Определение № 6731 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Средец солар БГ“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат Г. Недев, против определение № 1305 от 11.02.2026 г., постановено от Административен съд – Бургас – XV тричленен състав, по адм. д. № 1724/2025 г. Частният жалбоподател счита, че първостепенният съд е следвало, на основание чл. 158, ал. 1 АПК, по аргумент от чл.159, т. 4 АПК, да даде възможност и указания на оспорващото дружество да аргументира своя правен интерес от оспорването и след това да пристъпи към преценка на наличието на предпоставката на чл.159, т.4 АПК. Поддържа, че като не е дал указания и възможност на жалбоподателя в тази насока, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да има за последица отмяна на определението само на това основание и връщане делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на указване на нередовността на жалбата и даване на възможност на жалбоподателя да уточни и аргументира правния си интерес. Оспорват се и изводите на решаващия съдебен състав, че за „Средец солар БГ“ ЕООД не е налице правен интерес да оспори точка/пункт трети от Решение № 436 от Протокол № 29 от 27.08.2025 г. на Общински съвет - Средец, като се твърди, че е налице действително засягане интересите на дружеството, с оглед сторения разход по проектиране и процедиране на ПУП и ПП, и промяна предназначението, както и предвид обстоятелството, че инвестиционното намерение за изграждане на фотоволтаична електрическа централа върху общински имоти, което е допуснато и одобрено от общинския съвет, не може да бъде реализирано. Жалбоподателят изразява несъгласие с аргументите на съда, по които приема, че волеизявлението на Общински съвет - Средец не представлява административен акт и има характеристика на декларация. Развива тезата, че от една страна първоинстанционният съд е тълкувал волята на общинския съвет неправилно, а от друга - няма право да прави подобно тълкуване, при наличието на изрични мотиви в Протокол № 29 от 27.08.2025 г. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. По делото е постъпил на 27.04.2026 г. писмен отговор от председателя на Общински съвет – Средец, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът счита, че обжалваното определение е законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Средец солар БГ“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1305 от 11.02.2026 г. са отменени определенията от открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2026 г., с които съдът е дал ход на устните състезания, приключил е устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение; оставена е без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата на „Средец солар БГ“ ЕООД срещу точка първа от Решение № 436 от Протокол № 29 от 27.08.2025г. на Общински съвет Средец, с което е прието решение против изграждане на обекти от възобновяеми енергийни източници, в това число фотоволтаични централи, в землището на село Светлина; оставена е без разглеждане, на основание чл.159, т. 4 АПК, жалбата на „Средец солар БГ“ ЕООД срещу точка трета от Решение № 436 от Протокол № 29 от 27.08.2025г. на Общински съвет Средец, с което е прието решение за въвеждане на мораториум върху промяната на предназначението на земеделски земи общинска собственост за неземеделски нужди за землището на село Светлина, област Бургас, за срок от петдесет години; производството по административно дело № 1724/2025 г. на Административен съд – Бургас е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че жалбата е процесуално недопустима на две основания. На първо място, според съда, актът по т.1, макар и наименуван решение, има характеристиката на декларация по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, с която Общински съвет - Средец, солидарен с решението на Общото събрание на населението на село Светлина, е декларирал несъгласието си в землището на село да се изграждат възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, в т.ч. фотоволтаична електрическа централа /ФВЦ/. Изложено е, че в решението липсва изрично изявление, което да съдържа временна или постоянна забрана за бъдещо издаване на актове, свързани с изграждането на ВЕИ, а само е заявена категоричната подкрепа на становището на населението, като се обявява против изграждането на ВЕИ, в частност на ФВЦ, в землището на селото. Първостепенният съд е приел, че декларациите и обръщенията са неюридически актове, като с декларациите се взема отношение към събитията или въпроси от определено естество, обявява се позиция по тези въпроси и се заявяват някои акценти в политиката на държавните органи. Липсата на правни последици от решението в частта по т. 1 е изведена от възможността всеки инвеститор да започне и приключи успешно процедура за изграждане на ВЕИ по реда на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, независимо от декларираното от Общински съвет - Средец несъгласие, защото по всеки отделен случай се дължи вземане на решение, съобразно конкретните обстоятелствата. В съответствие с правната рамка, очертана от ЗЕВИ, който въвежда изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.) и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ, L 328/82 от 21 декември 2018 г.), както и решение № 3 от 23.04.2025 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/2023 г., тричленният състав на Административен съд – Бургас е счел, че Общински съвет - Средец е възприел законосъобразния подход да изрази чрез декларация, макар и наименувана решение, несъгласието си в землището на село Светлина да бъдат изграждани ВЕИ. Според съда, друго решение, например установяващо забрани, би било незаконосъобразно. На следващо място е прието, че наложената с т. 3 на оспореното решение забрана – общинският съвет да взема решения за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди за срок от 50 години, представлява акт по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, тъй като е решение по управление на земеделски земи, собственост на Община Средец. Изложени са подробни съображения, че тази категория решения подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 45 ЗМСМА, но само при наличието на правен интерес за оспорващия. Съдът се е позовал на т. 2 от решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. и е счел, че нарушаването или застрашаването трябва да е пряк резултат от действието на индивидуалния, общия или нормативния административен акт, т.е. ако оспорването на акта е успешно, то отмяната му ще доведе до удовлетворяване интереса на оспорващия, който е негов адресат. Според решаващите изводи на тричленния състав на първостепенния съд, в настоящия случай не е налице такова засягане на интересите на оспорващия, който в жалбата срещу решението по пункт трети излага общи съждения за незаконосъобразността му, но не и за начина, по който са засегнати неговите собствени интереси, респ. опасността да бъдат засегнати. Така постановеното определение е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е следвало, на основание чл. 158, ал. 1 АПК и по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК, да даде възможност и указания на оспорващото дружество да аргументира своя правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 158, ал. 1 АПК указания се дават за отстраняване на нередовности на жалбата, свързани с изискванията за форма и съдържание по чл. 150 и чл. 151 АПК, а не за преодоляване на липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е именно такава предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата ѝ жалбата се оставя без разглеждане, а производството се прекратява, без да се дължат указания за допълнително обосноваване наличието на пряк и непосредствен правен интерес. В случая първоинстанционният съд законосъобразно е отменил определенията от открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2026 г., с които е дал ход на делото по същество, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството поради липса на правен интерес, следователно не е налице твърдяното нарушение на чл. 158, ал. 1 АПК. Административният съд точно е установил, че с решение № 436 по протокол № 29 от 27.08.2025 г. от заседание на Общински съвет- Средец, в оспорените части по т. 1 и т. 3 са взети следните решения: приема решение против изграждане на обекти за ВЕИ, в това число ФВЦ, в землището на село Светлина; приема решение за въвеждане на мораториум върху промяна на предназначението на земеделски земи общинска собственост за неземеделски нужди за землището на село Светлина, община Средец за срок от 50 години. Подробно са разгледани резултатите от проведеното на 26.07.2025 г. от 17:00 ч. Общо събрание на жителите на с. Светлина, постъпилото уведомление от кмета на Кметство село Светлина за предприемане на действия в изпълнение на приетите решения от общото събрание, както и съдържанието на постъпилата в Общински съвет – Средец докладна записка от 31.07.2025 г. на кмета на Община Средец, с която е предложил на общинския съвет да вземе решения по реда на чл. 63, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/, в съответствие с тези, които са приети от Общото събрание. Решаващият тричленен състав на съда е развил пространни и задълбочени мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав. Обосновани са изводите му, че оспореното писмо не съдържа белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, нито на индивидуален административен акт съобразно изискванията на чл. 21 АПК. Съдът обосновано е приел, че актът на общинския съвет, в частта по т. 1, представлява декларация по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, с която се заявява позицията на общинския съвет относно изграждането на обекти за ВЕИ, в това число ФВЦ, в землището на село Светлина. В правната доктрина се приема, че декларациите са неюридически актове. С декларациите се изразява отношение към събития или въпроси от определено естество, като се обявява позиция по тези въпроси. Тези актове без да са юридически, маркират някои акценти в политиката на държавните органи. Те представляват политическа директива за дейността им, без да са юридически задължителни за тях. Ето защо, правилен е изводът на съда, че декларациите по същество са неюридически актове, поради което не могат да бъдат и индивидуални или общи административни актове, следователно не са годни за оспорване. Безспорно решението на Общински съвет – Средец не препятства нито започването и успешното приключване на процедура по ЗЕВИ от всеки инвеститор, нито приемането на ПУП по реда на ЗУТ, тъй като за всеки конкретен случай следва да се извърши индивидуална преценка. Обосновано административният съд е преценил, че е възможно общинските органи да насърчават ВЕИ и чрез учредяване право на строеж по чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗЕВИ във връзка чл. 62, ал. 1 и 2 ЗЕ, като това става без търг или конкурс, но учредяването е въпрос на преценка по целесъобразност на собственика и не е задължително. Поради това няма правна пречка и след приемането на въпросната декларация общинският съвет да одобри ПУП за ВЕИ и да учреди право на строеж върху общински имоти по посочения ред. Противно за възраженията в частната жалба, за оспорващото дружество правен интерес от оспорване на акта в частта по т. 3, не може да се изведе от последващите му твърдения за сторения разход по проектиране и процедиране на ПУП и ПП, както и липсата на възможност да реализира допуснатото и одобрено от общинския съвет инвестиционно намерение. Тези твърдения са евентуално относими към решението на Общински съвет – Средец, в частта по т. 2, която е предмет на разглеждане в производството по адм. д. № 2515/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, но не и към настоящото производство. Жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че първоинстанционният съд е тълкувал волята на общинския съвет, но това тълкуване е направено само с оглед правната регламентация, уреждаща възможността за промяна предназначението на земеделските земи, а не в смисъла на изясняване мотивите за взетото решение, които са обективирани в съставения Протокол № 29 от 27.08.2025 г. на Общински съвет – Средец и всички предхождащи решението други актове и документи, приобщени към административната преписка. Обосновани са изводите на решаващия съдебен състав, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА актовете на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 могат да бъдат оспорени пред административния съд. Тази разпоредба сочи на общата процесуална легитимация на всички правни субекти, засегнати от акта. Визираната норма обаче не изключва въведеното в чл. 147, ал. 1 АПК изискване за наличието на правен интерес от оспорване. Наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес е въведено и като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно, съгласно нормата на чл. 159, т. 4 АПК. В случая същата не е налице, доколкото прякото и непосредствено засягане на правната сфера на оспорващия не настъпва от оспореното решение, в частта му по т. 3. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Такова засягане не се установява нито от доказателствата по делото, нито от твърденията на жалбоподателя в първоинстанционната му жалба, в която се сочат единствено общи съображения за незаконосъобразност на акта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, тъй като не страда от инвокираните с частната жалба пороци и като такова следва да бъде оставено в сила. Съдът не дължи произнасяне по направените разноски, тъй като такива не се претендират. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,