Определение № 428 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. П. срещу въззивно решение от 25.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 316 /2010 г. на П. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя срещу [фирма] по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че съгласно решение № 4 /2009 г. на Конституционния съд на Р. Б. решаването на всеки правен въпрос (материално-правен или процесуално правен), който има значение по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличието на останалите критерии за неговото допускане, следователно с оглед разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по всеки правен въпрос (материално-правен или процесуално правен), който е от значение за изхода по конкретното дело и решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението). Ответникът [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно на основание чл.71 КТ в уговорения между страните в полза на работодателя срок за изпитване, което обуславя неоснователността на исковете. Настоящият състав намира, че в изложението си на основанията за допускане на решението до касационно обжалване жалбоподателят не е извела отделен и конкретен правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него и като такъв да е предпоставка за допускане на обжалването съгласно предвиденото в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС. На самото твърдение, че решението е неправилно и че е важно за жалбоподателя, законодателят не придава значение на предпоставка за допускане на касационно обжалване, а предвижда изрично други такива. Несъмнено всяко съдебно решение би трябвало да се основава на обсъждане на правни въпроси, но законодателят изисква поне един такъв да бъде изведен от касационния жалбоподател, а и да бъде изведена една от останалите три специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК и изяснени в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС. Като не е извела отделен конкретен правен въпрос жалбоподателят не е обосновала наличието на предпоставки за допускане на обжалването. Освен, че не извежда правен въпрос, жалбоподателят не обосновава и нито една от трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. При такова изложение настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът