Определение № 4668 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Артстрой“ ООД против решение №36/05.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 618/2025 г. от І-ви въззивен състав на ОС- Смолян. Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор. Третото лице – помагач е представило писмен отговор, с който не оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че ищците А. М. С., М. С. С. и Ю. С. С. са законни наследници, съответно съпруга и деца на С. Р. С., починал на 20.07.2024 г., видно от удостоверение за наследници изх.№ 681/25.07.2024г., както и че ищцата Ф. Байрам С. е майка на починалия С. Р. С., а баща му е починал на 04.01.2024г., видно от представеното удостоверение за родствени връзки изх.№ 683/29.07.2024г. Не е било спорно между страните, че С. Р. С. е работил по трудов договор №10/11.03.2024г. в “Артстрой” ООД на длъжност „работник, строителство“. Претърпяната от С. С. на 20.07.2025г. злополука е декларирана от работодателя „Артстрой“ ООД с Декларация за трудова злополука на 24.04.2024г.(стр.10), като с Протокол № 5103-20-11/09.09.2024г.(стр.12) на Комисия, назначена от Директора на ТП на НОИ е извършеното разследване на злополуката от 20.07.2024г., като е прието, че лицата допуснали нарушението са „Артстрой“ ООД, представлявано от А. Ю. С. –чл.281,ал.3 от КТ във вр. с чл.2,т.4 и 6 от Наредба № 1/04.03.2002г. и Д. И.-технически ръководител-чл.24,ал.2 и чл.31,ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. Прието е също, че на основание чл.12 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на С. С. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от работодателя, за което е издадена служебна бележка №10/12.03.2024 г., документиран и в съответната книга. На основание чл.14 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. последно проведения на лицето инструктаж за безопасност и здраве при работа е на 05.07.2024 г., за което работникът се е подписал в съответната книга. С Разпореждане № 5104-20-80/от 19.09.2024 г. на НОИ ТП – [населено място] (стр.11) декларираната от „Артстрой“ ООД злополука, станала на 20.07.2024г. със С. Р. С., е приета за трудова по чл.55,ал.1 от СКО. С разпореждането е констатирано, че на 20.07.2024 г. в 15,27 часа по време на работа и във връзка изпълнение на трудовите си задължения като работник строителство, извършвайки строително-монтажни работи на строителния обект в [населено място], [улица]-кофраж, полагане на арматура и бетон, след прикачването на товара на автокрана, работникът не се е отстранил от периметър на крановата стрела, стрелата е дефектирала, чупи се и пада надолу удряйки работника, като вследствие на злополуката е настъпила смъртта на С. С., поради черепно-мозъчна и гръдна травми. Въззивният съд е посочил, че му е служебно известно, че с влязла в сила присъда № 8/24.06.2025г. по НОХД № 86/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, св.Д. М. И., [дата на раждане] в [населено място], технически ръководител в „Артстрой“ ООД е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., в УПИ IV- за търговски обект, кв. 11, на @@12@ [населено място] чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, в нарушение на чл. 281, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 2, т. 4, б. Б от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки /загл. доп. - ДВ. бр.39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г./, чл. 28, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 19, т. 1, чл. 12, т. 6 и т. 98от Приложение №6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, чл. 54, ал. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, т.14 от Инструкция за безопасна работа с автокран „Schlang-Reichart“, като управлявал кран стрелови тип, монтиран на автомобил специален автомобил „Мерцедес 1213“ с per. [рег.номер на МПС], с кранова уредба „Schlang ReichartМТ 8“ с фабр. № 5138, без да има необходимата степен на правоспособност да го управлява, като натоварил товар с неопределено тегло и допуснал С. Р. С. да стои в опасна близост до товара, с което, в резултат на падане на стрелата на крана по непредпазливост причинил смъртта на С. Р. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Д., поради което и на основание чл. 123, ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.66 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано влизане на присъдата в сила. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на „Артстрой“ ООД, че неправилно районният съд не е приел, че е налице съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, който е допуснал груба небрежност, тъй като не се е отстранил от периметъра на стрелата на крана. Абсолютно неоснователно е и твърдението в жалбата, че пострадалият самоволно, без да е получавал задача от техническия ръководител и без той да му възлагал да извършва товаро-разтоварни дейности с кран, поради което и съответно на същия не е провеждан инструктаж за тази дейност, е решил да прикачва товарите на крана. В показанията си св.И. признава, че сутринта е минал през обекта и са обсъдили работата за деня. Когато отишъл в 15 часа се съгласил да вдигне сноповете арматурно желязо на плочата с крана, за да не го носят работниците на ръце. Св.И. сочи, че С. С. и бащата на Р. Дал (М. Дал) прикачвали товарите. Макар да не се установява категорично дали св.И. или бригадира Р. Дал е определил С. С. да изпълнява работата на прикачвач, е прието, че без съмнение работата е извършвана в интерес на работодателя–по арг. от чл.200,ал.2 от КТ и чл.55,ал.1 от КСО. Освен това е посочено, че работата е извършвана в присъствието и със съдействието на техническия ръководител-св.И., на който е било възложено от работодателя със заповед да извършва инструктаж и който знаейки, че С. С. не е преминал нужния инструктаж за прикачвач и на който знанията не са проверени е допуснал да извършва тази дейност. Посочено е, че при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато последният в лицето на своите служители, на които е възложено задължение за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото обезопасяване на работния процес се прехвърля изцяло в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на непроведен точен инструктаж за съответната дейност, непроведена проверка на знанията и непредставяне на графични схеми за начините на привързване на товарите срещу подпис, както бе посочено по-горе, поведението на работника не може да се окачестви като груба небрежност. В случая е прието, че работодателят не е създал необходимата организация на работния процес, за да осигури кранист и обучени прикачвачи за определената за деня работа. При изследването на механизма на трудовата злополука съдът е установил нарушения както от работодателя, така и от техническия ръководител на строителния обект, на който е възложено да извършва инструктажи и да следи за спазване на техниката за безопасност, който е допуснал дейността на прикачвач да се извършва от необучено лице и който като управляващ автокрана, без да е правоспособен, е допуснал присъствието на хора в близост до товара, който се повдига до стена от едната страна и складирани материали от другата, без да прецени тежестта на товара. Прието е, че дори и да не е бил обучен по надлежен ред пострадалия С., извършвайки прикачването на товара, в конкретния случай не е извършил нарушение на техниката за безопасност, тъй като съгласно чл.75,т.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, прикачвачът може да се намира около товара, ако той е на височина, не по-голяма от 1 м, а в случая, установено според съда както от показанията на свидетелите У. и И., така и от СТЕ и от видеозаписа, товарът почти не се отлепя от земята, а само краят му се повдига, когато стрелата пада. Същата уредба се съдържа и в чл.12,т.6 във връзка с т.66.1 от Приложение № 6 от Наредба № 12/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро разтоварни работи. С оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че обстоятелството относно близостта на пострадалия и счупването на стрелата не би могло да бъде предвидено от пострадалия, който е бил в близост до товара, но той още не е бил повдигнат от земята на посочената в цитираните по горе две наредби височина, поради което не може да се приеме, че пострадалият е нарушил законовите изисквания, посочени в тях,т.е че е допуснал груба небрежност. В конкретния случай при преценката на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил възрастта на починалия при трудовата злополука С. С., който към момента на злополуката е бил на 43 години. Към този момент съпругата му А. е на 37 г., дъщеря му М. – на 17, синът му Ю. - на 10г. и майка му Ф. -на 63г. Съобразени са показанията на свидетелите, от които се установява, че С. С. е бил много добър човек, много държал на семейството си и много се разбирали и уважавали. Бил много грижовен баща и съпруг, работел много и гледал всичко да е наред с децата му. Основните доходи на семейството осигурявал С.. Семейството на С., брат му и майка им Ф. живеят в една къща. След смъртта му цялото семейство преживява много трудно загубата му, като от ден на ден им е по-трудно. М. и Ю. не искат да говорят и с всеки ден им става по-тежко от липсата на баща им. А. също се справя много трудно, здравословното й състояние след смъртта му много се влошило, преживяла две операции. Тя се грижи сама за всичко. Децата учат в [населено място] и плаща квартира. Майка му Ф. също не е добре, непрекъснато плаче и не може да се успокои, колкото и да й говорят. Преди се грижела за децата, а сега е в голям шок. Не иска да говори. Не иска да общува с хора, иска да е сама, не иска да излиза. Всяка вечер пие успокоителни лекарства. Нещата се влошават с времето вместо да се подобряват. Децата също не говорят както преди, отношенията със съучениците им се влошили. Въз основа на горното, съдът е счел исковете за основателни и е определил обезщетения от по 180 000 лева за съпругата и майката на пострадалия и по 200 000 лева за децата му. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касацинните основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и наличие на очевидна неправилност. Сочи се въпрос, следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по несъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност и длъжен ли е по наличието на съпричиняване съдът да изложи собствени фактически и правни изводи. Безспорно в съдебната практика, в т.ч. и цитираната от касатора е, че изводът за наличие на съпричиняване следва да се основава на установени по несъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, както и че съдът е длъжен по наличието на съпричиняване съдът да изложи собствени фактически и правни изводи. В конкретния случай съдът не се е отклонил от тази практика, като е изложил подробни мотиви защо не е налице съпричиняване, като обосновката на въпроса касаторът обвързва с фактически изводи, различни от фактите и обстоятелствата, възприети от съда по този въпрос, което не води до наличие на противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос. Съдът е приел, че пострадалия не е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, като е изложил подробни мотиви по този въпрос, както и че не е проявил липса на елементарно старание и внимание при настъпването на злополуката. Фактическите въпроси в насока на поставения правен въпрос касаят възприемането на фактическата обстановка от съда, но не са правни и не могат да доведат до извод за наличие на касационното основание, сочено от касатора – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Сочат се въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Обосновката на твърдението за наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК съдържа твърдения, че след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, но преди постановяване на решението, пострадалите са предявили претенция пред застраховател, третото лице-помагач по делото, за изплащане на застрахователно обезщетение. Това обстоятелство не води до наличие на очевидна неправилност на решението, още повече, че застрахователят е страна в процеса и изплащане от негова страна на обезщетение не би се отразило на правилността на решението към настоящия момент. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС