не предпоставят изключителност. Съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд за изключителност на връзката и на търпимите от загубата неимуществени вреди, е направен при надценяване на установените факти и при неправилното им интерпретиране. Съдът е приел нормална за балканската традиция / предвид гражданството на ищцата / духовна и емоционална близост между брата и сестрата - връзка основана на взаимно уважение и подкрепа. Привързаността им и разчитането един на друг при необходимост не обуславят изключителност на връзката, тъй като са проявления на обичайна фамилна сплотеност. Освен липсата на конкретна житейска ситуация, която да предпоставя изключителност на създадените взаимоотношения приживе, съдът е акцентирал на обстоятелството, че за съдържанието на търпимите неимуществени вреди / имайки предвид и твърденията в исковата молба / не е представено нито едно доказателство, вкл. не се съдържат относими факти и в събраните гласни доказателства. Съдът се е позовал на обстоятелството, че всеки от двамата е имал собствено семейство, че не са били финансово зависими един от друг, че данни за по-интензивна връзка, при това с всички близки роднини / родители и братя / е установена едва с развода на ищцата, само две години и половина преди смъртта на А.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира въпроса: При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия, по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. ? Допълнителният селективен критерий е посочен в хипотезата на чл. 280, ал.1 ,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към съдържанието на решаващите мотиви на въззивното решение, но не е удовлетворен допълнителния селективен критерий. Въззивният съд изцяло е съобразил изводите си със задължителните указания в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките ”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт /”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Както се посочи по-горе, самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства със съдържанието, с което се поддържат в касационната жалба – твърди се единствено, че сестрата и брата са живеели заедно и че братът я издържал финансово, което се опровергава от свидетелските показания, според които, при това след развода – 2 години и половина преди смъртта на А. - ищцата заживяла в жилище, за чийто наем е била частично социално подпомогната от държавата, а децата й са оставяни в дома на родителите й / обитаван и от семейството на А. /, по време на ваканциите. Не се установява и финансово издържане и зависимост от починалия. Така посоченото съдът правилно не е зачел за конкретна житейска ситуация, сама по себе си предпоставила различено съдържание и интензитет на връзката между брата и сестрата, нетипичен за родство от съответния вид, както и правилно е приел, че проявления от рода на заявените от свидетеля – купувал лекарства на децата, осигурявал дърва за огрев, работел в градината, още повече при създаденото в родителския дом общо домакинство и с други членове на фамилията, не могат да обосноват извод за „особено дълбока емоционална и духовна връзка между ищцата и починалия, допускаща по изключение обезщетяването й„. Квалификацията на отношенията, съдържаща се в исковата молба, като такива на взаимна обич, разбирателство, привързаност и подкрепа, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, не удовлетворяват посочените в ТР критерии, както правилно е съобразил въззивният съд. В практиката вече са изведени възможни, но не изчерпателни критерии за преждекоментираната „изключителност „ на връзката приживе. В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, след като изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя / родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата / дядото от внука, вместо от неговите родители. В решение № 92/ 17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В решение по т.д.№ 904/20 г. на настоящия състав, примерите за изключителност на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава грижа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение