Определение № 170 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. П. В. против решение от 09.12.2013 год. по гр.д. №1725/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. №1101/2012 год. на РС Несебър в частта, в която предявените от П. И. П. срещу [фирма], [населено място] искове за неимуществени и имуществени вреди по чл. 200 КТ са отхвърлени съответно до размер на 8000 лв. - искът за неимуществени вреди и до размер на 303,11 лв. – искът за имуществени вреди, е постановено ново решение, с което дружеството е осъдено да заплати на П. И. П. сума в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука и 303,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука. В останалата част, в която исковете са отхвърлени до пълния претендиран размер от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, 2 200 лв. обезщетение за имуществени вреди и 100 лв. лихва за забава в плащането на обезщетението за неимуществени вреди, решението е потвърдено. Присъдени са разноски. Касаторът прави оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде обезсилено и производството по делото прекратено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно. Претендират се разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация П. И. П. от [населено място] чрез адв. Р. Д. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение, с което съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 303,11 лв. Цената на този иск е 2 200 лв./ виж исковата молба/, поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване е процесуално допустима. С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал 8 / осем/ правни въпроса. По отношение на въпроси №1,2 счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК доколкото с обжалваното решение те са разрешени в противоречие с Определение № 318/01.06.2010 год. по т.д. № 1133/2009 год. По отношение на останалите въпроси, според касатора е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК - същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Въпросите от № 1 до №3 вкл. са във връзка с въведените от касатора доводи за недопустимост на постановеното решение, развити и в касационната жалба. Евентуалната недопустимост, респ.нищожност на обжалваното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване, извън законоустановените по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по тълкувателен път с ТР №1/.19.02.2010 год. постановено по ТД №1/2009 год., за които съдът следи служебно. В случая касаторът изрично се позовава на недопустимост на съдебното решение. Решението е допустимо: На първо място всички доводи за недопустимост на съдебното решение, в това число и поставените в тази връзка въпроси, се предпоставени от твърдението, че ответното дружество е обявено в несъстоятелност, което не отговаря на действителното фактическо положение: С решение на Софийският апелативен съд, ТО, VІ състав, постановено по т.д.н.№4887/2011 год., е обезсилено решението от 05.12.2011 год. по т.д. н. №4887/2011 год. на СГС, с което на осн. член 630,ал.2ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] [населено място] с начална дата 31.12.2003 год., дружеството е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена, за временен синдик е назначен В. П. М., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е насрочено първо общо събрание на кредиторите на 28.02.2012 год. от 11.00 часа, като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявеното искане с пр.осн. чл. чл. 630,ал.1ТЗ. Това обстоятелство е отчетено с обжалваното въззивно решение. Дори да се приеме обратното, решението не е недопустимо поради това, че искът е предявен след открито производство по несъстоятелност на ответника. Съгласно чл. 637,ал.6,т.2 ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на ответника няма пречка да се образува съдебно производство по трудов спор, какъвто безспорно е настоящия. /отговор на въпрос № 1/. Предявяването на вземането по реда на чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност не съставлява положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск. Същевременно няма пречка при откриване на производството по несъстоятелност вземането на ищеца по делото да бъде предявено в това производство по предвидения в ТЗ ред. Обстоятелството, че за присъденото вземане по делото ищецът не би могъл да проведе индивидуално принудително изпълнение, а може да получи удовлетворение в рамките на универсалното изпълнително производство по несъстоятелност, също не определя липса на правен интерес от воденето на иска / отговор по на въпрос №2 и 3 /. Независимо от казаното следва да се посочи, че определение по чл. 288 ГПК, какъвто характер има Определение № 318/01.06.2010 год. по т.д. № 1133/2009 год., на което касаторът се позовава, не съставлява съдебна практика, с която може да се обоснове основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По отношение на останалите правни въпроси: Въпрос № 4,така както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение. По делото е установено и съдът е приел, че настъпилото ПТП, при което ищецът е пострадал, не е в причинна връзка с някое от другите заболявания на ищеца. С оглед на това съдът е приел, че това обстоятелство не се отразява на отговорността на ответника за претърпените вреди в резултат на злополуката. Съобразно това въпросът няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да бъде преценяван във връзка със соченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. По въпросите, касаещи грубата небрежност и кога може да се приеме, че същата е налице, има многобройна съдебна практика, която е трайна и не се налага да бъде изменяна или изоставяна. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1т.3 ГПК не е изпълнен. Освен липса на съдебна практика касаторът не обосновава по друг начин изпълнението на този критерий. С оглед на горното не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Ответникът по касация не е представил доказателства за разноски направени в настоящото производство, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.