Определение № 55 от 04.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 189/2015 г.
ВКСII търговско отделение04.02.2015 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2699/29.10.2014 г. по в.ч. гр.д. №1899/14 на ОС-Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –гр. Т. срещу определение №2699/29.10.2014 г. по в.ч. гр.д. №1899/14 на ОС-Бургас, с което е потвърдено определение № 6944/04.09.2014 г. по гр.д. 3842/2014 на РС- Бургас, с което производството е било прекратено, поради местна неподсъдност на спора на РС-Бургас и изпращането му по правилата на общата местна подсъдност-чл.105 във връзка с чл.119 ал.3 ГПК, на РС-София, където е седалището на ответника, вписано в търговския регистър. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл.121 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е изложил съображения, че искът на касатора срещу [фирма] със седалище София с предмет прогласяване нищожността на постановено от ОС-Варна съдебно решение по т.д. № 360/13 е подсъден по общите правила на местната подсъдност на съответния съд по седалището на ответната банка- [населено място], т.е. на РС-София. Съдебният състав се е позовал на възражението за местна подсъдност направено от страна на ответника в отговора на ИМ от 01.08.2014 г.. Като правни въпроси от значение за спора са поставени: този за приложението в случая на специалната разпоредба на чл.115 ГПК относно местната подсъдност на искове за вреди от деликт относно искове за нищожност на съдебно решение и за възможността съдът, на който е изпратено делото след определяне на подсъдността от ВКС по реда на чл.123 ГПК, да прилага общите правила на местната подсъдност в раздел Втори на Глава 12 на ГПК. По тези въпроси е налице основание за допускане до касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото е налице необходимост от тълкуването на горепосочените правни разпоредби, с оглед приложението на процесуалните норми, съдържащи с в тях. Отговорите, които застъпва настоящият съдебен състава на Второ т.о. на ВКС са следните: Законовите разпоредби относно правилата на местната подсъдност в раздел Втори на Глава 12 на ГПК не уреждат подсъдността на исковете за прогласяване нищожност на съдебни решения, изрично и извън правилата на общата местна подсъдност и следователно, при наличие на надлежно направено от ответника възражение,съгласно чл.119 ал.3 ГПК, приложими са именно последните, уредени в чл.105 ГПК. Когато, поради отвод на всички съдии от съответните съдилища в един съдебен окръг, с определение на ВКС делото е определено по реда на чл.123 ГПК за разглеждане от съд в друг съдебен окръг, и това е станало преди връчването на препис от исковата молба на ответника и преди проверка на местната подсъдност, то няма пречка определеният по чл.123 ГПК съд, след възражение за местна неподсъдност по чл.119 ал.3 ГПК да изпрати делото за разглеждане в съответния съд, който по правилата на общата местна подсъдност-чл.105 ГПК се явява местнокомпетентен да го разгледа. Недопустимо е само повторното връщане на делото за разглеждане отново от съдилищата, член-съдиите, в които вече са се отвели, което е било и основание за определяне на подсъдността по реда на чл.123 ГПК. Ето защо в настоящия случай, правилно въззивният съд е приел, че искът на касатора срещу [фирма] със седалище София с предмет прогласяване нищожността на постановено от ОС-Варна съдебно решение по т.д. № 360/13 по описа на същия е подсъден по общите правила на местната подсъдност на съответния съд по седалището на ответната страна- [населено място], т.е. на РС-София. Без значение за това е обстоятелството, че поради отвод на всички съдии от съответните съдилища във [населено място], с акт на ВКС делото е определено по реда на чл.123 ГПК за разглеждане РС-Б., тъй като това е станало преди връчването на препис от исковата молба на ответника и преди проверка на местната подсъдност по правилата на раздел Втори от Глава 12 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение