Определение № 60376 от 27.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1771/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК., образувано по частна жалба на А. В. Х. против определение № 60143 от 12.07.2021 г. по т.д. № 1559/2020 г. на Върховен касационен съд, І т.о.. Ответната страна – „УниКредит Булбанк" АД, [населено място] – депозира становище, с което оспорва допустимостта на жалба срещу постановено по реда на чл. 288 ГПК определение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ/ поради това, че прегражда развитието на касационното производство/ на обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на първо търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на А. В. Х. срещу решение № 4839 от 28. 06. 2019 г. по гр. д. № 4906/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 31. 10. 2016 г. по гр. д. № 57174/2015 г. на Софийски районен съд, частично са отхвърлени предявените от А. В. Х. срещу „Уникредит Булбанк“ АД искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този резултат, касационният състав е отчел, че е сезиран с обективно съединени искове, от които главните са за недължимо платени суми по два договора за банков кредит, при цена на всеки от предявените искове под 20 000 лв. Посочено е, че предмет на делото са права, които произтичат от недействителност на клаузи на търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и от неточно изпълнение на сделките, поради което делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. От кумулативното наличие на тези обстоятелства е възприето като решаващо разбиране, че въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. Съставът е съобразил, че нормата на чл. 113 ГПК, обуславяща праг на касационно обжалване 5000 лв., е неприложима, тъй като е приета след влизане в сила на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е приел, че предмет на касационна жалба, с която е бил сезиран, е решение на въззивен съд по предявени обективно съединени осъдителни искове от настоящия жалбоподател срещу банката с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по два договора за банков кредит вследствие на установени неравноправни клаузи в тях. С оглед това, правилна е преценката на ВКС за търговския характер на делото, който се обуславя от предмета му, третиращ права, произтичащи от абсолютна търговска сделка /чл. 1, ал.1, т.7 ТЗ /. Квалификацията на делото като търговско налага приложението на нормата на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, предпоставяща минимален обжалваем праг от 20 000 лв. съобразно цената на всеки един от исковете, на решения, постановени от въззивните съдилища по търговски дела. Цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, отделно за всяка претенция, произтичаща от различно основание /в случая на основание два различни договора за банков кредит за различни периоди/, а не като механичен сбор на всички претендирани суми. Наличието на процесуални пречки, изразяващи се в цена на исковете под законоустановения праг от 20 000 лв. за търговски спор, обосновават извод за това, че обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Законосъобразно е възприето от ВКС, І т.о., че редът, обусловен от изменението на чл.113 ГПК / ДВ бр.100 от 20.12.2019 г./, в конкретния случай е неприложим. С тази разпоредба действително е създадено ново правило, а именно – образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл.280, ал.1, предл.1-во ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000 лв. Нормата има действие и за заварените случаи, т.е. за висящи производства. В мотивите към т. 7 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. надлежно е разяснено, че когато съдебният акт е окончателен /не подлежи на обжалване/, той влиза в сила от момента на обявяването му. Следователно, дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено /изцяло или отчасти/ от касационен контрол, тази жалба не поражда суспензивен ефект – чл. 296, т. 1 ГПК. Следователно, процесното производството е приключило на 28.06.2019 г. с постановяване на решението на СГС и не е висящо, независимо от по-късно подадената касационна жалба. С оглед горното се налага изводът, че нормата на чл. 113 ГПК, която е в сила от 20.12.2019 г., близо шест месеца след постановяване на влязло в сила въззивното решение на 28.06.2019 г., е неприложима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение