Определение № 12411 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Б. Б., чрез адв. Х. Копаранов, против определение № 31189/24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7858/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в противоречие с приложимите норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и АПК, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново произнасяне с акт по същество. Ответната страна – заместник-кметът на Столична община по направление „Правен и административен контрол“, по изложени в писмен отговор съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по повод подадена от Б. Б. Б. жалба против писмо рег. № СОА25-СВ01-51-1/10.07.2025 г. на заместник-кмета на Столична община по направление „Правен и административен контрол“, издадено в отговор на заявление рег. № СОАСВ25-СВ01-51/01.07.2025 г., с което жалбоподателят в качеството си на общински съветник в Столичния общински съвет е отправил искане до кмета на Столична община за предоставяне по реда на ЗДОИ на информация, индивидуализирана в пет пункта, относно всички договори за правна помощ, сключени от Столична община след 13.11.2023 г. С писмо рег. № СОА25-СВ01-51-1/10.07.2025 г. заместник-кметът на Столична община по направление „Правен и административен контрол“, действащ съгласно заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023 г. на кмета на Столична община, се е произнесъл по подаденото заявление, като е уведомил неговия вносител, че въпросите, предмет на заявлението, са идентични по съдържание с отправеното от него питане по реда на Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет (ПОДСОС), поради което търсената информация ще му бъде предоставена чрез отговора на питането в рамките на процедурата по ПОДСОС. При така установената фактическа обстановка, от правна страна административният съд е приел, че подадената от Б. Б. Б. жалба срещу писмо рег. № СОА25-СВ01-51-1/10.07.2025 г. на заместник-кмета на Столична община по направление „Правен и административен контрол“ е процесуално недопустима на две основания – заведеното дело е лишено от надлежен предмет и за иницииралото съдебното производство лице липсва правен интерес от оспорването – чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Извода за недопустимост на съдебното производство съдът е мотивирал със съображения за наличието на специален ред за упражняване на правото на достъп до процесната информация – чл. 33, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1, т. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който дерогира прилагането на общия ред по ЗДОИ. Прието е, че заявеното по реда на ЗДОИ искане от общинския съветник Б. Б. Б. е негодно да задължи сезирания субект да формира валиден акт по смисъла на ЗДОИ, т.е. в случая искането не попада в приложното поле на ЗДОИ. С оглед на съдържанието си и разпоредените с него последици, атакуваното писмо има изцяло уведомителен характер, с него не се нарушават или застрашават права, нито се създават задължения за адресата му, а последният единствено бива информиран за надлежния ред, по който ще се осъществи търсеният от него достъп до информация. Служебното качество на заявителя като общински съветник предопределя и реда, по който следва да се упражни правото му на достъп до въпросната информация, а именно чл. 33 от ЗМСМА. С тези аргументи съдът е достигнал до извод за безпредметност на жабата и липса на правен интерес от оспорването. Определението е правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 4 от ЗДОИ право на свободен достъп до обществена информация по реда и при условията, определени в този закон, имат физическите лица, юридическите лица, чужденците и лицата без гражданство. Разпоредбата на чл. 4 ЗДОИ определя субектите на правото на достъп до обществена информация и на правото на повторно използване на информация от обществения сектор, като изрично изключва приложението на ЗДОИ, ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая правилно първоинстанционният съд е преценил, че по силата на друг нормативен акт заявителят разполага с нарочен ред да получава официална и/или служебна информация по смисъла на чл. 9 – чл. 11 ЗДОИ, поради което същият не може да търси предоставянето й в производство по ЗДОИ. Наличието на специален ред за упражняване на правото на достъп изключва реализирането му по общия ред, предвиден в ЗДОИ, каквато е настоящата хипотеза. Да се приеме противното би означавало да се допусне паралелното действие на два режима, общ и специален, за реализирането на едно и също право – правото на достъп до информация от вида на посочената в чл. 9 – чл .11 ЗДОИ. Този подход би бил в пряко противоречие с предвиденото в чл. 4, ал. 1 ЗДОИ ограничение на приложното поле на този закон – когато в друг закон е предвиден специален ред за получаване на такава информация, Законът за достъп до обществена информация не се прилага. Следователно когато заявителят притежава служебно качество, по силата на което има достъп до определена информация по специален ред (който ред е неприложим за останалите граждани, непритежаващи такова служебно качество), той не може да упражни същото право по общия ред на Закона за достъп до обществена информация. Целта на ограничението по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ не е да се ограничи по същество достъпът до информация на определен кръг лица, а да се спазят специфичните изисквания към тях, приложими по силата на специални закони, като по този начин се гарантира и спазване на принципа за процесуална икономия – избягване дублирането на административни процедури, когато по отношение на една правна възможност са уредени специални способи за нейното реализиране. В този смисъл неоснователно е оплакването в частната жалба, че чл. 4 ЗДОИ следва да се прилага само според вида на информацията, а не според лицето заявител. Във връзка с това възражение следва да се уточни, че тъкмо наличието на специфично, признато от закона, качество на заявителя, както е в настоящия случай, може да определи правния режим, по който да се развие дадено административно правоотношение. Така именно в чл. 33, ал. 1, т. 4 и чл. 33, ал. 2 ЗМСМА е предвиден специалният ред за общинските съветници да получават всякаква информация чрез питания до кмета, включително и да получават по този специален ред всякакви документи, свързани с дейността им. На това тяхно право съответства задължението на кмета съгласно чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА да изпраща на общинския съвет посочената в разпоредбата документация. Оттук се налага изводът, че жалбоподателят в първоинстанционното и настоящото производство разполага с възможност за достъп до търсената от него информация в служебно качество по силата на заеманата от него длъжност и предоставените му в Закона за местното самоуправление и местната администрация правомощия, но не и по общия ред на Закона за достъп до обществена информация. Поради това именно подаденото от Б. Б. искане в качеството му на общински съветник не попада в приложното поле на ЗДОИ и същото не може валидно да инициира административно производство по този закон. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че от заявлението му за достъп до информация не може да се направи категоричен извод, че то е подадено точно в качеството му на общински съветник. Подобно твърдение противоречи на доказателствата по делото – ясно и недвусмислено от титула на заявлението личи, че същото е подадено от Б. Б. в качеството му на общински съветник в Столичния общински съвет. Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че искането е направено в това качество и че приложим е специалният ред по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи срещу становището на съда, че в случая не е налице годен за обжалване административен акт и такъв не би могъл да се формира поради недължимо разрешаване на поставения пред органа въпрос по заявения от жалбоподателя ред по ЗДОИ. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, според които по всяко едно сезиране с позоваване на реда по ЗДОИ сезираният задължен субект дължи произнасяне, и то по същество, а не с информативни, уведомителни или друг вид волеизявления. Следва да се отбележи, че субектът, към когото е отправено заявление, обозначено като такова по ЗДОИ, има правомощието сам да прецени дали посоченият закон е действително приложим спрямо отправеното до него искане и в случай на преценка за приложимостта на друг, специален, ред, следва да укаже (макар да не е предвидено изрично задължение в този смисъл) това обстоятелство на заявителя, както е сторено в настоящия случай. Извършената от административния орган преценка за приложимия ред не е преценка по същество на въпросите, предмет на заявлението, както неправилно твърди оспорващият в първоинстанционната и частната си жалби. Съответно, извършеният от първоинстанционния съд съдебен контрол е единствено за допустимост на жалбата срещу издаденото писмо, като за тази проверка на съда е необходимо да се изследва характерът на акта и правните му последици, за да се прецени дали той попада в приложното поле на Закона за достъп до обществена информация. Следователно съдът е длъжен служебно да провери дали се касае за годен за обжалване акт, издаден по реда на Закона за достъп до обществена информация и приложим ли е законът, на който жалбоподателят се позовава. Предвид горното правилно първоинстанционният съд е преценил, че волеизявлението на заместник-кмета, обективирано в атакуваното писмо, не формира отказ по смисъла на Закона за достъп до обществена информация за предоставяне на търсената информация, нито по какъвто и да е начин препятства осъществяването на достъпа на конкретния заявител до нея. Това писмо единствено уведомява заявителя за реда, по който искането му ще бъде удовлетворено – а именно въз основа на подаденото от него в качеството му на общински съветник идентично по съдържание питане до кмета на Столична община по реда на ЗМСМА. Правилен е изводът на АССГ и относно липсата на правен интерес за оспорващия от провеждането на съдебен контрол върху процесното писмо. Служебното качество на заявителя изключва възможността да получи по общия ред търсената служебна информация, с достъп до която той разполага по силата на специалното си правомощие, произтичащо от заеманата от него длъжност, което в случая той е упражнил с отправено на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с приложимите разпоредби от ПОДСОС питане рег. № СОА25-ВК66-3316/22.04.2025 г. до кмета на Столична община. По изложените съображения определението на АССГ, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата на Б. Б. Б. против писмо рег. № СОА25-СВ01-51-1/10.07.2025 г. на заместник-кмета на Столична община по направление „Правен и административен контрол“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение