Определение № 1517 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3505/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. С. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №40/12.03.2025г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д. №510/2024г. В жалбата са изложени доводи за очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение, постановено при явно нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Насрещните страни С. А. А., Д. С. А., Н. С. А. и С. Е. А. с писмен отговор, чрез адвокат А. Ч., оспорват жалбата като недопустима, а в условие на евентуалност като неоснователна. Твърдят, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като посочените от страната основания за това са неясни, непълни и противоречащи на приложимото към спора законодателство. По същество изразяват становище и за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу С. А. А., Д. С. А., Н. С. А. и С. Е. А. искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описано незаконно придобито имущество. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление от Окръжна прокуратура – Варна с вх. №УВКПКОНПИ -570/16.05.2018г. за привличането на С. А. А. като обвиняем по ДП № 259/20216г. по описа на ОД на МВР Варна, прокурорска преписка № СП 3880/2015г. по описа на ОП – Варна за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.2 и т.7, вр. чл. 26 НК (деклариране на неверни данни в качеството му на собственик и управител на „Анис 06“ ООД, избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери и неправилно приспаднат данъчен кредит). Посоченото престъпление, по което ответникът С. А. А. бил признат за виновен с присъда по НОХД № 832/2017г. попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие на проверяваното лице за периода от 30.05.2008г. до 30.05.2018г., в която били включени неговата съпруга и децата му, както и контролираните от С. А. А. и Д. С. А. дружества – ЕТ „Ремонт строй Девня 2000“ за периода 30.05.2008г. 01.01.2012г.; “Анис 06“ООД за периода 10.09.2010г. – 30.05.2018г.; „Демстрой 1“ ЕООД за периода 16.09.2008г. – 30.05.2018г.; „Ремонтстрой 2000“ЕООД (заличен търговец) за периода 30.05.2008г. – 24.08.2012г. и „Девня строй“ ЕООД за периода 30.05.2008г. – 13.10.2008г. Комисията взела решения за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, както и решение за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от С. А. А., Д. С. А., Н. С. А., Д. С. А., С. Е. А. и С. Н. А.. Съдът установил, че след извършения частичен отказ от исковете, предмет на същите останало подробно описаното имущество придобито от С. А. А., Д. С. А., Н. С. А. и С. Е. А.. Определил правната квалификация на исковете по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, като направил извод, че „значително несъответствие“ по смисъла на закона ще е налице, когато размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица надхвърля 150 000 лв. за целия проверяван период. Въззвният съд посочил, че спорните по делото въпроси се свеждат до: налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата, чрез КОНПИ, да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева; как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Позовал се на дадените в трайно установената съдебна практика разрешения, според които отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото му и това увеличение е над посочения в закона размер. Приел, че едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, а отнемането е възможно при наличие на несъответствие. Посочил, че обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на периода е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в неговия край. Развил съображения, че когато няма увеличение или е налице намаляване на имуществото в края на периода, не е налице обогатяване, т.е липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Когато нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 от ДП на ЗОНПИ е отрицателна величина, лицето изобщо не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество. В този случай, при извършване изчислението за превишение, нетният доход не следва да се прибавя към стойността на имуществото. Посочил още, че съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на §1, т.8, вр. т.2 и т.9 ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи, източници на финансиране, намален с размера на извършените обичайни разходи от проверяваното лице и свързаните с него лица, се извършва едва след като се установи наличие на „значително несъответствие“. Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд констатирал, че в началото на проверявания период (30.05.2008г.), притежаваното от проверяваното лице и неговото семейство, подробно описано имущество било на обща стойност 401 448лв., съгласно приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи. По време на същия ответниците придобили по възмезден начин недвижимо имущество, в режим на съпружеска имуществена общност, моторни превозни средства и участия в търговски дружества, от които в края на периода било налично имущество на обща стойност 256 623лв., както следва: 1/ апартамент № В-2, находящ се в [населено място], [улица], бл.В, изграден на етап груб строеж, с прилежащо избено помещение № 18, както и 14,27 кв.м. ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж, 25,09 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 46/13.10.2008г., на стойност 67 104лв., приета за действителна стойност на сделката; 2/ недвижим имот, находящ се в [населено място] [община], представляващ дворно място № Х-323, с площ от 870 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда със ЗП 95,75 кв.м., придобито с договор за продажба обективиран в НА № 124/05.06.2009г., с пазарна цена към датата на придобиване – 20 000лв.; 3/ недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], представляващ дворно място с площ от 2 737 кв.м., придобит с договор за продажба, обективиран в НА № 169/25.07.2011г., с пазарна цена към момента на придобиване – 12 900лв.; 4/ ПИ с идентификатор 36868.201.507, с площ от 625 кв.м., находящ с в [населено място], общ. Девня, [улица], придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 84/25.11.2015г. с пазарна стойност към датата на придобиване – 14800 лв., съгласно експертизата; 5/ апартамент 52, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] придобит с договор за покупко-продажба по НА № 140/07.10.2016г., с цена към датата на придобиване – 102 465,83 лв.; 6/ лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 10.09.2009г., с цена към датата на придобиване – 8 000лв.; 7/ лек автомобил “БМФ 318 И“, с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 31.10.2013г., с цена по договор и неоспорена от страните - 1 100лв.; 8/ лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от 17.12.2013г., с пазарна цена към момента на придобиване – 4 400лв. (съгласно неоспорената съдебно-автотехническа експертиза); 9/ л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 23.02.2015г., при неоспорена пазарна стойност към датата на придобиване по заключението на експертизата – 15 500лв.; 10/ 50 дяла с номинална стойност 100лв., общо 5 000лв., от капитала на „Демстрой-1“ЕООД и 49 дяла с номинал от по 100лв., общо 4900лв., от капитала на „Анис 06“ ООД; 11/ налични парични средства по банкови сметки: 25,12лв. по спестовен влог в лева №20526291, в „Банка ДСК“ЕАД, с титуляр С. А.; 22,85лв. по спестовен влог № 19680633 в „Банка ДСК“ЕАД, с титуляр Д. С. А.; 31,05 евро (60,73лв.) по спестовен влог в евро № [ЕГН], с титуляр С. А. и 176,24 евро (344,70лв.) по тримесечен депозит, в „Уникредит Булбанк“АД, с титуляр Д. С. А.. Съдът не включил в стойността на имуществото сумата от 25 000лв., заплатена чрез превод от спестовен влог с титуляр – ответника С. А. А. като цена на придобития с договор за покупко-продажба по НА № 140/20.04.2015г. от С. Н. А. (във фактическо съжителство с Д. С. А. – дъщеря на проверяваното лице) поземлен имот с идентификатор 20482.501.1559, с площ от 505 кв.м., ведно с построените в него сгради, тъй като сумата представлявала направен от проверяваното лице разход. Приел, че същата не е част от стойността на придобито по възмезден начин имущество. Въззивният съд установил, че през проверявания период, получените от въззивниците законни доходи, приходи или източници на финансиране били в общ размер на 519 388,56лв. (доходи от трудови правоотношения, от наем на имущество и договори за управление на търговско дружество), както следва: 19 567,34лв. от С. А. и 48 625,23лв. от Д. А.; сумата от 60 718,75лв. – цена на придобитите преди началото на проверявания период недвижими имоти и моторни превозни средства, продадени по време на същия, съобразно посочените в експертизите пазарни стойности към датите на отчуждаването им; изплатени депозити, учредени преди проверявания период; обезщетения за безработица, помощи, суми, присъдени от съд и лихви върху тях в общ размер на 178 545,73лв.; усвоени кредити и заеми – 211 931,51лв. Съдът не включил в стойността на имуществото направените през проверявания период от въззиваемите вноски по банкови сметки и преводи от трети лица, както и допълнителни парични вноски в капитала на „Демстрой – 1“ ЕООД извършени през 2014г. и 2015г., предмет на искането за отнемане. Приел, че по делото не е установено средствата за придобиване на претендираните за отнемане имоти от С. Н. А. и Д. С. А. да са били предоставени от проверявания С. А. А., поради което направил извод, че тези имоти не следва да се включват и да участват при формиране стойността на придобитото и притежавано от проверяваното лице имущество. В тази връзка отбелязал, че С. Н. А. не бил проверяван, Д. А. била проверявано лице за периода 30.05.2008г. – 01.06.2012г., когато живяла в едно домакинство с родителите си (до навършване на пълнолетие), а претендираният за отнемане имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в него жилищна сграда и постройка от допълващо застрояване бил придобит след това. Отбелязал още, че по отношение на С. А. и Д. А. не била извършвана проверка от Комисията, не били събирани доказателства и данни за получаваните от тях доходи и придобито имущество. С оглед на това заключил, че не може да се направи обоснован извод, че придобитото имущество е с неустановен или незаконен източник на средства. Още повече, че по делото било установено обстоятелството, че към момента на придобиване на имота, ответникът С. Н. А. е разполагал със средства за заплащане на неговата цена. Въззивният съд извършил съпоставка между стойността на наличното в края на периода имущество (256 623лв.) и стойността на притежаваното от проверяваните лица имуществото в началото на периода (401 448лв.), въз основа на която направил извод, че е налице намаление на същото в размер на 144 825лв. Посочил, че този резултат не се променя и ако към наличното в края на периода имущество се добави стойността на претендирания за отнемане от С. Н. А. имот находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в него жилищна сграда и постройка от допълващо застрояване (25 000лв.). Въз основа на изложеното съдът заключил, че не е налице, предвиденото в закона превишение на придобитото и налично в края на периода имущество спрямо наличното такова в неговото начало, поради което не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Развил съображения, че посоченото обстоятелство е достатъчно да обоснове извод за неоснователност на предявените искове, без да е необходимо да бъде обсъждан размера на нетния доход за проверявания период, участващите в изчисленията му приходи/доходи, поради което отхвърлил предявените искове като неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Какво е съдържанието и какъв е механизмът за определяне на понятието значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ при предявен иск за гражданска конфискация; 2/ Допустимо ли е отъждествяването на понятието значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ с разликата между стойността на имуществото в края и в началото на проверявания период; 3/ Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на разлика между стойността на имуществото в края и в началото на проверявания период, като предпоставка за основателност на предявения иск за гражданска конфискация; 4/ Следва ли в случаите на установена разлика между стойността на имуществото в края и в началото на проверявания период под 150 000лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и на обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход; 5/ Представлява ли противоречие на ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС отъждествяването на разликата между имуществото в края и в началото на проверявания период с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР н ЗОНПИ; 6/ Съставна част от определянето на несъответствието ли е нетния доход, получен при съпоставяне размера на законните доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи. Навел е доводи, че формираната след постановяване на ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС съдебна практика е неправилна, тъй като е мотивирана от неправилното възприемане на разрешенията дадени с посоченото тълкувателно решение, поради което е необходимо да бъда променена, за да се осигури ефективно прилагане на закона без да се ограничава неговия обхват. Направил е искане за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.01.2026г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №1/2026 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси, редактирани с решение на ОСГК на ВКС от 05.03.2026г., както следва: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорът на първия поставен за тълкуване въпрос (Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ) е обуславящ за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение