Определение № 589 от 10.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2192/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против определение № 260006/20.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 408/2020 г. На АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5006/02.07.2020 г. по гр.д.№ 510/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, за връщане на подадената от НЗОК касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, предвид цената на исковете – всеки под размера на законодателно определения минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева. Жалбоподателят излага доводи за гражданския характер на делото, предвид качеството си на административен орган, а не търговец. Позовава се на квалификацията на иска – по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО. Ответната страна - МБАЛ „УроМедикс„ ЕООД - Пловдив – оспорва основателността на частната касационна жалба. Акцентира на воденето и отчитането на изпълнението по сключените между страните договори по търговски начин. Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да счете подадената въззивна частна жалба за неоснователна, съдебният състав на ПАС е изложил следните съображения: Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения. По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона.За преодоляване на формираната противоречива съдебна практика за разграничаване на гражданските и търговските дела е образувано тълк.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“. Доколкото, според съда, липсват основания за спиране на делото в настоящата инстанция до постановяване на тълкувателно решение, при разрешаване на поставения процесуално-правен спор следва да се приема следното: Претендираните парични вземания, предмет на делото, са възникнали по сключените между страните договори, по които една от страните– въззиваемото дружество е търговец и договорът е свързан с упражняваното от него занятие и, следователно, се касае за субективни търговски сделки по см. на чл. 286, ал.1, ТЗ. Търговският характер на правоотношенията между страните, от които произтича предметът на делото, обуславя търговския характер на спора.Този извод не се променя от това, че една от страните - въззивникът НЗОК не е търговец, тъй като липсват основания за него да намира приложение допълнението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, извършеното преди постановяване и обявяване на въззивното решение със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019г., в сила от 24.12.2019г. Следователно, е заключил съдебният състав, с оглед паричната оценка на предмета на делото, която е под минималния праг за достъп до касационно обжалване за търговски дела, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение по делото не е подлежало на касационен контрол. По посочения в изложението за допускане на касационно обжалване по настоящата ЧКЖ правен въпрос: гражданско или търговско е делото, по което съдилищата са се произнесли по спор, с което е уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗО във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: С ТР №3/2019 на ОСГТК на ВКС постановено на 23.02.2022 г. е са дадени следните, задължителни за съдилищата, постановки по тълкуването на закона: „При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. … Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по см. на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ критерии – обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл.1, ал.1 ТЗ /застрахователни, банкови, комисионни, спедиционни, превозни и др./, като при тях е без значение дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец. Извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката се придава и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие– субективни/относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни. В чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. “ Понатък в същото ТР е прието, че последната хипотеза е налице в случаите, когато едната от страните по иначе търговски спор е потребител по смисъла на пар. 13 ал.1 от ДР на ЗЗП, то съобразно със ЗИД ГПК -ДВ бр.100/2019 в този случай, с оглед осигуряване на по-ефикасната й защита, тези дела следва да се разглеждат като граждански след посоченото изменение в ГПК. От изложеното следва, че при положение, че НЗОК не е потребител по смисъла на пар. 13 ал.1 от ДР на ЗЗП, а другата страна МБАЛ „Уро Медикс“ ЕООД е търговско дружество по силата на закона, т.е. търговец по смисъла на императивната разпоредба на чл.1 ал.2, т.1 ТЗ, и не следва друго от изрична законова норма, то следва да се приеме, че процесният спор между търговец и НЗОК по чл.59 от ЗЗО е по правоотношения попадащи в обхвата на чл.365 т.1 ГПК, въпреки спецификите на конкретното правоотношение по чл.59 ЗЗО. Следователно: делото е търговско и за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по спора важат минималните размери на цената на исковете по търговски спорове, установени в чл.280 ал.3 т.1 ГПК-20 000 лева. Ето защо и при положение, че настоящите искове са с цени от по: 11 607 лева и 2 469,91 лева, то няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1ГПК, тъй като в обжалваното определение е налице разрешение по процесуалния спор в съответствие с посоченото ТР №3/2019 на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение