Определение № 105 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1537/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Гаранционен фонд - [населено място] и по касационна жалба на М. К. Т. и Т. П. Т. - двамата от [населено място] срещу Решение № 2348 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3087/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №3650 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 13 159/2011 г. на СГС, с което Гаранционен фонд - [населено място] е осъден на основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. ”б” КЗ да плати по 125 000 лв. на всеки от ищците - обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина им П. Т. Т. в резултат на ПТП на 06.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2009 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва от 26.09.2009 г. до 23.10.2009 г. В касационната жалба на Гаранционен фонд - [населено място] се прави оплакване, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице солидарна отговорност на застрахователя, респ. на Гаранционния фонд, с прекия причинител на вредата. В Изложение жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението, счита, че пререшаването на спора е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и предвид особено важното обществено значение на отношенията, свързани с режима на задължителната застрахова ”Гражданска отговорност”, поддържа, че следва да се създаде практика, която да доведе до точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата. В касационната жалба на М. К. Т. и Т. П. Т. - двамата от [населено място] се излага, че при образувана при Гаранционен фонд щета и отказано плащане на 26.09.2009 г., лихви върху обезщетението се дължат от датата на отказа, а не от изтичане на максималния 3-месечен срок за произнасяне, установен в чл. 288 ал. 7 КЗ - няма пречка, както е в случая, ГФ да откаже по-рано, в който случай правото на лихви възниква по-рано. В молба ищците сочат решения по делото въпрос: от кой момент Гаранционен фонд дължи законна лихва върху обезщетението, съгласно чл. 288 ал. 7 КЗ и в случай, че ГФ се е произнесъл преди установения 3-месечен срок - ГФ дължи лихва от датата на произнасяне или от датата на изтичане на 3-месечния срок, по който поддържа, че е решен в противоречие с установената съдебна практика - сочи практика за дължими лихви върху обезщетения по чл. 45 ЗЗД, поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. М. К. Т. и Т. П. Т. - двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват искането на ответника за допускане на касационно обжалване, по съображения, че не е изложил касационни основания, нито въпрос от значение за делото, по делото не става въпрос за солидарна отговорност, нито има произнасяне в решението в този смисъл, а застрахователят на който е да е от деликвентите, както и Гаранционният фонд, отговарят в пълен размер пред пострадалия и е недопустимо в това производство да се определя размера на съвина на двамата водачи. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване на ищците, нито по същество на касационната им жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба на ответника е допустима, подадена е в срок и е редовна. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане от съда на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата. Въпросът, който жалбоподателят лаконично поставя, цели да обоснове неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и въпрос, който не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 чл. 1 т. 1 ГПК. Подържаното основание да се създаде практика ”която да доведе до точно и еднакво прилагане на закона от съдилищата” не е основанието чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената. По касационната жалба на ищците: На молба на ищците до Гаранционен фонд от 23.07.2009 г., Гаранционен фонд - [населено място] с Писмо изх.№24-01-274/26.09.2009 г. е отказал плащане по щета № 210 138/ 2009 г. по съображения, че не са представили влязла в сила присъда с мотиви, установяваща вината на водача А. С. - не е налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност”, не са налице условията на чл. 288 КЗ, и ГФ е уведомил ищците, че при представяне на влязла в сила присъда с мотивите срещу виновния водач, ще преразгледа претенцията им. Въззивният съд е потвърдил решението, с което лихвата върху обезщетенията е определена по реда на чл. 288 ал. 2 т.7 пр. 2 КЗ, съобразно датата на направеното от ищците искане пред ГФ 23.07. 2009 г. и предвидения краен срок за произнасяне - не по-късно от 3 месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9 - от 23.10.2009 г. С оглед тези данни по делото, не е релевантен въпросът: от кой момент Гаранционен фонд дължи законна лихва върху обезщетението, съгласно чл. 288 ал. 7 КЗ и в случай, че ГФ се е произнесъл преди установения 3-месечен срок, дължи ли лихва от произнасянето или дължи лихва от датата на заявлението, не по-късно от 3-месечен срок от датата на завеждане на претенцията. В случая ГФ не е отказал да изплати обезщетение по образуваната щета, а е поискал пострадалите да представят доказателства за претендираното право - влязла в сила присъда с мотивите - след което отново ще разгледа искането - не е налице постановен от ГФ отказ, от датата на който да тече обезщетението за забавено плащане на обезщетението, както неоснователно се поддържа от жалбоподателите. Затова обезщетението е присъдено съгласно чл. 288 ал. 7 КЗ - с оглед датата на искането пред ГФ, но не по-късно от 3 месеца - от 23.10.2009 г.; отказ на ГФ не е налице, а указания за представяне на доказателства и няма данни кога ищците са представили на ГФ присъдата, нито твърдят, че след представянето й е последвал отказ от ГФ - няма произнасяне от ГФ преди установения 3-месечен срок, съгласно чл. 288 ал. 7 КЗ, за да се присъдят лихвите от датата на отказа. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение