Определение № 322 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5251/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Г. Н. против решение от 30.05.2014 г. по в.гр.дело № 612/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 302/10.02.2014 г. по гр.дело № 7309/2013 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е отменена на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 00390/01.07.2013 г., издадена от Управителя на [фирма], с която на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. Г. В. и е възстановена ищцата на длъжността, заемана преди уволнението „експерт-маркетинг” в [фирма] и е осъден [фирма] да заплати на ищцата М. Г. В. сумата 3 840 лв. обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за периода от 01.07.2013 г. до 01.01.2014г. заедно със законната лихва, считано от 29.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определен факти и съда установи, че този факт действително не е изследван, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, 2. към кой момент следва да се преценява налице ли е намален обем на работата и законно ли е уволнението, когато намаления обем на работа вероятно е временно явление, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 3. дали фактическото състояние намаляване на обема на работа следва ли да бъде установено като постоянно състояние или е достатъчно да се установи, че към момента на предприемане на уволнението е било факт, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 902/10.07.2013 г. по гр.дело № 223/2012 г. на Районен съд [населено място]. Ответницата по касационната жалба М. В., чрез адв.С. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. Г. В. със заповед № 00390/01.07.2013 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението – „експерт маркетинг” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3840 лв. От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата М. В. е заемала длъжността „експерт маркетинг“. Със заповед № 390/01.07.2013 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа. Приети са за спорни два въпроса - налице ли е намаляване обема на работа и необходимо ли е извършване на подбор. Въз основа на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност е прието за установено, че дейността й е била свързана основано с налагане стратегиите и търговската политика на дружеството в района на [населено място], търсенето на нови клиенти, съответно обслужването на старите такива, развиване дейността на дистрибуторите в района на [населено място] и др. Прието е за безспорно между страните, че ищцата не е трябвало лично да извършва продажбите на продуктовия асортимент, поради което ирелевантно според съда е обстоятелството дали и колко продажби е сключила ищцата. Прието е, че за доказване намаления обем на работа от ответника [фирма] е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и такава експертиза е допусната. Съдът е посочил, че в т. 1 от заключителна част на експертизата вещото лице е проследило движението на реализираните продажби в района на [населено място] за периода от време от 29.06.2012 г. до 01.07.2013 г. Според въззивния съд изпълнението на задачата от вещото лице е извършено повърхностно и незадълбочено, че е отразено само, че през изследвания период за района на [населено място] дружеството-жалбоподател е реализирало продажби с помощта на три дистрибутора, като са посочени и паричните измерения на продажбите реализирани от всеки дистрибутор. За самото движение на продажбите вещото лице е приложило справки от продажбите на трите дистрибуторски дружества, както и оборотна ведомост от ответника. Според съда не са направени констатации от вещото лице за постигнатия обем продажби за всеки месец от изследвания период, както и за съответния ръст или спад спрямо предходния месец, че заключението липсва обобщена информация за обема на продажбите за всеки един месец от всички действащи през този месец дистрибутори. Прието е, че представените справки за продажбите на трите дистрибуторски дружества представляват документи, въз основа на които вещото лице е следвало да изготви подробни и обобщени данни за движението на продажбите при ответника, а не въз основа на посочените справки впоследствие съдът да извлича данни за движението на продажбите, да формира продажбените обеми за всеки един месец и да обобщава тази информация. Прието е също, че съдът няма специалните знания да извършва тези действия, че в това е направено едва с крайния съдебен акт и поради това ищцовата страна не е имала възможност да вземе отношение. Въззивният съд е приел, че в случая не може да се направи преценка за намаляване обема на продажбите при ответника, поради липса на база за сравнение с този обем в предходни години и че констатираното от първата инстанция в тази насока може да е характерно положение през месеците на всяка година. Този извод е обоснован с приложената справка от дистрибутора [фирма], съответно са обсъдени продажбите при дистрибутора [фирма] и [фирма]. Показанията на свидетелите Н. и П. са преценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед останалите доказателства по делото, предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, тъй като св. Н. е дистрибутор при дружество, чиято дейност е свързана с продажба на стоки от продуктовия асортимент на ответното дружество, а св. П. е търговски директор при ответника. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал основанието, на което е уволнена ищцата – „намаляване обема на работа“ и поради това е счел, че е безпредметно обсъждането на въпроса дали на мястото на ищцата е назначено друго лице, което да изпълнява същите трудови функции. Приел е, че не следва да се обсъжда и въпросът за това дали в случая работодателят е следвало да извърши подбор, тъй като според съда е налице преценка, че не е съществувало използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че от представените по делото доказателства - приложените щатни разписания е установено, че в случая ищцата не е била служител на дъщерно дружество или поделение на ответното предприятие, от което да се изведе извод, че щатната бройка експерт-маркетинг е само една, че дружеството-ответник с единно щатно разписание, че съобразно разписанието за м.юли 2013 г. е установено, че за длъжността „експерт маркетинг“, съответно за сходната „експерт продажби“, са съществували 15 щатни бройки, че обстоятелството, че вътрешно-организационно тези щатни бройки са разпределени за конкретни райони на страната не може да бъде основание за липсата на нужда от подбор. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ. Приет е за основателен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „експерт маркетинг”. По предявения иск с пр.осн.чл. 344, ал.1,т.3 КТ е прието за установено, че след уволнението на ищцата същата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение, че същата е понесла вреди по смисъла на чл.225,ал.1 КТ, които се изразяват в неполучаване на трудово възнаграждение, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното уволнение. Приел е, че цялото дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечния период от 01.07.2013 г. до 01.01.2014 г. е в размер на 3 840,00 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 4 042,08 лв. искът е неоснователен. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила. По правните въпроси: Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3 е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално правна норма. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решението на Бургаския окръжен съд. Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 703/17.11.2010 г. по гр.дело № 90/2010 г. на ВКС/, III г.о., постановено по бл.290 ГПК е застъпено становището, че намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да ангажира работодателят, тъй като тежестта за доказване е негова. Прието е също, че фактическият състав на чл.328,ал.1,т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на намаляване на обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо а, към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. С решението е прието, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата ответникът не е доказал основанието на което е уволнена. Останалите решения съдът не обсъжда, тъй като със същите не е разрешен поставения правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос. С решение № 902/10.07.2013 г. по гр.дело № 223/2012 г. на Районен съд [населено място] е прието, че намаляването на обема на работа по смисъла на чл.328,ал.1,т.3 КТ представлява фактическо състояние при което предприятието не работи с пълен капацитет, че състоянието може да се отнася както за цялото предприятие, така и само до отделни звена или работни места, че уволнението следва да се отнася до онези работници и служители, чиято работа е намаляла, като е възможно да се освободят и други работници или служители ако работодателят се възползва от правото си на подбор. Прието е също, че за разлика от основанието по чл.328,т.2 КТ – „съкращаване на щата” при това основание е налице временно състояние, поради което не се налага да бъде премахвана занапред определената щатна бройка, че за да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение в тази хипотеза е наложително фактическото състояние да съществува към момента на уволнението. С обжалваното решение съдът е приел, че по делото не е установено намаляване обема на работа като фактическо състояние към момента на уволнението на ищцата. Този извод не е в отклонение от становището, изразено в цитираното решение на Районен съд [населено място]. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение