Определение № 127 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 47/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат в.А. като процесуален представител на Р. Т. П. и Т. П. П., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд /ТОС/ от 06.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 262/2012г. С определение № 119/09.V.2013г. ВКС спря производството по делото до произнасянето на ОСГТК по т.д. № 1/2013г. Това е сторено на 09.ХІІ.2013г., с което пречката за движение на делото е отстранена и производството по него следва да бъде възобновено. Ответникът по касационната жалба А. И. М. от [населено място], заместен след смъртта му на 12.І.2013г. от законната му наследница В. А. И. от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат С.Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок срещу валидно и допустимо въззивно решение и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение ТОС е потвърдил решението на Омуртагския РС от 26.VІІ.2012г. по гр.д. № 152/2012г., с което е развален сключения /чрез обявяването му за окончателен с влязло в сила съдебно решение/ между А. Ив.М. и Р. Тр.П. договор за прехвърляне на недвижим имот /дворно място с построените в него едноетажна полумасивна къща и стопански сгради/, находящ се в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице, както и за грижи при немощ и старост, и срещу издръжка, гледане и грижи, дадени за минало време, повече от година назад. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в настоящото производство на преценка подлежат обстоятелствата, касаещи изпълнението след датата на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД; установено е от обясненията на ищеца и от показания на свидетели, че ответниците са снабдявали ищеца само с храна и то срещу негови парични средства, като поддържането на бита му е било в тежест на него и на други негови роднини въпреки напредналата му възраст и влошено здравословно състояние и въпреки че на 31.01.2011г. ищецът превел на ответника и сумата по банковия си депозит в размер на 16600лв.; кредитирани са показанията на роднини на ищеца с обосновката, че те възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления – за пълна липса на хигиена в жилището на ищеца, изключен телефон за връзка при нужда, крайно незадоволителна лична хигиена, несполучлив опит сам да си сготви храна и неадекватно поведение, които обстоятелства обуславят извод за лошо изпълнение на договорните задължения от приобретателите, която неизправност игнорира правото им на трансформация на задълженията в паричния им еквивалент; но дори с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите на ищеца предпочитание да се даде на втората група свидетелски показания, при неоправдан отказ за съдействие на кредитора длъжникът незабавно следва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация, в противен случай той изпада в забава и последицата от нея е разваляне на договора поради виновно неизпълнение; в случая дори да се приеме, че съдът може да бъде сезиран с искане за трансформация с писмения отговор на исковата молба, а не под формата на насрещен иск или на иск в самостоятелно производство, за периода на цялата забава на кредитора от средата на март 2012г. до приключването на устните състезания пред въззивния съд /29.Х.2012г./ приобретателите не са превели каквато и да е сума на прехвърлителя, поради което самите те са в състояние на забава и то за значителен период, поради което са налице предпоставките за разваляне на договора. В изложението на Р. Тр.П. и Т. П.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са релевирани съображения за липса на доказателства за изпадането им в забава и за това, че те имат вина за неизпълнение на договора от 01.ІІ.2011г.; нямало писмено съобщение от ищеца преди завеждане на делото, че ще развали договора поради неизпълнение, категоричната му позиция и към момента на отправената му от ответниците покана за изпълнение и изявленията му в с.з. на 27.VІ.2012г. сочели кой носи вина за това – ищецът бил този, който прави невъзможно изпълнението на договора, той възпрепятствал и не желаел каквито и да било грижи и издръжка; това, което ищецът посочвал, че е станало, се различавало от това, което казвали свидетелите; какво е изпълнението от страна на ответниците сочели показанията на останалите свидетели; с поканата си искали реално изпълнение на поетите задължения, а не трансформация в пари, каквато им се отказвала непрекъснато, в каквато насока била практиката в едно решение на ВС по гр.д. № 550/1999г.; ответниците не можели да променят договора и това, което било дадено до момента на сключване на договора; свидетели установили направени разходи по лечение, разходи по поддръжка на жилището – отопление с дърва, ел.енергия, вода, кабелна телевизия, телефон, ремонти на покрива и редица други съпътстващи ежедневието, но незабелязващи се от ищеца, разходи и за него по лекарства и водене на лекари за изписването им, ежедневно осигуряване на храна и отопление, всички тези факти били доказани, но съдът приел само тези на явно заинтересовани свидетели; в противоречие с практиката било и решението в частта, в която съдът не се бил произнесъл по целия договор – налице била клауза за давана издръжка и гледане за минало време, неоспорена от ищеца, разваляне на целия договор и непроизнасяне за тази неоспорена част било в противоречие с решение на ВС ІІ ГО по гр.д № 1029/1996г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Както е прието в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, касационно обжалване се допуска по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило изхода на спора по делото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес тези въпроси трябва да бъдат посочени от касатора, който по този начин определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на делото е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, като касационният съд не е длъжен и не може служебно да извежда тези въпроси от твърденията на касатора в касационната му жалба и в изложението към нея. В изложението на касатора в разглеждания случай в съответствие с тези изисквания е посочен само един процесуалноправен въпрос – че въззивният съд в противоречие с едно решение на ВС по гр.д. № 1029/1996г. не се бил произнесъл по целия договор с оглед наличието на клауза в него за издръжка и гледане за минало време, което не било оспорено от ищеца. Този въпрос, обаче, не е от значение за изхода на делото. Това е така с оглед на обстоятелството, че във въззивната си жалба касаторите не са навели такова оплакване за порочност на първоинстанционния съдебен акт, поради което и по силата на чл.269 ГПК въззивният съд е бил ограничен да провери акта само по посочените в жалбата пороци, в какъвто смисъл се е произнесло и ОСГТК в т.1 от ТР № 1/2013г. Останалите съдържащи се в изложението на касаторите съображения са за необоснованост на въззивното решение, но по силата на чл.281 ГПК необосноваността е основание за касационно обжалване, което се подлага на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. По изложените съображения не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,