Определение № 55 от 04.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 189/2015 г.

ВКСII търговско отделение04.02.2015 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение №2699/29.10.2014 г. по в.ч. гр.д. №1899/14 на ОС-Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –гр. Т. срещу определение №2699/29.10.2014 г. по в.ч. гр.д. №1899/14 на ОС-Бургас, с което е потвърдено определение № 6944/04.09.2014 г. по гр.д. 3842/2014 на РС- Бургас, с което производството е било прекратено, поради местна неподсъдност на спора на РС-Бургас и изпращането му по правилата на общата местна подсъдност-чл.105 във връзка с чл.119 ал.3 ГПК, на РС-София, където е седалището на ответника, вписано в търговския регистър. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл.121 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е изложил съображения, че искът на касатора срещу [фирма] със седалище София с предмет прогласяване нищожността на постановено от ОС-Варна съдебно решение по т.д. № 360/13 е подсъден по общите правила на местната подсъдност на съответния съд по седалището на ответната банка- [населено място], т.е. на РС-София. Съдебният състав се е позовал на възражението за местна подсъдност направено от страна на ответника в отговора на ИМ от 01.08.2014 г.. Като правни въпроси от значение за спора са поставени: този за приложението в случая на специалната разпоредба на чл.115 ГПК относно местната подсъдност на искове за вреди от деликт относно искове за нищожност на съдебно решение и за възможността съдът, на който е изпратено делото след определяне на подсъдността от ВКС по реда на чл.123 ГПК, да прилага общите правила на местната подсъдност в раздел Втори на Глава 12 на ГПК. По тези въпроси е налице основание за допускане до касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото е налице необходимост от тълкуването на горепосочените правни разпоредби, с оглед приложението на процесуалните норми, съдържащи с в тях. Отговорите, които застъпва настоящият съдебен състава на Второ т.о. на ВКС са следните: Законовите разпоредби относно правилата на местната подсъдност в раздел Втори на Глава 12 на ГПК не уреждат подсъдността на исковете за прогласяване нищожност на съдебни решения, изрично и извън правилата на общата местна подсъдност и следователно, при наличие на надлежно направено от ответника възражение,съгласно чл.119 ал.3 ГПК, приложими са именно последните, уредени в чл.105 ГПК. Когато, поради отвод на всички съдии от съответните съдилища в един съдебен окръг, с определение на ВКС делото е определено по реда на чл.123 ГПК за разглеждане от съд в друг съдебен окръг, и това е станало преди връчването на препис от исковата молба на ответника и преди проверка на местната подсъдност, то няма пречка определеният по чл.123 ГПК съд, след възражение за местна неподсъдност по чл.119 ал.3 ГПК да изпрати делото за разглеждане в съответния съд, който по правилата на общата местна подсъдност-чл.105 ГПК се явява местнокомпетентен да го разгледа. Недопустимо е само повторното връщане на делото за разглеждане отново от съдилищата, член-съдиите, в които вече са се отвели, което е било и основание за определяне на подсъдността по реда на чл.123 ГПК. Ето защо в настоящия случай, правилно въззивният съд е приел, че искът на касатора срещу [фирма] със седалище София с предмет прогласяване нищожността на постановено от ОС-Варна съдебно решение по т.д. № 360/13 по описа на същия е подсъден по общите правила на местната подсъдност на съответния съд по седалището на ответната страна- [населено място], т.е. на РС-София. Без значение за това е обстоятелството, че поради отвод на всички съдии от съответните съдилища във [населено място], с акт на ВКС делото е определено по реда на чл.123 ГПК за разглеждане РС-Б., тъй като това е станало преди връчването на препис от исковата молба на ответника и преди проверка на местната подсъдност по правилата на раздел Втори от Глава 12 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

7