Определение № 327 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2020 г.

„Маршал Кредит Груп” ООД, чрез адв. Б. К. Т., е подало две молби – вх. № 8467/03.11.2020 г. и вх. № 8466/03.11.2020 г., с идентично съдържание – отвод на съдиите от съдебния състав по гр.д. № 1372/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. на ВКС. Съображенията са наличие на обстоятелства, които пораждат основателно реално съмнение в безпристрастието им поради формиран извод за евентуално наличие на вина, много преди наказателният съд да има възможност да коментира повдигнатите обвинения на П. К., Б. И. и И. М., като е обявил на страните общественоизвестни му факти със свое определение от 23.10.2020 г. Смята също така, че съмнение за безпристрастието на съда е и това, че касационно обжалванен е допуснато по въпрос, който не е формулиран от касатора, а от съмия съд и на основание, което нее посочено от касатора. Съдебният състав намира, че не са налице основанията по чл. 220, ал. 1, т. 6 ГПК. Съдът, включително и касационния, не само може, но е и задължен служебно да следи за допустимост на исковото производство, а в случая и този въпрос е един от тези, за които е допуснато касационно обжалване. Съдът е обявил на страните общоизвестни му факти, именно за да събере данни, включително и с участието на страните, за това има ли образувани наказателни производства, за какво и в каква фаза са, с оглед преценката по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът, също така, с изясняване на посочените обстоятелства не преценява наличие или не на вина, още повече, че само наказателният съд, предвид презумпцията по чл. 16 НПК е този, който може да се произнесе дали дадено лице е виновно в извършване на престъпно деяние или не. В определението на ВКС тази презумпция не е нарушена, нито в настоящия етап на съдебното производство съдът ще се произнася по този въпрос. Несъгласието с произнасянето на съда по реда на чл. 288 ГПК не може да бъде основание за отвеждане на съдиите от съдебния състав. Освен това, в случая молителят неправилно тълкува разясненията в Тълкувателно решение № 1/20009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като от друга страна, съдът има право и е длъжен и служебно, дори без оплаквания в касационната жалба по чл. 281 ГПК и поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, да извърши проверка за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Касационната инстанция събира служебно доказателства относно валидността и допустимостта на исковото производство, както и на въззивния съдебен акт. МОТИВИРАН от горното, съдът