Определение № 1058 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор *, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници:

• на мазата /стаята/: на север- коридор под стълбището на жилището на И. Г. М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор *, на юг- процесния проход /входно антре/, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор * и на изток- жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор *** и

• на прохода /входното антре/: на север- процесната маза /стая/, на юг- имот на наследниците на В. Г., представляващ ПИ с идентификатор *, на запад. С. п., представляващ ПИ с идентификатор * и на изток- покрита площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор ***.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, написано формално и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси, посочени от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва:

1. Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално валидирани заключения, логически и научен опит ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр.д.№ 1081 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди представените и приети по делото доказателства ? По този въпрос сочи противоречие на решението с решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 2584 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и анализира показанията на свидетелите както на ответника, така и на ищеца и да изложи съображения защо дава вяра на едни свидетели пред други? По този въпрос сочи противоречие с решение № 131 от 14.08.2023 г. по гр.д.№ 769 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 112 от 15.01.2013 г. по гр.д.№ 777 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Допуска ли съдът съществено процесуално нарушение, ако основе решението си на заключение на вещо лице, което е основано на лични впечатления на експерта, а не на представени и проверени от него документи ? По този въпрос сочи противоречие с определение № 420 от 08.06.2011 г. по т.д.№ 1030 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.

В писмени отговори от 24.03.2025 г. и от 10.04.2025 г. пълномощниците на ответниците К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално- решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е приел за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Относно събраните пред въззивния съд нови доказателства е посочил, че те не променят достигнатите от първоинстанционния съд крайни изводи. Въз основа на приетите от районния съд за установени от фактическа страна обстоятелства, въззивният съд е посочил, че прави следните правни изводи: По предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответниците било да докажат, че притежават правото на собственост върху спорните маза и проход. Приел е, че наследодателят на ответниците Д. Б. е придобил по давност спорните помещения и те имали характер на принадлежност към самостоятелния му обект на собственост. Функционалната връзка между тях и жилищните помещения в новоизградената източна част на процесната сграда била установена. Видно от архитектурното заснемане на НИПК от 1985 г., както и от заснемането, извършено от вещото лице по повторната експертиза, спорните обекти, разположени в неотчуждената западна част, и помещенията на втория жилищен етаж в новопостроената източна част съставляват едно самостоятелно жилище. С удостоверение № 94-Д-178 от 09.06.1992 г. кметът на Община Велико Търново и главният архитект удостоверили, че притежаваният от наследодателя на ответниците жилищен етаж на адрес [населено място], [улица] се състои от две входни антрета за достъп към две улици /към [улица] и [улица]/, стая, кухненски бокс, дневна, две спални, маза, баня с тоалетна и представлява едно самостоятелно жилище. На основание горепосочените документи и по реда на обстоятелствената проверка наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185 от 1992 г., с който е признат за собственик на апартамент и гараж, дадени му като обезщетение за отчужден недвижим имот, който апартамент се намира на втория етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица] и се състои от стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета. През същата 1992 г. по възлагане на наследодателя на ответниците е изготвен и одобрен проект за преустройство на горепосоченото жилище и обособяването на две самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорните обекти. Според въззивния съд, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС чрез непрекъснато владение за периода от 1992 г. до 2013 г. в полза на наследодателя на ответниците. Процесните помещения фактически били присъединени и представлявали функционална част от самостоятелния му жилищен имот и са използвани от него и от членовете на семейството му. От събраните по делото доказателства се установявало, че така упражняваната фактическа власт върху спорните помещения е продължила над изискуемото по закон непрекъснато владение в продължение на 10 г. Ответниците изрично са се позовали на придобиването на спорните помещения по давност и предвид на това, че срокът за това бил изтекъл приживе на наследодателя им Д. Б. и спорните помещения са станали част от наследството на починалия, като след смъртта му са преминали към наследниците му по закон, ответниците като наследници на Б. се легитимирали като носители на правото на собственост върху тези помещения.

Във въззивната жалба ищците са изложили конкретни доводи за неправилност /необоснованост/ на извода на първоинстанционния съд, че през периода от 1992 г. до 2013 г. процесните помещения са били владяни от наследодателя на ответниците Д. Б.. Посочили са, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че водоснабдяването и енергоснабдяването на процесните помещения до смяната на ключалката и незаконното им обсебване през 2011 г. се е осъществявало през партидите на ищцата И. М., а преди това- през тези на А. Г. Г. /майка на ищците/, като част от собствената им къща на [улица] /имот с идентификатор */. След 2011 г. водоснабдяването и енергоснабдяването на помещенията е било прекъснато по искане на И. М.. Представените от ответниците документи за извършени плащания в периода до 2011 г. били нечетливи, коригирани на ръка с обяснителни бележки и със заличени с маркер данни, което навеждало съмнение за тяхната достоверност. По делото се установявало, че ответниците са открили партиди за водоснабдяване и електроснабдяване на двете спорни помещения едва след 2011 г., когато ищцата е прекъснала водоснабдяването и енергоснабдяването им от собствените й партиди /до 2011 г. ответниците са имали две партиди за ток и две за водоснабдяване, а след 2011 г.- вече по три партиди, тоест открити са нови партиди, за да може спорните помещения отново да станат годни за обитаване/. На следващо място, ищците са твърдяли във въззивната жалба, че напълно необосновано първоинстанционният съд е основал извода си за осъществявано от Д. Б. владение върху спорните помещения на скица- проект, която била отхвърлена със заповед на СГКК, не е влязла в сила и нямала изискуемите реквизити, за да бъде разгледана като документ, определящ началото на давностно владение върху процесните помещения. Скицата, освен това, била нечетлива, с нанесени на ръка корекции по нея и в нея като собствени на ответниците били нанесени не само спорните помещения, но и външна площадка и стъпала, които били част от публична общинска собственост. Твърдяли са и че тази скица им е била представена едва през 2010 г., до когато ответниците само са гостували периодично в наследствения имот и не са заявявали претенции към него, за да може да се считат за негови владелци. Освен това, по делото нямало представен нито един документ, който да удостоверявал заявление на наследодател на ответниците Д. Б. за притежание на процесните помещения. Представените като доказателства удостоверение № 94-Д-178 на Общински съвет Велико Търново и № 954 от 08.06.2010 г. на община Велико Търново били издадени от лица, нямащи качеството да подписват подобни документи при липса на протоколи от кадастралната служба и следователно били недействителни и твърдящи неверни факти. Необоснован бил и изводът на първоинстанционния съд за установено от Д. Б. владение върху спорните помещения с действия по обособяването им, ведно с прилежащ санитарен възел и предверие към него, в самостоятелно жилище. Подобни действия никога не били извършвани от Д. Б. до 24.09.2010 г. Дори и към 2023 г. нямало самостоятелно обособени такива обекти в собствената на ищците еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *.

От друга страна, имало доказателства /писмени и гласни/, че до 2003 г., когато починала, майката на ищците А. Г. е обитавала къщата в цялост, което включвало и процесните помещения. В периода от 2003 г. до 2010 г. къщата била ползвана, поддържана и ремонтирана от ищцата И. М.. След 2010 г. били направени няколко опита за представяне на спорните помещения като собствени на Д. Б., което ищците не допуснали: по инициираната от Д. Б. със заявление вх.№ 94-6173 от 24.09.2010 г. административна процедура за поправка на грешка в кадастралната карта, касаеща спорните помещения, ищците подали възражение № 94-6443 от 07.10.2010 г.; на 18.11.2011 г. ищцата И. М. отправила до Д. Б. нотариална покана за достъп до имота й; на 25.02.2011 г. И. М. и съпругът й входирали искане до АГКК за издаване на скица за имота им; на 06.01.2016 г. със заявление вх.№ 01-3054 от 06.01.2016 г. И. М. инициирала административна процедура по отразяване на собствеността й в кадастралния регистър, по която процедура продължила да защитава собствеността си по съдебен ред пред Административен съд Велико Търново по адм.д.№ 135 от 2016 г. Твърди се не на последно място, че първоинстанционният съд неправилно е основал решението си на заключението на втората СТЕ, вещото лице по която категорично било заявило, че е дало заключение, без да се е запознало с документите за собственост на страните и с другите представени документи по делото.

По всички тези доводи във въззивната жалба въззивният съд не се е произнесъл в решението си. Поради това решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите практика/ по поставения от касаторката и доуточнен от ВКС въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи и възражение на страните и доказателствата, относими към тези доводи и възражения.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение