Определение № 2949 от 13.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. Н., против решение № 1413 от 05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2467/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, с което е потвърдено решение 260865 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 10215/2020 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 22-ри състав. С последното е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД с ЕИК[ЕИК] за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., чрез присъждане на сумата от 30 000 лв., поради извършено плащане в хода на процеса на 10 000 лв. и поради неоснователност на иска за горницата до пълния предявен размер. В касационната жалба се твърди, че решението относно сумата от 20 000 лв. е неправилно и следва да бъде касирано, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, като незаконосъобразно – необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, вр. ППВС № 4/1968 г., за което се развиват подробни доводи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, т. е. за справедливостта на определеното и „присъдено“ застрахователно обезщетение, като разрешен в противоречие с цитираното постановление. Против касационната жалба е постъпил кратък писмен отговор от страна на застрахователното дружество, чрез процесуалния му пълномощник, със становище за неоснователност на искането за достъп до касационна проверка. Претендират се разноски. Писмен отговор е постъпил и от третото лице - помагач на ответника – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуален пълномощник, който моли да не се допуска исканото касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до атакувания от касатора краен резултат съставът на Софийския апелативен съд е съобразил представената пред първата инстанция медицинска документация и заключението на КСМАТЕ, въз основа на които е приел, че уврежданията на ищеца, получени при ПТП, са счупване на скафоидната (ладиевидната) кост на дясната ръка. Тя е била гипсирана за 60 дни, през които ищецът е имал нужда от чужда помощ в ежедневното си обслужване, а възстановителният период е бил около 4 - 5 месеца. Оперативно лечение на счупването не е било необходимо. При получаване на травмата и в периода на раздвижване ищецът е изпитвал болки и страдания. Съдът е приел, че други доказателства за претърпените увреждания не са ангажирани, като от свидетелските показания не се установяват описаните в исковата молба и жалбата неимуществени вреди, а само обстоятелства относно механизма на ПТП. Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд е посочил, че за определяне на обезщетението следва да се съобрази наличието на една травма – счупване на скафоидната (ладиевидната) кост на дясната ръка с обездвижване за 60 дни и нуждата от чужда помощ през този период от време; възрастта на ищеца – 23 години, която благоприятства възстановяването; липсата на доказани психически вреди извън обичайните за такъв род събития. Предвид датата на събитието – 10.06.2018 г. и обществено-икономическите условия, отразени в застрахователните лимити и съдебната практика по сходни случаи съдът е заключил, че обезщетението следва да се определи в размер на 10 000 лв. За неоснователни са намерени оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението по съображения за наличие на само една травма, липсата на болничен престой и оперативни интервенции, липсата на усложнения, както и недоказването на никакви други вреди освен счупването на ладиевидната кост на китката и свързаните с това имобилизация за 60 дни и болки в процеса на раздвижване. За недоказани са счетени твърденията в жалбата, че пострадалият е получил изключително тежки по вид и степен увреждания, а именно: не е доказано, че се наложило по спешност да бъде прегледан в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, тъй като ПТП е към 23 ч. на 10.06.2018 г., а ищецът е постъпил в лечебното заведение на 11.06.2018 г. в 17.29 ч.; че му е била поставена гипсова шина и дясната ръка е била обездвижена за срок от 5 месеца (този период е 2 месеца); че ищецът за пет месеца не е имал възможност да използва дясната ръка, която при него е водеща (не са събрани доказателства коя е водещата му ръка); че болките са били силни и е приемал обезболяващи медикаменти; че към момента все още не е настъпило пълно излекуване; че е налице постоянен болков синдром (в заключението на СМЕ е посочено, че обичайно при смяна на времето и при натоварване има болки); че в резултат на тежките увреждания и рязката промяна в начина на живот на пострадалия се е стигнало до промяна в психиката и в качеството му на живот и пр. Съдът е изложил мотиви и относно неоснователността на оплакванията, че при определяне на обезщетението в посочения по-горе размер не са съобразени икономическата конюнктура и застрахователните лимити. Приел е, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС № 4/68 г. и практиката на ВКС критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др., като правнорелевантните за размера на обезщетението общи и специфични факти следва да се обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Общите факти са конкретните икономически условия, а установените в закона лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическата обстановка към релевантния момент – този на настъпване на увреждането. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Касаторът не е формулирал надлежен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който касационният съд да се произнесе. Въпросът „за приложението на чл. 52 ЗЗД“ е твърде общ (отнася се за всяка правна норма), а този за „справедливостта на определеното обезщетение“ е въпрос относно правилността на изводите на съда, въз основа на които е формирана правната му воля за неоснователност на иска относно претендираната разлика. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., т. 1, правилността на решението, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна причина за недопускане на исканото касационното обжалване. Касационният съд няма правомощия да извлича правния въпрос от значение за изхода на спора от съдържанието на жалбата и/или изложението, а касаторът сам следва да съобрази нормативно установеното различие между основанията по чл. 280, ал. 1 и чл. 281, т. 3 ГПК. Извън изложеното, от данните по делото не се констатира и противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, доколкото въззивният съд е отчел поотделно и в тяхната взаимовръзка всички установени по делото правнорелевантни факти за определяне на обема на вредите и справедливото им обезщетяване, като преценката му за конкретния размер на обезщетението се основава най-вече на недоказаността на много от обстоятелствата, въведени с исковата молба и обосноваващи размера на исковата претенция. При този изход на спора пред касационната инстанция в полза на ответника по касация следва да се присъди ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 80 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение