Определение № 770 от 03.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5647/2013 г.

Производството е образувано е по чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Д. Д. Т. и К. М. Т. и двамата граждани на И., чрез адв. В. Д. от САК срещу определение № 1691/02.07.2013 год. по ч. гр.д. № 1179/2013 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, І -ви състав, с което е потвърдено определение № 165/04.04.2013 год., по гр.д. № 23/2013 год. на РС, [населено място], с което се спира производството по делото до приключване на гр.д. №55/2013 год. на ПРС, на осн. чл. 229,ал.1,т.4 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касационната частна жалба [фирма], [населено място], Бургаска обл., оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице е визираното от касаторите- частни жалбоподатели основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за допустимост на въззивното определение до касационно обжалване. Определението е постановено в противоречие с т.2 от ТР №5/14.11.2012 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №5/2012 год., с което е прието, че предявяване на иск по чл. 124,ал.4,изр.1 ГПК за установяване неистинност на документ, който документ е бил представен по дело, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193,ал.1 ГПК, не представлява основание по чл. 229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е представен. В случая заедно с молбата с пр. осн. чл. 40 ЗУЕС, по което е било образувано гр.д. № 374/2011 год., преобразувано в гр.д. № 23/2013 год. на Поморийския районен съд, молителите са представили товарителница №5631438 на „Тип топ куриер” с цел удостоверяване датата на подаване на молбата. Тази товарителница не е била оспорена в подадения отговор на молбата от ответника, когато в случая изтича срокът по чл. 193 ГПК. Възражението му за недопустимост на молбата поради просрочие, което се прави в този отговор, касае други аргументи.С оглед на това възможността за оспорване истинността на този документ съгл. разп. на чл. 133ГПК е преклудирана и предявяването на иск за установяване на неговата неистинност в отделно производство, е недопустимо/ т.1 от ТР №5/14.11.2012 год./ Доколкото такова производство в случая е образувано, с оглед задължителното тълкуване, дадено с т.2 от ТР №5/14.11.2012 год. на ОСГТК на ВКС, същото не е основание за спиране на производството по делото, в което документа е бил представен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил едно неправилно определение, което подлежи на отмяна. В случая без значение е обстоятелството, че предмет на иска по чл. 124,ал.1,т.4,изр.1 ГПК е и товарителница с № 5631440, доколкото с нея молителите- ищци не удостоверяват кога е изпратена молбата, по която е образувано гр.д. № гр.д. № 374/2011 год., преобразувано в гр.д. № 23/2013 год. на Поморийския районен съд – тоест няма отношение към спряното производство. Мотивиран от горното върховният касационен съд, състав на 3-то го.