Определение № 2546 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1406/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Й. И. от [населено място] срещу определение № 256 от 30.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 167/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, потвърждаващо определение № 2446 от 25.06.2024 г. по т. д. № 1478/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, с което е оставена без уважение искова молба вх. № 46994/22.04.2024 г. от Й. Й. И. с направеното в нея искане по чл. 225 ГПК за главно встъпване в процеса чрез предявяване на иск срещу всяка от страните по делото – Д. Д. Шоу и „Клер-Д“ ЕООД. Частната касаторка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че не са налице предпоставките за уважаване на направеното от нея искане за встъпване във висящия спор по реда на чл. 225 ГПК. Твърди, че мотивите на обжалвания акт съдържат противоречие, тъй като, от една страна, съдът е приел, че се засягат имуществени интереси на жалбоподателя, а от друга – че същият не разполага с правен способ да участва в процеса и да ги защити. Подробно аргументира становището си, че за нея съществува правен интерес от предявените искове и че исковете са основателни, доколкото са доказани всички обстоятелства относно сключването на оспорената сделка. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е поставен въпросът: „Следва ли титулярът на имуществените интереси, които са засегнати от иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, да бъде допуснат в процеса чрез главно встъпване на основание чл. 225 ГПК и какво би могло да бъде процесуалното средство и правна фигура/иск за защита на интересите му в посочената хипотеза“. Освен това, по съображенията в частната касационна жалба, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната касационна жалба – „Клер-Д“ ЕООД, [населено място], чрез назначения му особен представител – не заявява становище. Ответницата по частната касационна жалба – Д. Д. Шоу – оспорва същата и моли за недопускането ѝ до разглеждане по съображения в писмен отговор от 25.06.2025 г. Третото лице-помагач – В. Д. Г. – счита подадената частна касационна жалба за основателна. В условията на евентуалност, моли за конституирането на Й. Й. И. като трето лице- помагач. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, чрез препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е споделил направения от нея извод за неоснователност на искането на Й. Й. И. за конституирането и като главно встъпило лице в производството по иска с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от Д. Д. Шоу срещу „Клер-Д“ ЕООД. Съобразявайки разясненията за същността на главното встъпване, дадени в т. 9, б. „б“ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната в тази връзка казуална практика на ВКС, решаващият състав е посочил, че преценката за допустимостта на главното встъпване следва да бъде извършена с оглед на това, дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право, както и дали предявеният от встъпващия иск е процесуално допустим. С оглед първия от тези критерии, решаващият състав е приел, че е налице тъждественост между заявеното право на главно встъпващото лице Й. Й. И. и правото, претендирано от ищцата по първоначалния иск Д. Д. Шоу. По-конкретно, при твърдения на първоначалната ищца за нищожност на договора, по повод на който е извършено оспореното вписване, както и твърдение в противния смисъл от заявилото главно встъпване лице – че договорът не е нищожен и че е породил правните си последици, респ. че вписаното по повод на него обстоятелство е възникнало валидно, съдът е счел за безспорно наличието на изискуемия се за допустимостта на главното встъпване идентитет между първоначалния иск и иска на главно встъпващия. С оглед втория критерий, Софийски апелативен съд е възприел изцяло позицията на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете, предявени от встъпващия против страните по първоначалния иск, като допълнително е посочил, че за главно встъпващата Й. Й. И. липсва правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за установяване, че договорът за прехвърляне на дялове от 17.03.2017 г. не е бил нищожен и че тя е собственик на дяловете от капитала на „Клер-Д“ ЕООД, доколкото произнасянето по въпроса за действителността на договора и дали същият е произвел правните си последици – прехвърляне на собствеността върху дяловете в „Клер-Д“ ЕООД – следва да бъде осъществено в производството по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, превдид наведеното от ищцата по този иск Й. Й. И. твърдение за неговата нищожност. Софийски апелативен съд е посочил, че при евентуално уважаване на иска на първоначалната ищца Д. Шоу наистина ще бъдат засегнати имуществените интереси на главно встъпващата Й. И., тъй като тя ще бъде лишена от собствеността върху дяловете в търговското дружество и от неговото управление. Съдът обаче отново е подчертал, че уважаването на иска е обусловено от установяване нищожността на договора за прехвърляне на дялове от 17.03.2017 г., което е включено имплицитно в произнасянето по иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ и с оглед на това е преценил за недопустимо нищожността на този договор да бъде установявана чрез предявяване на самостоятелен иск от главно встъпващото лице. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и дадените във връзка с нея задължителни разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: Касационният контрол се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки, а именно – формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК или в хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК; От значение за изхода на спора са въпросите, които са включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда; Въпросите следва да са от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай те ще касаят правилността на решението, която обаче е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на съдебния акт до касационен контрол. По отношение на поставения въпрос посочените изисквания не са осъществени. Първата част на въпроса касае пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда преценка на същите. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е отрекъл принципно възможността за главно встъпване в процес като настоящия, а е преценил, че в случая, с оглед на конкретните факти – вече образувано производство по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за сделката от 2020 г. – липсва правен интерес от такова встъпване. Поради тази причина първата част на поставения въпрос засяга правилността на обжалвания съдебен акт и би подлежала на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Що се отнася до втората част на въпроса, същата има абстрактен характер и не е отнесена към мотивите на делото, поради което не е обуславяща за крайния извод на съда. Отделно от изложеното, дори да бъде преценен като отговарящ на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпросът не може обоснове допускане на касационния контрол, тъй като единственото поддържано за него основание е заявено бланкетно – без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са указанията по т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт. Сама по себе си, липсата на съдебна практика по поставения въпрос, с която е аргументирано посоченото основание, не води задължително до извод за наличие на същото. На второ място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и поради твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение. За да е очевидно неправилно, определението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните, какъвто например е случаят, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая, частната касаторка е отъждествила очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост и нарушение на закона, която обаче не може да обоснове допускането му до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, 3 състав