Определение № 124 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 29/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 6915/26.11.2018 г., подадена от Г. Т. Ч., в качеството й на изпълнителен директор на „Морско казино” ЕАД, срещу определение № 676 от 12.11.2018 г. по ч.т.д. № 591/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 3182 от 18.09.2018 г. по т.д. № 1180/2018 г. на Окръжен съд – Варна за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по предявените искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че макар и да липсва вписване в регистъра, налице е правен интерес от предявените искове, като се поддържат доводи за нищожност и недопустимост на решенията на СД на „Морско казино” ЕАД, чието вписване е поискано. В изпълнение на дадените от АС-Варна указания, по делото е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това се преценява като процесуално допустима. За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е възприел изводите на първата инстанция за недопустимост на предявените искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предвид липсата на правен интерес и липса на активна и пасивна легитимация. Отразено е, че ищцовото дружество, представлявано от Г. Ч., не е легитимирано да оспорва подлежащи на вписване решения на органите си на управление, нито е легитимирано да предявява искове за защита правата на вписания изпълнителен директор. В качеството си на страна в охранителното производство и лице, което се ползва от заявените за вписване обстоятелства, това дружество следва да е ответник по исковете. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт. Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в задължение на касатора е вменено посочването на правния въпрос, който е от значение за формиране решаващата правна воля на съда. Рамките, в които ВКС е длъжен да проведе производство по селектиране на жалбите, се определят именно от формулирания от касатора правен въпрос, като общо основание за достъп до касация. Извън правомощията на ВКС е да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от оплакванията в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, без да се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни селективни предпоставки. В случая, независимо от указанията на администриращия частната касационна жалба съд, в допълнително постъпилото изложение не е формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а са развити доводи за неправилност на въззивното определение. Именно поради това и съобразно задължителните постановки в цитирания акт на нормативно тълкуване, искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение