Определение № 295 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 646/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. К. срещу определение № 275/11.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 360/2020г. от състав на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането на ОС Русе от 26.08.2020г. по в.т.д.№ 37/2020г. за връщане на касационна жалба вх.№ 7274/30.07.2020г. срещу постановеното по делото решение от 11.03.2020г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Заявява, че срокът за касационно обжалване се брои от деня, следващ този на получаване на съдебния акт, поради което касационната му жалба срещу въззивното решение е в срок. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 ГПК не е формулирал правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК. С определение от 02.06.2021г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Такова е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл. 230, ал.1 ГПК, настоящото производство следва да бъде възобновено. За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, взе предвид следното: За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативната инстанция е констатирала, че въззивно решение е връчено на жалбоподателя на 17.06.2020г., а касационната жалба е изпратена по пощата на 29.07.2020г. т.е. извън едномесечния срок по чл. 283 ГПК, поради което е просрочена. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Апелативен съд Велико Търново. С ТР № 2 по т.д.№ 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. Ето защо, Апелативен съд Велико Търново не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на ответника срещу разпореждането на ОС Русе, с което е върната, като недопустима, касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд. Или определение № 275/11.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 360/2020г. на АС Велико Търново следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждането на ОС Русе за връщане на касационната жалба - разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. Частната жалба на ответника К. (тази с вх. № 260568/08.09.2020г.) срещу разпореждането на ОС Русе за връщане на касационната му жалба е неоснователна. Безспорно е, че въззивното решение е връчено на ответника К. на 17.06.2020г., а касационната жалба е подадена на 29.07.2020г. Срокът за касационно обжалване е едномесечен и се брои от връчване решението на страната – така чл. 283 ГПК, а изтича, съгласно правилото на чл. 60, ал.3 ГПК, на съответното число на последния месец, а ако той няма съответно число – в последния ден на този месец. Направеният в съответствие с цитираната нормативна уредба извод е, че срокът за касационно обжалване на решението на ОС Русе е изтекъл на 17.07.2020г. – петък, работен ден. Касационната жалба е депозирана дванадесет дни след тази дата и във всички случаи ( дори и при броене на срока по начина, считан за правилен от жалбоподателя), е просрочена. Като я е върнал, ОС Русе е постановил законосъобразно разпореждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение