Определение № 517 от 04.02.2026 г. на ВКС по д. № 4667/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Ловеч и Районен съд-Ловеч, повдигнат от последния с определение от 24.11.2025г. по гр.д. № 1684/2025г. и изпратен на Върховния касационен съд с определение на Окръжен съд-Ловеч от 26.11.2025г. Административен съд-Ловеч е сезиран от В. В. Т. с жалба срещу отказ на Главния директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с който отказ, съдържащ се в писмо от 23.05.2025г., е отказано преизчисляване на обезщетенията, дължими му при прекратяване на служебното правоотношение, съгласно новата таблица за основните месечни възнаграждения, одобрени със заповед от 15.05.2025г. Посочено е, че със заповед от 09.01.2025г. служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.1 ЗМВР поради навършване на възраст за пенсиониране. Във връзка с прекратяването са му изплатени обезщетения по чл. 234, ал.1, 4, 5 и 8 ЗМВР - 11 основни месечни възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск. Изчислението на обезщетенията е направено на база месечното възнаграждение към момента на прекратяването. Със заповед от 15.05.2025г. на министъра на правосъдието е утвърдена нова таблица на възнагражденията, като те са повишени считано от 01.01.2025г. Поради това жалбоподателят е поискал преизчисляване на обезщетенията въз основа на увеличеното възнаграждение. Това искане не е уважено с обжалвания отказ. По жалбата е образувано адм.д. № 273/2025г. на Административен съд-Ловеч. Съдът, след като е разгледал спора и приключил съдебното дирене, е постановил определение от 13.11.2025г., с което е приел, че по своята същност жалбата на В. Т. представлява искова претенция към органа по назначаването относно размера на имуществените вземания, която подлежи на разглеждане от гражданските съдилища съгласно т.6 от Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Затова, предполагайки, че вземането не надвишава 25000лв., е изпратил делото на Районен съд-Ловеч. След образуване на гр.д. № 1684/2025г. на Районен съд-Ловеч Венцислав Т. е изразил несъгласие с изпращането на спора на гражданския съд и е поискал връщане на делото на административния съд. С определение от 24.11.2025г. Районен съд-Ловеч е приел, че се касае до отношения между жалбоподателя Т. и органа по назначаване и освобождаване, които касаят изплатените обезщетения във връзка с прекратяване на служебното правоотношение. Изтъкнал е, че не са наведени твърдения и не е формулиран петитум, който да предпоставя общата хипотеза на чл. 125 ЗДСл за разглеждане от гражданския съд на иск по чл. 234 ЗМВР. Затова е счел, че спорът е от компетентност на административен съд; повдигнал е спор за подсъдност, изпратил е делото на Окръжен съд-Ловеч, който от своя страна е изпратил спора за разрешаване от смесен петчленен състав. За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Подадената от В. Т. жалба се основава на твърдения, че при прекратяването на служебното му правоотношение на 09.01.2025г. поради пенсиониране са му изплатени полагащите се обезщетения съобразно месечното му възнаграждение към момента на прекратяването. Впоследствие със заповед на министъра на правосъдието от 15.05.2025г. са утвърдени нови основни месечни възнаграждения на държавните служители, в сила от 01.01.2025г. Поради това е отправено искане към Главния директор на ГД“Охрана“ за преизчисляване на обезщетенията въз основа на актуализирания размер на възнаграждението, доколкото към 01.01.2025г. служебното правоотношение не е било прекратено. В жалбата се поддържат доводи, че отказът е незаконосъобразен, няма нормативна опора застъпеното становище, че обратното действие на новата таблица за възнагражденията не важи спрямо него. Изтъква се, че са допуснати съществени нарушения на принципите на чл. 6, ал.1 и чл. 5 АПК, включително тези за равнопоставеност, законност и справедливост. Иска се отмяна на отказа и установяване на задължение на администрацията да преизчисли и изплати обезщетенията съгласно новото месечно възнаграждение. При тези твърдения и формулираното искане в жалбата е явно, че жалбоподателят оспорва конкретния акт на административния орган, а именно отказът на Главния директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието за преизчисляване и заплащане на обезщетение, представляващо разликата над получения размер към момента на прекратяване на служебното правоотношение до размера, определен на база увеличеното месечно възнаграждение за заеманата от него длъжност съгласно заповедта от 15.05.2025г. Търсената защита се изразява в установяване по реда на АПК на незаконосъобразност на постановения отказ за преизчисление на обезщетението, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение и неговата отмяна поради нарушение на административнопроизводствените правила, принципите на равнопоставеност, законност и справедливост. Като предмет на искането не е заявен за разрешаване гражданскоправен спор относно конкретен дължим размер на имуществено вземане по чл. 234 ЗМВР, който би подлежал на разглеждане от гражданския съд съгласно чл. 125 ЗДСл. Жалбата не съдържа искане за присъждане на обезщетение, а за отмяна на отказа на административния орган за преизчисляване на посоченото обезщетение. Тук следва да се вземе предвид, че Правилникът за устройство и дейността на Главна дирекция“ Охрана“ определя Главния директор като компетентен да се разпорежда с бюджетни средства, а според Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава ХІ ЗМВР справките за изплащане на обезщетенията се утвърждават от съответния ръководител - разпоредител с бюджет (чл. 3), т.е. изплащането, включително преизчисляването на обезщетението се извършва въз основа на акт на ръководителя. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по направеното оспорване на законосъобразността на отказа на Главния директор /вкл. чрез преценка дали отказът представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК/ е административният съд, на който са подведомствени всички дела по искания за отмяна на административни актове /чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК/. По тези съображения жалбата с вх. № 1818/19.06.2025г. подадена от В. В. Т. срещу постановения отказ на Главния директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието за преизчисляване на полагащото му се обезщетение след прекратяване на служебното правоотношение, следва да се разгледа от административен съд и по-конкретно от Административен съд-Ловеч. По същия начин е разрешен идентичен спор за подсъдност - гр.д. № 2859/2025г. по описа на Върховния касационен съд. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд