Определение № 181 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1533/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Х. И. против решение № 916 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 4152/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗАД.”Алианц България „ АД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. С. е поставила въпроса – „ ..за приложението на принципа за справедливост въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя“.Страната е сочила, че този въпрос бил решен от въззивния съд в противоречие с тълкувателна и казуална практика, общо изброена, като е интерпретирана кратка част от т.11 ППВС № 4/68г. Поставен е въпросът-„ … за задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства“.Страната е изброила актове на ВКС и лаконично е направила оплакване, че съдът не обсъдил всички доказателства „описани в касационната жалба“, поради което приел за преодолян депресивния симптом. Други доводи не са развити. Касаторът Е. И. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението са формулирани два въпроса. Така поставен първият въпрос е общ и относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението и в касационната жалба. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания първи въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. Вторият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е общ и обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, тъй като страната е сочила само това, че съдът не обсъдил описаните в касационната жалба доказателства. Конкретно кои доказателства не са обсъдени не се посочват и в касационната жалба, а от общите оплаквания включени в изложението се налага извод че под необсъждане касаторът разбира невъзприемане на нейните възприятия спрямо тези доказателства. По отношение на единственото указание в тази връзка, за това, че съдът не е възприел нейното разбиране за това, че психологичните й увреждания имат дълготраен характер отново не е посочено конкретно доказателство, от което съдът следва да направи такива изводи. Такова конкретно посочване не може да бъде изведено и от общите оплаквания в жалбата, които третират поставения въпрос и които са квалифицирани като неправилно прието от състава на базата на събраните доказателства, а не като необсъдени доказателства, от които би се наложил извод, противен на възприетия от съда. Т.е. както сама е квалифицирала това оплакване касаторът, същото е относимо към предпоставките по чл.281, т.3 ГПК, но е неотносимо към основанията визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В този смисъл и изброената практика свързана с характера на възивното производство и задълженията на съда да обсъди доказателствата по спора са ирелевантни. Освен това, както и сама е поддържала, съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора, но е направил изводи, с които страната не е съгласна. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, касаторът не е развила релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение