Определение № 388 от 05.08.2010 г. на ВКС по д. № 73/2010 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 388 София 05.08.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 73/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 286, ал.2 ГПК. К. Н. П. и М. Г. П. чрез своя пълномощник адв. Ю. П. са подали частна жалба против разпореждането от 04.01.2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от тях касационна жалба против решение № 281 от 29.10.2009 г. по в.гр.д. № 421/09 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната жалбата, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Изводът на въззивния съд, че подадената от жалбоподателите касационна жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК, е в съответствие с данните по делото и закона. Съгласно чл. 284, ал.3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят следва да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Те са посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение, обуславящи неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Задължение на жалбоподателя е в изложение към касационната жалба да обоснове наличието на някоя от тези хипотези за допускане на касационно обжалване, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото. В случая това не е сторено. С разпореждане от 10.12.2009 г., съобщено на жалбоподателите чрез техния процесуален представител на 17.12.2009 г., касационната жалба е била оставена без движение и дадени указания в едноседмичен срок да представят писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и да внесат държавна такса в размер на 30 лв. В указания едноседмичен срок от жалбоподателите е постъпило допълнение към касационната жалба, в което се преповтарят доводите, развити в касационната жалба, без да се обосновава кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е разрешен от въззивния съд, по какъв начин даденото разрешение влиза в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата и с какво произнасянето на касационната инстанция по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По този начин нередовността на касационната жалба не е отстранена и това е основание за връщането й, съобразно чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба от 09.12.2009 г. 5.10.2009 г., без да се посочат правните въпроси, разрешени с въззивното решение и да се конкретизират решенията на ВКС, с които то влиза в противоречие, не удовлетворява изискването на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК за мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Нарушението на материалния закон е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на чл. 280 ГПК. Затова като е разпоредил връщане на жалбата, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът