Определение № 108 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3459/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 262311/05.07.2021 г. на С. Й.С., гражданин на Република Гърция, чрез пълномощника адвокат П. П., срещу въззивно решение № 260071/01.06.2021 г. по гр. д. № 525/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди се, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и може ли в производството по извършване на делбата да се отстраняват грешки, допуснати в решението по допускане на делбата. Сочи се противоречие с решение № 1283/20.11.2008 г. по гр. д. № 6028/2007 г. на ВКС, V г.о., решение № 1458/16.12.2008 г. по гр. д. № 5048/2007 г. на ВКС, IV г.о., решение № 49/18.02.2013 г. по гр. д. № 549/2012 г. на ВКС, II, г.о. и решение № 6/08.03.2013 г. по гр. д. № 655/2012 г. на ВКС, II г.о.; 2. Какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл. 201 ЗУТ с цел спазване на принципа на чл.69, ал. 2 ЗН за получаване на дялове в натура при възможна поделяемост на делбения имот. Сочи се противоречие с решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 38/21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г. на ВКС, I г.о. Ответницата по касационната жалба – А. М. С. е подала писмен отговор, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е по делба във фазата на извършване. С обжалваното решение е потвърдено решение № 100/15.07.2020 г. по гр. д. № 503/2014 г. на Районен съд – Тетевен, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Област Л., а именно: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-88/29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по актуална скица от 1735 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], № 6, при първоначална пазарна стойност на имота от 46 760 лв. Въззивният съд е приел за установено, че в случая е допуснат до делба урегулиран поземлен имот и на основание чл. 201, ал. 1 ЗУТ районният съд е изискал становище на главния архитект на община Тетевен относно поделяемостта на имота. Постъпили са две становища, според които нанесеният поземлен имот с идентификатор *** включва в себе си и ПИ, който съгласно одобрения и действащ ПИПУП-ПР, одобрен със Заповед № 287/11.08.2003 г., е отреден за озеленяване и представлява публична общинска собственост. Неправилното нанасяне в КККР на [населено място] на ПИ е пречка за провеждане на процедура по делба, докато не се измени кадастралната карта или регулационния план на [населено място] за процесния имот по съответния законов ред. Посочено е, че от имота не могат да се образуват две реално обособени части в съотношение 1/4 към 3/4, тъй като няма да са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Във въззивното производството е представено трето становище на главния архитект на община Тетевен, с което се потвърждават предходните становища. Посочва се, че е налице несъвпадане на имотната граница с уличната регулационна линия.Съгласно приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, в кадастралната карта на [населено място] има грешка по отношение на югозападната граница на поземлен имот с идентификатор № ***, с която площта му е увеличена с около 300 кв.м. и действителната площ на имота е около 1435 кв.м., а лицето му е около 50 м. Направен е извод, че имотът е поделяем според броя и квотите на съделителите като могат да се образуват два самостоятелни урегулирани поземлени имота с площ и лице, съответстващи на посочените в закона. Вещите лица са посочили изрично, че варианти за разделяне могат да се изготвят обаче след отстраняване на грешката в кадастралната карта, тъй като делбата се извършва въз основа на скица от КК и от действащия ПУП-ПР. По отношение на имота има грешка в кадастралната карта, тъй като към него е присъединена част от чужд имот- общинска собственост и преди да се пристъпи към реално разделяне на процесния имот, е необходимо да се измени кадастралната карта, като общинският имот се обособи като самостоятелен. Недопустимо е, след като югозападната граница на имота не е известна, да се изготвят едновременно варианти за делба и да се промени устройствената основа, въз основа на която ще се изготвят тези варианти. В съдебно заседание на 19.03.2021 г. съделителят Симос е изразил желание да му бъде възложено изработването на инвестиционен проект и искането му е уважено. На 29.03.2021 г. от него е постъпила молба, в която се сочи, че предложената от вещите лица граница между двата новообразувани имоти минава "вътре през самата къща". Направено е искане за поставяне на нови задачи към експертизата. С молба от 05.04.2021 г. вещото лице инж. К. е посочил, че грешката при отразяването на сградата в кадастралната карта на [населено място] трябва да бъде отстранена преди изготвянето на проект за делба и страната следва да предприеме стъпки пред СГКК за отстраняването ѝ. С определение от 05.04.2021 г. са дадени указания на страните, че в срок до датата на съдебното заседание - 18.05.2021 г. следва да предприемат действия за отстраняване на грешките в кадастралната карта на [населено място] и да представят доказателства за това. Предупредени са, че при неизпълнение на това указание, съдът ще постанови своя съдебен акт въз основа на събраните до момента доказателства. В съдебно заседание на 18.05.2021 г. процесуалният представител на съделителя С. е представил писмено становище, че при геодезическо заснемане на имота се оказва, че няма грешка в нанасянето на сградата и относно поземления имот никога не е имало съмнения за грешка в кадастъра. Въззивният съд е приел, че с оглед становището на страните и нежеланието им да предприемат действия за отстраняване на грешката в кадастралната карта в определения срок, след като са предупредени за последиците от неизпълнение на дадените указания, спорът следва да се реши при така събраните доказателства. Придадената към имота на ищците част е от имот с пл. № *, който не е тяхна собственост и липсват данни да са я заплатили. Съгласно приложената към становището на главния архитект скица на УПИ-*, кв.29, по искане на собственика регулационният план на [населено място], одобрен със Заповед № 908/1976 г., е изменен със Заповед № 287/11.08.2003 г. по реда на чл. 135 ЗУТ. Поради невъзможност за образуване на самостоятелен УПИ от остатъка от пл. № * по края на регулацията в същия квартал, останалият терен остава за "Озеленяване". Този терен от 300 кв.м. е общинска собственост. Ищецът е поискал да се извърши делба на ПИ с площ от 1400 кв.метра, заснет с пл. № * в кв.29 по ПУП на [населено място], който е включен изцяло в УПИ IV с пл. № *, кв.29 с площ от 1435 кв.метра. С влязлото в сила решение № 25/04.02.2016 г. по гр. д. № 503/2014 г. на Районен съд - Тетевен е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР с площ по актуална скица от 1735 кв.метра. При отпадане на отчуждителното действие на регулационния план в хипотезите на § 6 и § 8 ЗУТ, за връщане на първоначалното статукво е необходимо изменение на ПУП. ЗУТ създава разделна собственост и в хипотезата на § 8 - обезсилване с обратно действие на неприложена регулация по отношение на частите на съсобствениците в образуваните съсобствени парцели, както и за придадените към тях имоти или части от имоти. В тези случаи, ако не е изменен планът, парцелът съществува като обект на вещни права, но не е съсобствен, а е налице разделна собственост на имотите, включени в него. Процедурата по отстраняване на грешки в кадастралната карта е специална и не може да се осъществи едновременно с решението за извършване на делбата. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първия формулиран от касатора правен въпрос относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е зачел обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на Районен съд – Тетевен по допускане на делбата на имот поземлен имот с идентификатор № *** по КККР с площ по актуална скица от 1735 кв. м. Приел е, че следва да бъде извършена делба по отношение на същия недвижим имот, но той е неподеляем, поради което следва да бъде изнесен на публична продан. Не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, съгласно която след влизане в сила на решението по допускане на делбата, същата следва да бъде извършена именно по отношение на имотите, за които тя е била допусната, тоест имотите, посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите, посочени в решението по нейното извършване. При това положение по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Следва да се посочи, че въпросът относно възможността в производството по извършване на делбата да се отстраняват грешки, допуснати в решението по допускане на делбата, не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил неговата решаваща воля, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория поставен в изложението въпрос относно задължението на съда във втората фаза на делбата да даде указания на страните относно предприемане на действия по чл. 201 ЗУТ. Съгласно цитираната от касатора съдебна практика на ВКС /решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 38/21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г. на ВКС, I г.о./, само след постъпването на становище от главния архитект с дадени предписания за необходимостта проектът да бъде преработен и дадени от съда указания в тази насока може да се приеме, че е налице бездействие на съделителите. Ако съделителите не изпълнят в определения от съда срок дадените указания, съдът може да приеме, че не е установено да съществува възможност за реално поделяне на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. В настоящия случай въззивният съд е съобразил изцяло посочената съдебна практика, като е дал конкретни и ясни указания на страните в посочения смисъл. По делото са представени становища от главния архитект на общината и е изготвена съдебно-техническа експертиза, с оглед на които са дадени указания на страната за необходимостта от представяне на проект за разделяне на имота. Това не е изпълнено. Предвид бездействието на страната е прието, че спорът следва да бъде разрешен при представените по делото доказателства. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.