Определение № 726 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 994/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника А. В. В., чрез адвокат Г. К., срещу решение № 1121 от 07.11.2024 г. по в.гр.д. № 1032/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 193 от 11.01.2024 г. по гр.д.№ 9766/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав, А. В. В. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Л. А. К. сумата 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направено на 09.04.2022 г., в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио”, изявление, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 133, чл. 146, чл. 157, чл. 266, ал. 3, чл. 235, ал.2, чл. 236, ал.2 и чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на чл. 45 ЗЗД – уважаване на претенцията при неустановяване осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и на чл. 52 ЗЗД – неспазване на законоустановения критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и несъобразяване с формираната по сходни случаи съдебна практика. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в обжалваната част и цялостно отхвърляне на предявения иск. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищеца Л. А. К., чрез адвокат В. Г., с който са развити подробни съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на предявения установителен иск за сумата 10000 лв., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.04.2022 г., в обзорно-политическото предаване “Седмицата” на “Дарик Радио” гостува ответникът А. В. В., който към този момент заема длъжността на заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, видно от решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за избиране на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 106/2021 г. Към момента на интервюто - 09.04.2022 г. ищецът Л. К. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, съгласно решение на Народното събрание от 22.12.2021 г. за избиране на комисия по бюджет и финанси, обн. ДВ, бр. 111/2021 г. и кандидат за управител на Българска народна банка в процедурата за избор на Управител на БНБ, видно от извадка от Протокол от заседание на 47-мо Народно събрание от 15.04.2022 г. Въз основа на видеозапис от предаването “Седмицата” на “Дарик Радио” от 09.04.2022 г., придружен с възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, в рамките на своето участие, ответникът А. В. заявил, че кандидатът, издигнат от Политическа партия “Продължаваме промяната” за управител на БНБ, в лицето на А. Г., е лице с безупречна репутация, каквото е изискването на закона. На поставен въпрос от водещия на предаването К. В. по повод другия кандидат: “Това значи ли, че другият кандидат не е с безупречна репутация?”, ответникът А. В. прави следните изявления по повод кандидатурата му за управител на БНБ: “Ами мисля, че това което се видя през последната седмица, а и което той сам каза, той (Л. К.) е сложил подписа си под документ, с който един милион, мисля че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати.” Ищецът К. е обект на изказването на интервюирания ответник В. за извършеното плащане на 1 000 000 лева от “Инвестбанк” АД по време, в което е бил изпълнителен директор на тази банка. Така е припомнен случай от преди седем години по сключено споразумение между “ДИГ – 94” ЕООД и “Инвестбанк” АД от 13.08.2015 г. Прието е, че това изявление на ответника А. В. съдържа в себе си твърдение за два конкретни факта: че Л. К., в качеството си на изпълнителен директор на банка, е подписал документ, с който сума в размер на един милион лева е била открадната от вложител на същата банка, както и че Л. К. е признал за извършеното. Въззивния съд е приел, че и двете конкретни твърдения са останали недоказани пълно и главно, тъй като по делото няма ангажирани доказателства, сочещи, че К., по време на заемане на длъжността изпълнителен директор на в “Инвестбанк” АД, е подписал подобен документ и че с този документ са били откраднати един милион лева (или друга валута) на вложител в банката. Няма доказателства ищецът да е осъден за твърдяната от ответника кражба, нито за каквото и да било друго престъпление по служба или документно такова, нито срещу него са предявявани претенции от банката за “откраднати” с неговия подпис суми. Не е налице образувано досъдебно производство, нито е изготвен и внесен в съда обвинителен акт. Не се установява и направено от Л. К. извънсъдебно признание на твърдения факт на “кражба” - в медийното пространство или в личен разговор с трето лице. Направен е извод, че с изявлението ответникът набеждава ищеца за извършено тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода повече от 5 г. Изявлението на А. В. впоследствие е възпроизведено многократно в електронни медии: в сайта neudobnitebg.com, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.2022 г. със заглавие “А. В. обвини в кражба от 1 милион К. (neudobnitebg.com), в сайта facti.bg, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.22 г. със заглавие “А. В. постави под съмнение безупречната репутация на К.” (Новини от Fakti.bg - България |Факти.бг) и в сайта novini.com, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.2022 г. със заглавие “Финансовият министър А. В. публично постави под съмнение доколко Л. ....” - Новини 24/7 (novini247.com). Различни журналистически материали са публично достъпни за гражданите и към настоящия момент. За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани като свидетели лицата И. М. – Р. (колега на ищеца), И. И. (сестра на ищеца) и К. (служител в кабинета на А. В.). Според показанията на свидетелката Р., към 9. 04. 2022 г. ищецът бил депутат от парламентарната група на “Има такъв народ” и председател на комисията по бюджет и финанси в 47 НС и се ползвал с популярност и високо одобрение досежно неговия професионализъм, заради което е получавал предложения за работа в Световната банка и в Комисията по финансов надзор. Свидетелката познава ищеца от април 2021 г. Той бил много комуникативен човек, но репутацията му била очернена от процесното публично изказване на заместник министър председателя и министър на финансите. Ищецът и свидетелката били заедно, когато чули интервюто. К. изпитал силно притеснение, пребледнял, започнал да трепери и спрял да говори. Веднага след интервюто започнал да получава различни обаждания във връзка с казаното от ответника. Всички тези отрицателни емоции и влошеното психическо състояние наложило спешно прибиране в София и купуване на лекарства. Емоционалното състояние на ищеца било силно влошено и в следващите дни - затворил се в себе си и отказвал да говори с нея и с колегите си в парламента. Интервюто породило съмнение към личността му от страна на неговите колеги от парламентарната група и останалите депутати в Народното събрание и същият бил призоваван да оттегли кандидатурата си за гуверньор на БНБ. През следващите дни изказването на ответника било възпроизведено многократно в медийното пространство. До този момент бил възприеман от обществото и колегите му като професионалист със сериозни познания и умения в областта на финансите и банковото дело, но след изказването на А. В. сред колегите и обществото се породило сериозно съмнение в тези му качества. Ищецът изпаднал в трайна изолация, не общувал със своите колеги, не е отговарял на телефонни обаждания. Изявленията на ответника съвпаднали с момент, в който ищецът имал водеща роля в процеса по изготвяне и приемане на бюджета на държавата, което засилило психическото напрежение. Според свидетелката, до настоящия момент ищецът не може да си намери работа, включително при интервю за работа в Париж му е бил поставен въпросът, свързан с “кражбата” на един милион лева от вложител, коментиран публично от финансовия министър. Наложило се многократно да обяснява на колеги, на журналисти и на случайни хора, които го срещали по улицата, че изложените от ответника факти са неверни. Твърдението за извършена от ищеца кражба, изнесено от министъра на финанссите, продължава да влияе негативно на репутацията му. След интервюто психическото състояние на ищеца рязко се влошило, приемал непрекъснато лекарства, почти винаги бил пребледнял, отказвал общуване и въобще вече “не бил същия човек”. От един комуникативен човек, ищецът се затворил в себе си и се променил драстично. Според свидетелката, ищецът все още е в “в тази дупка и депресия” и не може да я преодолее. Не знае дали в предишни интервюта Л. К. е засягал тази тема, но тя лично не е виждала журналистически материали преди 09.04.2022 г, които да го свързват с кражба на пари от вложител в банка. Знае още, че е бил изпълнителен директор в “Инвестбанк” АД, както и че е работил в Люксембург в сферата на банковия надзор и е напуснал Европейската банка, за да се отдаде на обществена дейност като депутат. Фактът, че изявлението е направено от министъра на финансите, довело до значително увреждане на доброто име на ищеца. Към момента на интервюто е имало натиск върху политическа партия “Има такъв народ” да оттегли кандидатурата на К. за гуверньор на БНБ, което не било направено от тяхната група. От показанията на св. И. И., сестра на ищеца, е прието за установено, че непосредствено след интервюто на А. В., свидетелката се обадила на брат си, който звучал притеснен и нервен, не искал да говори с нея и прекратил разговора с молба да изслуша въпросното интервю от 09.04.2022 г. Не отговорил на последващи обаждания, което я накарало да отиде при брат си и да говори с него. При отваряне на врата на жилището останала потресена при вида на брат си - бил червен и треперил, възкликнал: “Как може да има такива лъжи и такова нещо, и то от висш държавен служител?”. Брат й бил много весел, дружелюбен, но “изведнъж се пречупил”, имал проблеми със съня, отказвал да се вижда с нея, със семейството, с приятелите си. Изпитвал допълнителни притеснения как цялата ситуация ще се отрази на баща им, който е хипертоник, и въобще на родителите им и се чувствал виновен заради тях, което още повече влошило състоянието му. В следващите дни ходел на работа единствено поради необходимостта от приемане на бюджет, въпреки че му коствало много усилия, тъй като непрекъснато му намеквали за фактите, изнесени в интервюто. Въпреки че изнесеното не било истина, ищецът го възприел много зле, станал нервен, раздразнителен, не изслушвал, “не искаше да се вижда с хора, дори и с най-близките си приятели”, имал безсъние и тревожност, които има и до днес, останал без работа и до момента кандидатствал където може, но без успех. Преди интервюто брат й не е споделял за несправедливо повдигнати обвинения и разследвания срещу него и въобще не е имало такава тема на разговор. Научила от брат си, ищец в настоящия процес, че е получил текстово съобщение дни преди интервюто, в което се съдържала заплаха да очаква проблеми, ако не се откаже от кандидатурата си за управител на БНБ. Не знае за други интервюта преди процесното, в което да се е разисквала подобна тема за “кражба” на един милион от вложител в “Инвестбанк”АД. Внесените съмнения за участие в престъпна схема променили отношението на колегите му и довели до избор на другия кандидат за управител на БНБ. К. се е затворил и ограничил значително обичайните си контакти, опасявайки се от въпроси, предизвикващи дълги обяснения за невярното клеветническо изявление на министъра. Такива въпроси са присъствали неизменно и в следващите интервюта с журналисти, а заглавията на медийни публикации съдържали директни обвинения срещу К.. Свидетелката К. (съветник в политическия кабинет на министъра на финансите) установява, че лично подготвила ответника за интервюто в „Дарик радио“ на 09. 04. 2022 г., като му представила всички публикации по темата за избор на управител на БНБ, тъй като той нямал време да се запознае лично с публикациите. Представила и журналистически материали, в които имало съмнение за нарушения при управлението на “Инвестбанк” АД в период, в който К. е бил част от нейното ръководство. Според журналистическите материали ищецът отричал да има участие в посочените в материалите сделки, а по отношение на подписа си върху документ ищецът не е давал конкретен отговор – заявил е, че не си спомнял дали е подписал конкретно този документ и не може да види дали е негов подписът. Запознала министъра с публикации от сайта bird.bg, според които по време на управлението на ищеца били извършвани сделки, които носят съмнение за изпиране на пари. През 2015 г. имало публикации във вестник “Капитал” по същия случай, в които се твърдяло, че въпросната сума била платена два пъти. Няма спомен дали в публикациите от 2015 г. в “Капитал” се споменава името на г-н К.. Свидетелката уточнява, че не е казала на г-н В. какви нарушения имало в “Инвестбанк” АД, а го била информирала за интервюто в bird.bg и с журналистката Ц. по БТВ. Самият А. В. не е чел публикациите и не е гледал предаването лично. Свидетелката не е правила свой анализ и проверка, а само предала устно съдържанието на статията. Не е съветвала ответника да направи изявление, че с подписа на К. е откраднат един милион - “той сам си прави изводите”, но накрая, в противоречие на казаното преди това, заявява, че В. е прочел статията в bird.bg пред нея. Свидетелката не си спомня дали в публикацията е имало факсимилета на документи или само извадки от Търговския регистър. Въззивния съд е кредитирал показанията на свидетелите И. и К. при условията на чл. 172 ГПК, тъй като св. И. е сестра на ищеца, а св. К. е служебно зависима и пряко подчинена на ответника, като негов съветник, и не може напълно обективно да свидетелства за направените изявления. Единствено показанията на св. М.-Р. са кредитирани напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви. Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът е приел за безспорно установено, че ищецът бил първоначално възмутен, ядосан, гневен, унижен и афектиран от казаното, възприето като клевета по негов адрес, които отрицателни емоции по-късно са преминали в посттравматично стресово разстройство, нежелание за комуникация с близки и приятели, затваряне в себе си, но няма доказателства за изпадането му в депресивно състояние, което се характеризира с бездействие и бягство от публични прояви. Напротив - той е продължил да изпълнява служебните си задължения по изготвяне и приемане на бюджета. Няма ангажирани доказателства и за влошаване на физическото му здраве. В този смисъл, въззивния съд е приел за доказано пълно и главно наличието на неимуществени вреди, настъпили в резултат на публично разпространената информация в медийното пространство, чийто първоизточник е процесното изявление-коментар на ответника. Въззивния съд е констатирал, че към момента БНБ е освободила предсрочно подуправителя й А. Г., въз основа на установена в края на юни 2024 г., от Комисията за противодействие на корупцията несъвместимост на заемания от него пост, като делото за освобождаването му е висящо пред ВАС. Ищецът Л. К. е назначен като член на УС на БНБ с указ на Президента на Република България от 01.10.2024 г. Въззивният съд е приел, че направените от ответника, с молба - становище, депозирана в о. с. з. на 29.09.2023 г., доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, представляващи разпечатки от журналистически материали, направени в периода от 2015 г. до 2017 г., в които се разглежда въпросът за т. нар. измама в “Инвестбанк” АД, са преклудирани поради неподаден в срок отговор на исковата молба. Прието е, че тези доказателства установяват и неотносими към спора факти, тъй като изявлението на ответника съдържа данни, че с подписа на г-н К. е откраднат един милион от вложител на банката, а не че банката е била ощетена. А и от съдържанието на тези доказателства е видно, че името на К. въобще не е било споменавано – включително и в отговорите на “Инвестбанк” АД на въпроси, поставени от Антикорупционния фонд. В отговора на “Инвестбанк” АД е изложено, че не вложител в банката е бил ощетен, а от банката е било направено двойно плащане в полза на клиент и то чрез действия на ЧСИ Ч.. От представеното интервю от 05.04.2022 г. по БТВ е установено, че ищецът не е потвърдил автентичността на подписа си върху представен от журналиста документ, като не става ясно какво е съдържанието на този документ, за който са задавани въпроси от водещата М. Ц.. По тези съображения е прието за недоказано твърдението на ответника за извънсъдебно признаване от ищеца на изнесените в интервюто на ответника факти. При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е основателен. Въпреки че ищецът е публична личност, с изявлението на ответника е премината границата на допустимата обществено оправдана критика, доколкото процесното изказване се използва целенасочено с цел накърняване правата и доброто име на кандидат за управител на БНБ. Друг участник в същата процедура е бил А. Г., кандидат подкрепен от ПП “Продължаваме промяната”. Ответникът А. В., освен в качеството си на министър на финансите, е бил и съпредседател на партия “Продължаваме промяната”. Даденото на 09.04.2022 г. интервю от А. В. е било именно във връзка с избора на бъдещ управител на БНБ, като той е защитавал тезата, че техният кандидат А. Г. е лице с безупречна репутация. Видно от съдържанието на интервюто, направените конкретни и неверни фактически твърдения са били направени с особената цел да установят за обществеността, че за разлика от кандидата, подкрепен от А. В., ищецът не притежава необходимата безупречна репутация по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗБНБ. Само по себе си подобно твърдение е с оценъчен характер и то не би могло да се счете за увреждащо по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, но за да може да подкрепи оценката си относно твърдението за липса на безупречна репутация на Л. К., ответникът е направил процесните неверни твърдения за факти, като дори се твърди, че ищецът вече си “бил признал за тях”. Това конкретно позоваване на факти е направено с конкретна цел - разрушаване авторитета на кандидат на друга партия, като по този начин ответникът дава предимство в политическия дебат на кандидата за управител на БНБ на своята партия. А. В. не е направил, лично или чрез служители, каквото и да било проучване на изнесения в интервюто случай и не е проверил достоверността на изложените в интервюто факти. Публичното разпространяване на клеветнически изявления на ответника излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКПЧОС. От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл, като в случая цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни финансови практики от ищеца. Прието е, че при определяне на справедливо обезщетение следва да се вземе предвид специфичната обстановка на деянието и неговите последици. Изказването е направено в интервю пред популярна медия (“Дарик Радио”) в най-слушания часови интервал, записано и достъпно до днес и въз основа на което са били изготвени и публикувани множество журналистически статии и предавания, като отзвукът му е останал до днес и ще остане в медийното пространство, със свободен достъп за всяко трето лице, на практика неограничено във времето. Относно подобни изявления, които са направени в публичното пространство, аудиторията на всяка публикация, възпроизвеждаща казаното от ответника, е неограничена. Приел е, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 5000 лева следва да се увеличи по размер с оглед обема на причинените вреди, както и факта, че към момента на изявлението от 09.04.2022 г. ответникът А. В. е бил министър на финансите и вицепремиер, т. е. лице с по-голямо медийно внимание и влияние, довело до широко последващо медийно отразяване на изказаните от него неверни твърдения. Именно заемането на позицията на министър на финансите има особена тежест, тъй като е разпространил неверни твърдения относно неизвършени действия точно в сферата на финансите, като е закономерно, че подобно изказване би имало отрицателно отражение за всеки специалист, занимаващ се с финанси и банково дело. Ищецът е именно такъв - специалист по финанси и банково дело, който е бил изпълнителен директор на банка, служител в надзорния орган на Европейската банка, председател на бюджетна комисия на Народното събрание и официално издигнат кандидат за управител на БНБ от собствената си партия. Когато министърът на финансите излага неверни твърдения, че председателят на бюджетна комисия е извършил нещо нередно - с неговия подпис е бил откраднат един милион лева на вложител на банката, в която бил изпълнителен директор, няма как тези неверни изказвания да не са довели до негативни изживявания за лицето и да не са намерили широк професионален и обществен отзвук, което обяснява и защо в период от 2 години ищецът не е могъл да си намери работа по специалността. На следващо място, негативните преживявания са, породени от процесното интервю, продължили трайно във времето, като ищецът имал непрекъснато главоболие в продължение на седмици, световъртеж, повишено кръвно налягане, безсъние, трудност в концентрацията и общуването със семейството, близките и приятелите, и в поддържането на нормални професионални контакти с колегите си. Изпитвал е и чувство на вина, че чрез участието си в политическия живот е навредил на здравето на баща си, както и постоянно чувство на смутеност, притеснение и напрегнатост, породени от факта, че не може да си намери работа заради всятото съмнение в професионалните му и нравствени качества. С оглед гореизложеното и при съобразяване на икономическата конюнктура в страната към април 2022 г., въззивния съд е приел, че обезщетението следва да бъде увеличено на 10000 лева, ведно със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. Какви са последиците от неподаването на отговор на исковата молба при редовно взето становище и направени доказателствени искания в първото по делото открито съдебно заседание. 2/. Длъжна ли е въззивната инстанция да събере доказателства, които са надлежно поискани пред първоинстанционния съд и са отклонени от същия поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Могат ли мотивите на въззивното решение да са изградени върху факт, приет за недоказан, като същевременно относимите и допустими за този факт доказателствени искания са отклонени като ирелевантни за спора. 3/. Следва ли при постановяване на съдебния акт да се съобразят обстоятелствата по общественото положение на ищеца и да се приложат критериите относно гарантираната свобода на словото и нейното допустимо ограничаване във връзка с въведеното изискване за степен на търпимост при публичните личности. Съставлява ли противоправно поведение и ангажира ли отговорност изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, ако така изказаното мнение няма за цел да засегне достойнството на личността. 4/. Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в общественото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник. 5/. Какви са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли обезщетението да е съобразено с конкретните социалноикономически условия на живот в страната. 6/. Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания, като реши спора по същество, като прави собствени изводи от събраните доказателства по наведените доводи от страните само в рамките на въззивните оплаквания. Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното по първи, втори, трети и шести въпрос. Съгласно указанията по прилагането на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общото основание за селектиране на касационните жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допусне до касационен контрол въззивното решение, е поставен правен въпрос, който е обусловил правната воля на съда и е от значение за изхода на конкретното дело. В случая, първите два въпроса са зададени твърде общо, възможните отговори изискват обсъждане на множество предполагаеми случаи и биха били хипотетични и условни, без възможност да повлияят на изхода на делото. На следващо място, отговорът на подвъпрос 2а изисква извършване на преценка на събраните по делото доказателства, установените с тях факти и законосъобразността на извършените от съда процесуални действия във връзка с допускане и събиране на доказателства, извършването на каквато преценка е допустимо само в случай на допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но не и в производството по чл. 288 ГПК. По съществото си подвъпросът е преформулирано оплакване за неправилност на решението, представляващо касационно основание за неправилност по чл. 281 ГПК, но не и основание по чл. 280 ГПК, които се преценяват независимо от правилността на обжалвания акт. Тоест, първите два въпроса не покриват изискванията на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Видно е от мотивите към въззивното решение, че при преценка основателността на иска и размера на обезщетението съдът е съобразил общественото положение на ищеца и необходимостта от проява на по-висока степен на търпимост от публични личности при отправена към тях критика и намеса в частната им сфера. Извършил е преценка дали изявлението на ищеца представлява мнение с негативна оценка или клевета и дали с това изявление е премината границата на допустимата обществено оправдана критика. Несъвпадението между изводите на съда и вижданията на ответника не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Шестият въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив и с правомощията си по чл. 269 ГПК е обсъдил доводите и възраженията на страните от значение за спорното право, извършил е преценка на събраните по делото доказателства, относими към предмета на делото, и установените с тях факти. Разгледал е и е обсъдил изложените във въззивната жалба на касатора оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на тази жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора е обсъдил защитните тези и доводи на страните. Направил е собствени фактически и правни изводи и е обективирал същите в мотивите към решението, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, които отразяват осъществена правораздавателна дейност по съществото на спора. Несъответствието между изводите на съда и тезата на ответника относно елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД и относно размера на обезщетението за неимуществени вреди не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия и петия въпроси, касаещи прилагането на нормата на чл. 52 ЗЗД - относно критериите при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответстващ на действително претърпените негативни психични изживявания, при отчитане на социалноикономическите условия на живот в страната и на формираната по сходни случаи съдебна практика. На касатора следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 102, 26 евро, която сума представлява равностойността на чл. 200 лв., изчислена по правилото на чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,