Определение № 1360 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1328/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Национална агенция за приходите обжалва решение № 189 от 02.06.2023 г. по в.т.д. 89/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ТО, с което е потвърдено решение № 260098/25.11.2022 г. по т.д. 105/17 г., по описа на Окръжен съд – Силистра, с което на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ е спряно производството по несъстоятелност срещу „Строителство 06“ ЕООД, в несъстоятелност, със седалище, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи относно необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Съдът необосновано бил определил внасяне на разноски, на основание чл. 629 б от ТЗ, тъй като към датата на постановяване на обжалваното решение било налице висящо исково производство по чл. 135 от ЗЗД, както и влязло в сила съдебно решение по друг иск по чл. 135 от ЗЗД, т.е. налично имущество, както и исково производство по чл. 647 от ТЗ, с което били обявени за относително недействителни продажби на недвижими имоти спрямо кредиторите на дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност.

Изводите на въззивната инстанция, за липса на бързо ликвидно 1 имущество не били основателни. Следвало да се пристъпи към осребряване на имуществото. Създаването на предпоставка за непредплащане в срок за спиране на производството по несъстоятелност, било с последица прекратяване на производството и водело до липса на удовлетворяване на кредиторите включително върху налично имущество.

Решението било постановено и при допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 2 от ГПК, необсъждане на довода на жалбоподателя, че следва да се измени определението по чл. 629 б от ТЗ и да се определи друг размер на следващите се разноски. Счита, че съдът е нарушил и изискването да изложи самостоятелни мотиви, без да препраща към мотивите на въззивната инстанция, на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд едновременно с това бил приел, че са прекомерни разноските и е определил разноски от 10 000 лв.

Моли да се отмени решението като неправилно.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Дали въззивният съд е обсъдил всички доводи във въззивната жалба. Счита, че по отношение на поставения правен въпрос е осъществено допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д. 4297/14 г., ВКС, IV ГО, решение І 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. 1609/14 г., ВКС, IV ГО, решнеие № 191 от 25.03.2013 г. по гр.д. 63/13 г., III ГО.

2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе в диспозитива на решението си относно размера на определените за привнасяне разноски за издръжка на производството в случай оспорването им с въззивната жалба, която е намерена за неоснователна? Счита, че по този правен въпрос, е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

3. Намира ли приложение при последващо възобновяване на производството, постановеното от въззивния съд определение на основание чл. 629б от ТЗ за изменение определените от първоинстанционния съд разноски, в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение за спиране на производството по 2 несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ.

4. Пределите на сила на пресъдено нещо, установени с решението на въззивната инстанция, с което се потвърждава решение на съда по несъстоятелността за спиране на производството, разпростират ли се върху определението на въззивната инстанция за изменение на разноските, определени от първоинстанционния съд?

Сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение.

Синдикът на „Строителство 06“ ЕООД, П. К. оспорва касационната жалба. Твърдението, че имало висящо производството по чл. 135 от ЗЗД, било подвеждащо. Било налице влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска. Съгласно решение № 2222/12.08.2022 г. по ч.гр.д. 8193/22 г., на II д на СГС, бил потвърден отказът на ЧСИ да извършва изпълнителни действия, на основание чл. 739 от ТЗ. Изп.д. 37/17 г. било прекратено съгласно Постановление за прекратяване ид35/17 г., от 29.08.2022 г., влязло в сила на 11.10.2022 г., като били заличени всички процесни възбрани. Други висящи дела нямало. Освен това бил изтекъл предвиденият в чл. 649 от ТЗ срок. Счита, че определените разноски не са прекомерни. Излага подробни съображнеия.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от лице, легитимирано да обжалва решението, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното съдебно решение, въззивният съд е потвърдил изцяло решението на първата инстанция за спиране на производството по несъстоятелност на „Строителство 06“ ЕООД, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ. За да постанови това съдебно решение, въззивният съд на първо място в хода на производството е определил, че на основание чл. 629 б от ТЗ, е необходимо да се определят разноски в размер на 10 000 лв, като е вписал определението си в книгата по чл. 634 в от ТЗ. В производството пред първоинстанционния съд били определени разноски, в размер на 29 250,87 лв., които не били внесени. Въззивният съд, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 253 от ГПК, е преценил, че размерът на разноските следва да е по-малък, не определените 29 250,87 лв, включващи вече направени разноски, а в по-малък 3 размер, 10 000 лв, тези, които са необходими за провеждане на производството по несъстоятелност. След като е определил срок за внасяне на разноските, който към откритото съдебно заседание във въззивната инстанция е изтекъл, е приел, че не са внесени разноски, обезпачаващи провеждане на производството по несъстоятелност. Въззивният съд е преценил, че липсват средства за покриване разноските на несъстоятелността и това е обусловило извод, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, че следва да се спре производството по несъстоятелност на „Строителство 06“ ЕООД.

Въззивният съд, е приел, че под налично имущество, което може да обезпечи производството несъстоятелност, се разбират парични средства и/или друго бързо ликвидно имущество, а не постъпления от дейността на търговеца. Целта на задължението на кредиторите да привнесат разноски била да обезпечат да се развитие производство по несъстоятелност чрез заплащането на дейността по продажба на и осребряване на имуществото на длъжника, за да се стигне разпределение на получените суми между кредиторите. Прието е, че наличието на висящи съдебни производства по искове за попълване масата на несъстоятелността е ирелевантно, още повече, че съобразно отчета на синдика, такива производства към момента на приключване на производството пред въззивния съд, нямало. Дори да имало такива, то това не обосновавало извод, че производството по несъстоятелност следва да изчака изхода на делата, за да се покрият разноските. Предплащането на разноски, по реда на чл. 629 б от ТЗ, се извършвало за покриване на разноски за производството, както и когато в неговия ход се установи, че наличното имущество не е достатъчно за тяхното покриване. Целта на чл. 632, ал. 1 вр. чл. 629 б от ТЗ била да се осигури развитие на производството по несъстоятелност, като се получат средства за развитие на несъстоятелността и достигане на фазата по осребряване на имущество и съответно разпределение по реда на чл. 722 от ТЗ.

Подчертано е, че при липса на парични средства и бързоликвидно имущество в патримониума на длъжника, не може да се обезпечи производството по несъстоятелност, включително началните разноски за оценка на активите и подготовка на продажбата.

По отношение на конкретния размер на разноските е счел, че достатъчни са разноски в размер на 10 000 лв и не следва да се покриват 4 разноските, които са начислени, но неполучени, като възнаграждение на синдик. Няма удостоверено внасяне на разноски, поради това е счел, че следва да се потвърди решението на първата инстанция.

По искане на молителя НАП, въззивната инстанция се е произнесла по искане на основание чл. 250 от ГПК. Искането е било обосновано с твърдение, че в диспозитива на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ, съдът следва да посочи конкретния размер на разноските, определени по реда на чл. 629 б от ТЗ. Въззивният съд е приел, че искането е неоснователно. Не се дължи повторно произнасяне в диспозитива относно размера на разноските за обезпечаване на производството по несъстоятелност.

С решение № 189 от 02.06.2023 г. във въззивното производство, Апелативен съд – Варна, е оставил без уважение искането на въззивния жалбоподател за допълване на решението по делото, приемайки, че е изменил размера на дължимите разноски, определени на основание чл. 629 б от ТЗ с нарочно определение и не следва в диспозитива на решението да се отразява този размер на дължимите разноски.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

С поставения първи правен въпрос е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. С оглед особеното производство по несъстоятелност, въззивният съд е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 629 б от ТЗ и е обсъдил всички релевантни факти, предвидени в чл. 632, ал. 1 от ТЗ, приложим и в чл. 632, ал. 5 от ТЗ, поради необходимостта от привнасяне на разноски, не само при започване на производството по несъстоятелност, но и при неговото развитие и липса на достатъчно средства за оценка и подготовка на продажбата на активите. Въззивният съд не се е отклонил от задълженията си да обсъди всички доводи на въззивния жалбоподател, както и всички релевантни факти и да извърши всички необходими действия по обезпечаване на производството по несъстоятелност. Поради това не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Посоченият втори правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, 5 предвид предмета на производството по чл. 632, ал. 5 от ТЗ. Този правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото изразява тезата на касатора, че в диспозитива на решението, следва да се посочи размера на разноските, определени на основание чл. 629 б от ТЗ. Поради това не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Посоченият трети правен въпрос, също не е обуславящ изхода на спора. В случая въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 632, ал. 5 от ТЗ, приемайки, че длъжникът не разполага с парични средства и бързоликвидно имущество, което да обезпечи продължаване на производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че въззивният съд е намалил размера на разноските, определяйки ги и съобщавайки ги, на основание чл. 634 в от ТЗ, не е обуславящ изхода на спора. По начина, по който е формулиран посоченият трети правен въпрос е свързан с размера на дължимите разноски за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, което е извън предмета на произнасяне в обжалваното въззивно съдебно решение.

Посоченият четвърти правен въпрос също не представлява основание за допускане касационно обжалване. Този правен въпрос е свързан със значението на определените разноски и техният размер, който въпрос е от значение за последиците, които провежда това съдебно решение. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е изменил размера на определените разноски, на основание чл. 629б от ТЗ, като така определените разноски за привнасяне са окончателни. Въззивният съд е инстанция по същество като дължи собствено разрешение на спора по делото, съответно преценява всички предпоставки, необходими за това. В хипотезата когато синдикът е посочил, че няма имущество, което да обезпечи продължаване на производството по несъстоятелност, съдът следва да прецени посоченото обстоятелство и да определи размера на тези парични средства, които са необходими да обезпечат провеждане осребряване на имуществото. Въззивната инстанция, като съд по същество, извършва преценка на това обстоятелство и постановява съответно определение по реда на чл. 629 б от ТЗ, като вписва акта си в книгата по чл. 634 в от ТЗ, с цел уведомяване на всички кредитори, които са легитимирани да привнесат разноски. Въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички основания за постановяване на съдебното 6 решение. Преценката, дали в конкретния случай са били налице основания за спиране, респ. дали съдът правилно е определил разноските за провеждане на производство по несъстоятелност, се прави при проверка правилността на решението, постановено на основание чл. 632, ал.5 от ТЗ. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, свързани с правилността на съдебното решение, не представляват основание за допускане касационно обжалване. Следователно посоченият правен въпрос не обосновава общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на основанието за допускане касационно обжалване, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, предвидено в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не може да се приеме, че в конкретния случай е налице соченото основание. Установява се, че въззивният съд е изпълнил процесуалните предпоставки, предвидени в чл. 629 б от ТЗ. За да е налице соченото основание за допускане касационно обжалване, следва да се констатира неправилност на въззивното решение, без извършване на контрол на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, по реда на чл. 290 от ГПК. Съдебната практика е обобщила, че очевидна неправилност би била налице, ако е приложена материално-правна норма, в обратен на действителния й смисъл или се приложи несъществуваща правна норма, както и ако са нарушени правилата на формалната логика или е допуснато, установимо от мотивите на въззивното съдебно решение, съществено процесуално нарушение. В случая посочените основания не могат да се установят от проверката на съдебния акт, в производството по реда на чл. 288 от ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния съд.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България