Определение № 690 от 04.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2367/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Н. Р., А. Л. А. и А. Н. С. против решение № 37 от 02.02.2024 г. по т.д. №527/2023 на Варненски апелативен съд. Ответниците по касация- „Варна ЮГ БГ“ ООД, [населено място] и Г. Д. Х. не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Р.М. са поддържали основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Поставени са въпросите – 1/ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания и възражения на страните против първоинстанционното решение, да изложи мотиви по същия …“2/ „ При наличие на противоречиви доказателства дължи ли излагане на мотиви за това кои приема и кои отхвърля и причините за това?“, 3 /“Мотивите на съдебното решение следва ли да съдържат преценката на въззивният съд за установените факти и приложението на закона към тях?“, 4/ „ По въпроса за приложението на чл.26,ал.1, пр.3-то ЗЗД относно признаване нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай за неспазване на добрите нрави…“5/“Разликата от 47500лв. между действителната продажна цена на процесния имот и заплатената продажна цена може ли да се приеме за еквивалентна…“, 6/ „Каква е пазарната цена на процесния недвижим имот …“ и 7/ „ Налице ли е нарушение на добрите нрави при нееквивалентност на престациите …“ По отношение на последните три въпроса страната е поддържала допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е още, че въпросите били решени в противоречие с практиката на ВКС като са изброени съдебни актове на този съд.Страната е интерпретирала мотивите на решение №98/17г.на ІІ г.о. на ВКС, относно това, че всяка решение следвало да бъде мотивирано.Направено е оплакване по правилността на акта като е изразено несъгласие с изводите на въззивния съд относно приетото по отношение твърдяната нееквивалентност на престациите по процесния договор. Интерпретирани са и мотивите в същия смисъл на решение № 30/20 на ВКС, ІV г.о., както и на решение № 153/15г. на ВКС,ІІІ го. относно нарушаването на добрите нрави, като са изложени в тази връзка оплаквания за неправилност на решението, което се обжалва. Заявено е лаконично, че по останалите въпроси липсвала съдебна практика.Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите не обосновават довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК в поддържаните хипотези. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касаторите пети и шести въпрос са фактически, а не правни тъй като съдържат конкретни доводи по конкретното доказване в случая т.е. същите не обосновават извод за валидно въведено общо основание. Въпроси първи и трети, за да бъдат релевантни, страната следва изрично да посочи кои доводи, доказателства и възражения на страните не са били разгледани и как това е променило постановения от съда правен резултат. В случая такова обосноваване липсва. Страната е развила оплакванията си за неправилност на изводите на състава, което е без правно значение за тази фаза на касационното производство, тъй като същите се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са неотносими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която касаторите са поддържали. Единственото твърдение на страната за необсъждане на единичната експертиза, също не води до извод за такова нарушение, тъй като е основано на фактически неверни твърдения, и оплакване, че съставът е възприел заключението на тройната експертиза и страната не е съгласна с изводите му. Това оплакване, обаче, е ирелевантно за обосноваване на поставените въпроси като общо основание, тъй като касае правилността на акта, а не основанията за допускане на решението до касационно обжалване. Оплакването за липса на мотиви е неотносимо към така поддържаното основание, а и същото е фактически невярно, тъй като съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е изложил мотиви по основателността на исковете и всички оплаквания във въззивната жалба. Вторият въпрос съдържателно обоснован като хипотеза, която касаторът не е пояснил по никакъв начин, нито е посочил как същата е свързана с мотивите на състава не е релевантен като необоснован с решаващите изводи на съда. Въпроси четири и седем са еднозначни и свързани с оплакването на страната за това, че съдът не е уважил иска приемайки нееквивалентност на престациите по процесния договор. Дори да се изведе от тях релевантен въпрос, третиращ разбирането на страната за свързаността на тази неравностойност и изискването за спазване на добрите нрави, при сключване на договора, то страната не е защитила по никакъв начин допълнителен критерий. Оплакването за неправилност на мотивите и твърдението за липса на мотивиране / а всъщност несъгласие с изложените мотиви и желание да бъде възприета защитната теза на страната/ не обосновават противоречие със сочената практика изцяло съобразена от състава, който противно на твърденията на страната е изложил пространни мотиви относно дефинитивната определеност на понятието „ добри нрави“ като е съобразена константната практика на ВКС, на която и съставът се е позовал. Съдът също така подробно е обосновал и защо приема, че не е налице неравностойност на престациите, като тези негови мотиви са в съответствие а не в противоречие със сочената практика, още повече че страната не е развила доводи за наличие на конкретно противоречие по някой от поставените от нея въпроси. В изложението липсва конкретизиране на съдебна практика сравнена с отговор, даден от въззивния съд на поставените въпроси в отклонение от нея. Цялостното съдържание на изложението е оплакване на касатора за неправилност на изводите на състава, което е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание изисква общ критерий – правен въпрос, изведен от решаващите изводи на съда и допълнителен критерий – конкретно посочване на съдебни актове, с които тези правни въпроси са били разрешени различно. Т.е липсва обоснован допълнителен критерий, а именно конкретно противоречие при разрешаване на тези правни въпроси. Сочените решения във връзка с общите постановки за съдържанието на мотивите и задълженията на съда, както и обосноваване на понятието нееквивалентни престации и добри нрави и развитото разбиране за неправилност на съдебния акт, не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство, като неотносими към поддържаното основание. Извън изложеното, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага развити съображения, съобразно изрично разяснената му дефинитивност с т.4 на ТРОСГТК н№1/09г. като общото твърдение за липса на практика / неуточнено по кой точно въпрос/ не обосновава извод за наличие на този допълнителен критерий. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение