Определение № 472 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2,предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Ц. срещу определение № 205 /09.06.2014 г. по гр.д. № 3004 /2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане по същество касационната му жалба срещу въззивно решение № 46 /30.01.2014 г. по гр.д. № 608 /2013 г. на Софийски окръжен съд, г.о.. Съставът на ВКС е приел, че разгледаният иск с правно основание чл.108 ЗС е за реална част от имот с площ 90 кв.м., че данъчната оценка за целия имот е за 7 009.60 лева, а платената въз основа на указанията на съда държавна такса е 50 лева, при което следва да се счита, че с молбата си от 07.08.2012 г. ищецът е изразил становище, че цената на иска за защита на собствеността върху реална част от имота е не по-висока от 5 000 лева. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна: По делото е предявен и разгледан ревандикационен иск: с правно основание чл.108 ЗС за защита на реално определена част от 90 кв.м. от дворно място с площ 674 кв.м.. Искът с правно основание чл.108 ЗС е за защита на собственост и е оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита. В случая данъчната оценка.за целия поземлен имот (л.10 и л.21 от делото на Ботевградския РС) с площ 674 кв.м. е 7 009.60 лева. В исковата молба реалната част е посочена с площ 110 кв.м., съответно цената на иска за нея е 1 144 лева. Тази парична стойност е по-ниска от 5 000 лева. Ищецът не е посочил изрично цената на иска. С молбата си от 07.08.2012 г. (л.20) в изпълнение на указанията на съда за определяне на дължимата държавна такса съобразно цената на иска, е посочил, че представя доказателства, че е внесъл дължимата държавна такса в размер на 50 лева (в минималния размер) и е представил доказателство, че я е внесъл (л.22). От това изявление не може да се направи извод, че ищецът е посочил цена на иска над 5 000 лева. В първото по делото съдебно заседание въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника и от съда съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.70 ГПК. Така посочената и определена цена на иска е останала неизменна за цялото производство. При такава цена на иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и в обжалваното определение съставът на ВКС законосъобразно е приложил правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК. Следователно частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразното и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното настоящият състав