Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г.

Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 711/30.06.2009 г. по касационна жалба на В. Р. Х. от гр. С., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.05.2008 г. по гр. д. № 360/2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ВО, II В състав, с което е оставено в сила решението от 1.11.2005 г., постановено по гр. д. № 684/2005 г. на СРС, 78 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката В. Р. Х. от гр. С. срещу У. за н. и с. стопанство, гр. С., искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ОП 14-03/26.11.2004 г. и № ОП 14-04/26.11.04 г., за възстановяване на длъжност "Г", за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 546 лв. за периода от 30.11.2004 г. до 30.05.2005 г., както и иска с пр. осн. чл. 55 във вр. чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 478,46 лв. и за лихва в размер на 100 лв. за периода от 30.11.2004 г. до 27.10.2005 г. Касационната обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискването за преценка по чл. 189 КТ, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да изложи мотиви за това. Прието е че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която няма задължителен характер, като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което с оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК - т. 3/ следва да се преквалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът В. Р. Х. моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба У. за н. и с. стопанство /УНСС/ оспорва жалбата . Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. В отговор на поставения материалноправен въпрос следва да се посочи, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. Досежно визирания процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказания съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение - респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. В този смисъл са и представените с касационната жалба решение № 1678/01.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на ВКС, III г. о., решение № 608/13.09.1994 г. по гр. д. № 367/1994 г. на ВС, III г. о., решение № 1440/3.10.2005 г. по гр. д. № 974/2003 г. на ВКС, III г. о., решение № 1326/2.11.1999 г. по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС, III г. о. По делото е безспорно установено, че страните по спора са се намирали в безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "Г" в У. за н. и с. стопанство / УНСС/- поделение "С". Със заповеди № О* от 26.11.2004 г. и Заповед № ОП-14-04/26.11.2004 г. на Р. на УНСС, връчени при отказ на 30.11.2004 г., трудовото правоотношение на касаторката е прекратено поради дисциплинарно уволнение . Първата заповед е за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" поради извършване на дисциплинарни нарушения квалифицирани като нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, а именно: - на датите 10.09.2004 г. и 21.09.2004 г. служителката се е явила на работа в 13.30. часа, а на 16.09.2004 г. не се е явила на работа до края на работното време. С втората заповед, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с първата заповед е прекратено трудовото правоотношение на служителката. За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ и чл. 55 ЗЗД във вр. чл. 221, ал. 2 КТ за били отхвърлени, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ като е изискал и получил от служителката обяснения относно вменяваните й дисциплинарни нарушения. Прието е че визираните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения действително са били извършени като в тази насока съдът е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и нормативната уредба касаеща ползването на отпуск в това число и отпуск при временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Настоящата инстанция споделя напълно направените фактически и правни изводи на съда в тази насока. С решението обаче, въззивният съд не е изложил мотиви относно съответствието на наложеното дисциплинарно наказание със извършеното дисциплинарно нарушение, което практически води до извод, че съответния съдебен контрол относно изпълнението на задължението за преценка на обстоятелствата по чл. 189 КТ, не е бил осъществен. Последното представлява съществено процесуално нарушение, което опорочава обжалваното решение и води до неговата отмяна / чл. 293, ал. 2 ГПК/ . При условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд, който да извърши допълнителни процесуални действия във връзка със събиране на доказателства относно обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 189 КТ в това число и прилагане на трудовото досие на служителката с оглед установяване на обстоятелството дали същата е била дисциплинарно наказвана за други нарушения, както и да изложи мотиви относно съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и установеното дисциплинарно нарушение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.