Определение № 729 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Х., подадена чрез адв.С. от АК - [населено място], срещу въззивно решение №6652 от 16.10.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 8361/2012год. С това решение е потвърдено решение от 27.04.2012г., постановено по гр.д. № 43024 по описа за 2011г. на РС – [населено място], с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Д. Х. против 129 ОУ”А. І” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 295/ 16.08.2011г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 пр.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по хореография”; за осъждане на ответното училище да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 3731,64 лева за периода от 16.08.2011 г до 17.02. 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Според касатора съдът се е произнесъл по въпроса “налице ли е в процесния случай надлежно мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че според касатора процесната уволнителна заповед е немотивирана, поради което и изводът на съда за законосъобразност на същата е неправилен и необоснован. Касаторът не се позовава на влезли в сила съдебни актове на ВКС, от обхвата на задължителната за съдилищата практика като Постановления на пленума на ВКС, тълкувателни решения или решения постановени по реда на чл.290 ГПК, както и не прави обосновка досежно това в какво се състои твърдяното противоречие. В изложението касаторът поддържа и това, че въззивният съд се произнесъл по въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Според него този въпрос е: “изпълнено ли е в процесния случай задължението на работодателя за съгласуване на новото щатно разписание с Р. на М. съгласно разпоредбата на чл.10 ал.4 от Наредба №3 от 18.02.2008г. на МОН. Във връзка и с този въпрос касаторът не се позовава на влезли в сила съдебни актове на различни по степен съдилища, които да дават противоречиво разрешаване на въпроса. Наличието на това основание е обосновано с твърдението, че според касатора липсата на съгласуване с Р. на промените в числеността на персонала обосновава извод за незаконосъобразност на уволнителната заповед. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280 т.3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, имащ значение за точното приложение на закона и развитие на правото, а именно :” допуснато ли е от въззивния съд процесуално нарушение с обстоятелството, че липсва произнасяне относно доводите за фиктивното възстановяване на длъжност в изпълнение на съдебно решение без фактическото й осигуряване на работа. Наличието на основанието е обосновано с твърдението, че с уволнителната заповед работодателят необосновано я е лишил от правото на труд. Изложението по същество преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и установените факти и е достигнал до грешни и необосновани изводи. Към изложението са приложени съдебни решения на Районен съд Видин, Софийски окръжен съд, Пловдивски районен съд и Пазарджишки окръжен съд. По отношение на актовете няма данни същите да са влезли в сила. Същите съдържат произнасяне по искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и касаят приложение нормата на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, но при фактически обстановки, различни от процесната. Ответната страна 129 ОУ”А. І” взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че трудовият договор на работник или служител може да се прекрати от работодателя само при наличие на установените в закона основания, като заповедта във всички случаи трябва да е мотивирана. За да се уважат предявените искове за признаване на уволнението за незаконно следва да се установят конкретните обстоятелствата, при които е взето решение за прекратяване на трудовия договор. От събрания доказателствен материал е счел за установено, че длъжността „учител по хореография” е заемана от ищцата по трудов договор за неопределено време в учебното заведение, но след утвърждаване на ново щатно разписание от 13.06.2011 г. тази длъжност е премахната, поради невъзможност да се достигне изискуемия минимален хорариум от учебни часове. Заповедта за уволнение е подписана от лице, което представлява работодателя по закон, не е имало други щатни бройки за тази длъжност, което да изисква извършването на подбор на кадрите, с оглед на което прекратяването на трудовото правоотношение е реално, а уволнението е съобразено със закона. Воден от изложеното съдът е обосновал извода, че страните са били обвързани от трудов договор, който работодателят е прекратил законосъобразно, с оглед на което предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на длъжността, която служителят е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа по трудово правоотношение са неоснователни. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд не е давал разрешение на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си, че дадените от въззивния съд правни разрешения са в противоречие с тези, дадени в задължителната за съдилищата практика или в казуалната такава, както и относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието по чл. 280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Следва да се има предвид, че по въпроса относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на образованието и науката, (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл. 290 ГПК / пр. Решение №416 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 531/09г. на ВКС, ІV ГО/ както и ТР№ 4 от 12.12.2011г. по т.д.№4/2011г., която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване. В нея е застъпено становището, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала без съгласуване с началника на регионалния инспекторат, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището, както и, че предвиденото в подзаконови нормативни актове съгласуване не е елемент от фактическия състав на утвърждаване на новото щатно разписание. Постоянна и непротиворечива е и практиката по приложение нормата на чл.328 т.2 КТ при съкращаване на единствена длъжност. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика и не й противоречи. В допълнение следва да се посочи и това, че въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 300лв. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,