Определение № 179 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2758/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Делото е образувано по първоначалната касационна жалба вх.№ 790 от 17.03.2015 г. на С. И. К. срещу решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд – Силистра по в.гр.д. № 318/2014 г., която е оставена без разглеждане в частта й, която е насочена срещу въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по ревандикационните искове. В тази му част постановеното по настоящото дело определение № 127 от 24.07.2015 г. е влязло в сила на 06.08.2015 г. като необжалвано, с което е влязло в сила и въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по ревандикационните искове. С определение № 127 от 24.07.2015 г. ВКС е изпратил делото на Окръжен съд - Силистра за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 24 от 17.02.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г., след което делото следва да бъде върнато на ВКС за произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване относно насрещния иск. Последвало е постановяването на решение № 188 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г. на Окръжен съд – Силистра, с което като е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 24 от 17.02.2015 г., въззивният съд е отхвърлил предявения при условията на евентуалност спрямо ревандикационния иск насрещен иск на С. И. К. против В. П. В. и Т. П. И. с искане двете да бъдат осъдени да му заплатят стойността на направените от него подобрения в имота в размер на 17 820 лв., както и възражение за право на задържане - като неоснователни и недоказани. В срока по чл. 283 ГПК е подадена нова касационна жалба с вх.№ 384 от 04.02.2016 г. на С. И. К. чрез адвокат Д. К. от АК – С. срещу решение № 188 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г. на Окръжен съд – Силистра. И двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирана страна, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация В. П. В. и Т. П. И. са депозирали отговори и на двете касационни жалби, като възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на жалбите. Претендират присъждането на разноски. Преценявайки предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о., намира следното: С основното въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд – Силистра по в.гр.д. № 318/2014 г. е отменено решение № 428 от 29.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 860/2013 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС против С. И. К. да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на 1/2 част от имот с идентификатор 66425.504.420 и имот с идентификатор 66425.504.415, реално обособени, ведно с построените в имота сгради: № 1 с идентификатор 66425.504.420.1, със застроена площ от 89 кв.м., на един етаж с предназначение - селскостопанска сграда, ползвана като битова, № 3 с идентификатор 66425.504.420.3, със застроена площ от 22 кв.м. и с предназначение - селскостопанска сграда и № 4 с идентификатор 66425.504.420.4, със застроена площ от 17 кв.м. и с предназначение - селскостопанска сграда и да бъде осъден ответника да предаде владението на описаните имоти,както и в частта, с която са присъдени разноски, като вместо това е признато за установено по отношение на С. И. К., че В. П. В. и Т. П. И. са собственици на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 66425.504.420 и имот с идентификатор 66245.504.415, ведно с построените сгради с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4 и С. И. К. е осъден да предаде на ищците владението на тези имоти. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС против С. И. К. да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на останалата 1/2 част от построените в имота сгради: № 1 с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4. В мотивите на решението е посочено, че по делото е предявен насрещен иск от С. И. К. срещу В. П. В. и Т. П. И. за заплащане на подобрения и възражение за право на задържане, по който не е постановен диспозитив в решението на Силистренския районен съд. Посочено е още, че същите не са предмет и на въззивната жалба, поради което това процесуално нарушение няма как да бъде коригирано от въззивния съд. Изложеното налага извода, че поставеният от касатора в изложението към първоначалната касационна жалба с вх.№ 790 от 17.03.2015 г. въпрос относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, има обуславящо значение за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д.№ 5152/2013 г. на ВКС, І г.о., поради което касационното обжалване на основното въззивно решение следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на решение № 188 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г. касаторът на първо място поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери неговата допустимост – предвид разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на съда е констатирал наличието на очевидна фактическа грешка в решение № 24 от 17.02.2015 г., изразила се в несъответствието между формираната в мотивите правораздавателна воля относно недопустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, която воля не е намерила своето отражение в диспозитива на решението. Наместо да се произнесе като приведе в съответствие диспозитива с мотивите, с решение № 188 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г. окръжния съд се е произнесъл по съществото на заявения като евентуален насрещен иск, което повдига въпроса за процесуалната му допустимост, на който следва да се даде отговор с решението по съществото и на втората касационна жалба. При допускане на касационното обжалване страната касатор дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 356,40 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.