Определение № 4836 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б.- П. срещу решене №1627/23г. на Пловдивски ОС. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С исковата молба са предявени искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Ищцата Г. Б.- П. твърди, че е работила като съдебен секретар в РС-Пловдив и е била уволнена след атестация на основание чл.340а, ал.6 от ЗСВ, тъй като била получила най- ниска оценка от атестацията. Ищцата оспорва оценката от атестацията, както и законността на извършената процедура по атестация, тъй като не били приети вътрешни правила за атестиране, оценката не била мотивирана и обективна, с нея не били провеждани междинни срещи, и съставът на комисията бил незаконен. В срока за отговор работодателят е възразил, че имало изготвени правила за атестиране, и по изготвения атестационен формуляр ищцата е получила най- малко 35 точки, също така комисията по атестиране не е счела за необходимо да проведе междинни срещи, както е че поставените оценки са обективни и кореспондират на начина на изпълнение на трудовите функции. С доклада по делото РС е разпределил доказателствената тежест по спорните факти съгласно закона. РС е отхвърлил исковете. Приел е, че при атестирането ищцата е получила най- малък брой точки, че процедурата по атестиране не е била опорочена, тъй като комисията била назначена със заповед на председателя на съда, имало е изготвен работен план за ищцата, и в атестационният формуляр се съдържат 19 показателя, посочени от закона, както и че междинни срещи не са били провеждани, но това било по преценка на комисията по атестирането. Освен това липсвало задължение на комисията да мотивира оценките си. Според РС оценката от атестацията не подлежи на проверка за законосъобразност. Във въззивната жалба, подадена от ищцата, се оспорва отново законността на процедурата по оценяване. Индивидуалният план за ищцата не поставял реални оценими задачи, в него не били заложени и провеждането на междинни срещи, липсвало и програма за обучение и за подкрепа към служителя. Членовете на комисията били служители, пряко подчинени на председателя. Поддържат се и нови основания за незаконност на уволнението- дискриминация и злоупотреба с право. Оспорва се извода на РС, че оценката не подлежи на проверка за законосъобразност. Излагат се съображения, че оценката от атестирането не била обективна. ВС е приел, исковете са неоснователни, тъй като процедурата по атестиране не е била опорочена, и оценката от атестацията е обективна. В съответствие с това провеждането на междинни срещи е било по преценка на комисията, и е имало изготвен индивидуален план за атестиране на ищцата. ВС, за разлика от РС, е направил преценка за законосъобразност на поставените оценки, като е обсъдил свидетелските показания и е приел за установено, че ищцата се е справяла незадоволително с работата относно срочността и качеството. Съдът е обсъдил и двете групи свидетели спрямо нивото за изпълнение на работата. Преценил е, че свидетелите на ищцата не изразяват преки впечатления от работата на ищцата. Според съда поставените средни оценки са обективни по критериите за способност за самостоятелна работа, възможност за работа с информационни системи, усъвършенстване на знанията и уменията, взаимоотношения с останалите служители, способност за работа в екип, и етично поведение на работното място. По останалите критерии били дадени високи оценки, но въпреки това атестацията на ищцата била най- ниска, и оценките отговаряли на обективните факти за ниво на изпълнение на работата. В касационната жалба ищцата прави следните оплаквания: не са реални оценките на работодателя за срочно и качествено изпълнение на работата, не е имало реален индивидуален план за ищцата, не са провеждани междинни срещи, извършена е дискриминация спрямо ищцата, съставът на комисията е била от членове, които са в конфликт на интереси, тъй като са служители в съда, свидетелите на ответника били също служители на съда и заинтересовани. Според касатора оценката от атестиране подлежи на проверка за законосъобразност, ВС не бил обсъдил показанията на св. К., освен това работният план не съдържал конкретни цели за подобряване на представянето на служителя, и делото пред РС било решено от незаконен състав. В изложението са формулирани следните въпроси, само за част от наведените оплаквания в жалбата: Длъжен ли е работодателят да проведе междинна среща съгласно чл. 163, ал.2 от ПАС? Длъжна ли е комисията да обоснове оценките в атестационния формуляр? Подлежи ли на съдебен контрол оценката от атестацията?Длъжен ли е работодателят да ангажира дисциплинарна отговорност при виновни нарушения на трудовата дисциплина? Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. Въз основа на изложените обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос липсва практика на съда по тълкуване на нормата на чл. 163, ал.2 ПАС, но нормата е ясна и недвусмислена, че междинните срещу се провеждат, само когато комисията ги прецени за необходими. Правилото за провеждане на междинни срещи е диспозитивно- по преценка на комисията, а не е императивно, поради което неизпълнението на диспозицията на нормата не може да бъде основание за незаконност на уволнението. По вторият въпрос също липсва съдебна практика, но нормата отново е ясна и недвусмислена. Изчерпателно са изброени реквизитите на атестационния формуляр и не се посочва задължение за обосноваване на оценките. В атестационния формуляр се посочва конкретно какви фактически знания, умения и навици липсват на ищцата за изпълнение на работата. В този случай не е необходимо допълнително да се посочва конкретния начин на справяне с работата. Дали начина на справяне с работата- ефективно, срочно и качествено, отговаря на преценката на работодателя за липсата на фактически знания и умения е въпрос на доказване в производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и е преценка за законосъобразност, извършвана от съда. По същия начин са процедира и при уволнението по чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ- достатъчно е да се посочи едно от двете обстоятелства- липсата на фактически знания и умения или конкретния начин за справяне с работата. Третият въпрос не е обуславящ, тъй като ВС е приел, че следва да извърши контрол за законосъобразност на оценката от атестиране, след което е извършил такъв контрол и преценка за законосъобразност като е обсъдил доказателствата по делото. Такава преценка не е била извършена от РС, но този порок е бил поправен от въззивната инстанция. Четвъртият въпрос е неотносим, доколкото въззивния съд не се е произнесъл по него. Такъв факт за виновно неизпълнение на трудовата функция е бил извън предмета на делото и предмета на доказване. Въпросът за необходимост от налагане на дисциплинарна отговорност не е стоял пред работодателя, нито такива твърдения са били въведени от ищцата. В обобщение, не се констатира противоречие с практика на ВКС, за да се осъществи нормата на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, и/или не са приложени неясни и двусмислени норми, за да е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. От мотивите към решението не се установява нарушение на съдопроизводствения ред, нето противоречие между доказателствата и установените факти, както и противоречие между установените факти и фактите от диспозицията на приложената правна норма, за да е налице очевидна неправилност. Работодателят не е поискал присъждане на разноски. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО