Определение № 50799 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. М. К., чрез адвокат Д. М. срещу решение № 725/02.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 11605/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 23.01.2020 г. по гр.д.№ 36511/2019 г. на Софийски районен съд, за отмяна на уволнението на Р. М. К. с предизвестие изх.№ 22/16.04.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 24 173,59 лева, за периода от 17.05.2019 г. до 14.11.2019 г., със законните лихви от подаване на исковата молба – 25.06.2018 г., до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, се свеждат до предпоставките за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие на повече от едно основание; допустимо ли е съдът да преценява поотделно всяко от основанията за прекратяване; към кой момент се преценява законосъобразността на основанието за прекратяване на трудово правоотношение и какви са правните последици от изтичането на срока на предизвестие и издаване на заповед за уволнение, която е връчена след този срок. Според касатора, въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а отделно се поддържа и очевидна неправилност на обжалваното решение по чл.280, ал.2 ГПК. От „ФОНД МЕНИДЖЪР НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАПИЯ“ ЕАД, представлявано от изп.директор М. Г., чрез юрисконсулт Ж. К., е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема от фактическа страна, че по трудов договор от 01.08.2016 г. ищцата е заемала длъжността „Ръководител звено „ИТ” при ответника. Установил е също, че по разпореждане на ТП на НОИ на нея е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.08.2016 г., а възнаграждението й за последния пълен отработен месец преди уволнението е 4028,93 лева, С предизвестие от 16.04.2019 г., връчено на същата дата, работодателят е направил изявление, че ще прекрати трудовия договор с ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, считано от 17.05.2019 г. Преди изтичане на срока на предизвестието е била издадена Заповед № 094/15.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, която е връчена на 17.05.2019 г. Според въззивния съд, заповедта е релевантна към основанието за прекратяване на трудовия договор, а уволнението е законно, тъй като посоченото в предизвестието основание е техническа грешка и не е налице спрямо ищцата. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в хипотезите на чл.328, ал.1 КТ. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение съдържа преценката на съда относно релевантните факти и приложимата правна норма, поради което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: Какви са правните последици от изтичането на срока на предизвестие и издаване на заповед за уволнение, която е връчена след този срок. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в обжалваното решение на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси в изложението не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение