Решение № 226 от 08.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 147/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. Ф., град Д., подадена от пълномощника му адвокат Г. П., срещу разпореждане №622 от 19.01.2010 г. по гр. д. №2202/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение №3881 от 17.11.2009 г. по гр. д. №2202/2009 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Ответниците А. В. М. и Й. Ц. М., двамата от град В., оспорват частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 03.12.2009 г. на жалбоподателя е указано да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, частната жалба да бъде приподписана от адвокат, както и да представи документ за внесена държавна такса. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 04.12.2009 г. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок, както и в допълнителния такъв, даден с разпореждане от 16.12.2009 г. жалбоподателят не е отстранил посочените нередовности, тъй като не е приложил точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по 274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, то правилно са приложени последиците на чл.275, ал.2 ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.