Определение № 597 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1941/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Л. Е. И. против решение № 20 от 16.01.2023 г. по гр.д.№ 233/2022 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 57 от 03.02.2022 г., по гр.д.№ 1144/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница. С последното е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от касаторите против Н. А. Д. за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от преждевременната смърт на Г. Е. И., починала на 15.09.2018г. – дъщеря на първата и сестра на втория, която под въздействие на ответника, отказала да се лекува с утвърдените от медицината методи, а била склонена от ответника да се лекува с нетрадиционни такива. Претендираното обезщетение, за което предявените частични исковете са отхвърлени е в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5001 лв., предявена частично от 800000 лева.; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5001 лв., предявен частично от 500 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2018г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД, защото съдът е приел за недоказан един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – наличието на причинна връзка между поведението на ответника и преждевременната смърт на Г. И.. Твърди се необоснованост на решението поради липса на анализ на събраните доказателства, а формулиране на изводи, които не са свързани с тях. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси 1. Длъжен ли е съдът да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи? 2. За задължението на съда при преценка на доказателствата да посочи защо дава вяра на показанията на едни свидетели пред други и как следва да бъда анализирани показанията на свидетелите? 3.Подлижат ли на доказване претърпените вреди при непозволено увреждане и кои факти подлежат на доказване при претенция за присъждане на обезщетение за пречинени неимуществени вреди от непозволено увреждане? 4.Относно предпоставките за ангажиране отговорността при непозволено увреждане или за основанието за отговорността по чл. 45 ЗЗД. 5.Може ли да се приеме за доказан фактическия състав на непозволеното увреждане само въз основа на косвени доказателства? 6. Може ли да се приеме наличие на причинна връзка само въз основа на косвени доказателства – свидетелски показания? Следващият седми въпрос преповтаря предходния, но е фактически – формулиран е относно конкретните факти по делото. Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въпросите са фактически или не кореспондират на установеното по делото. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Твърденията в исковата молба са, че през юни-юли 2017 г. е установено, че дъщерята, респективно сестрата на ищците Г. И. страда от тежко заболяване - рак, след като направила изследвания – по едно в Благоевград и в болница Токуда-София. Лекарят в болница „Токуда“ й е обяснил, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и е назначил биопсия. Говорила е по телефона с лекар от плевенската онкология, който и е предложил алтернатива - само химиотерапия. Тя обаче отказала медицинско лечение под въздействието на ответника, с когото живеела на съпружески начала от 2015 г., а на 20.05.2018 г. сключили брак. Тъй като в публичното пространство се тиражирала информация, че Д. извършва дейност, като лечител чрез нетрадиционни методи, без да е медицински работник, считат, че той й е въздействал да се лекувала чрез гладуване и вода. Въпреки, че състоянието й се влошавало, под въздействие на ответника, тя не предприела действия да се лекува чрез традиционната медицина и на 15.09.2018 г. починала. Аутопсия не е правена, била кремирана. Твърдят, че Г. И. е починала преждевременно, което има връзка с внушенията на ответника, че съвременните методи за лечение на рак са неефективни. От смъртта й ищцата изпаднала в шок, не могла да повярва, не могла да се раздели с нея, известно време не могла да отиде на работа и да изпълнява задълженията си, не могла да спи, плачела постоянно, като се обвинявала за смъртта на дъщеря си, имала главоболие и пиела болкоуспокояващи и успокоителни лекарства. имал силна връзка със сестра си. От преждевременната смърт на сестра си, ищецът изпаднал в безизходица, защото имали силна връзка и взаимно си помагали, смъртта й дълго нарушила ритъма му на работа, тъй като за много неща разчитал на нея. Променил се, станал по-затворен, контактувал с хора само при нужда. Имал главоболие, което наложило да пие лекарства, усещал тревожност у себе си от липсата на сестра си и нейната опора. Ответникът е дал обяснения по чл. 176 ГПК, че не е ограничавал контактите на Г. с абсолютно никой, тя сама пожелала да не контактува с нейните близки - майка й и брат й, правила е изследвания в различни болници и че не е извършил спешна кремация, а ако ищците са искали, са могли да поискат аутопсия. По делото са представени доказателства за двете изследвания с предписание в амбулаторния лист от болница Токуда-София за изследвания и „за постъпване“. Разпитани са и свидетели, по показанията на които се установява, че след второто изследване, лекаря посочил, че е необходимо спешно да се оперира, но тя под въздействие на ответника отказала започнала нетрадиционно лечение с глад и билки, виждала я в състояние на гладолечение и само на вода, нямала видимо подобрение, но отказвала да се лекува по традиционната медицина и в разговорите, които водили казвала, че ще следва „другия път“ и че всеки път когато говорела със св. Д. и с майка си била разколебавана. На 9 юни 2018 г. св. Д. се видяла с Г., която заявила, че се чувства добре на село, спокойно й е и от тогава до датата на смъртта тя не вдигала телефона. Г. заявила на свидетелката, че ще се лекува с напътствията на Д. – глад, вода с кислород, ябълки и молитва. Те живеели заедно Г. избрала да се лекува по този начин, защото вярвала на него – на Н. Д.. По телефона, Г. споделила, че той й е направил люлка, за да се люлее и по време на разговора се люлеела и звучала като зомбирана. В разговор между свидетелката Д. и Н. Д. през м.септември, 2018 г. той заявил, че поема отговорността за всичко, което прави – за лечението, което той е поел, защото близките й и приятелките й я отклоняват от правилния път. От показанията на свидетелката В. Х. се установява, че Г. и ответникът Н. Д. взели решение да се лекува с алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на гладуване, билки, но не предписани от лекар. Г. имала счетоводна къща и работела заедно с майка си в офиса, имали чудесни отношения с майка й, майка й била много усмихната преди, но след смъртта на Г. не я виждала да се усмихва. Г. не желаела да се вижда с майка й и брат й, защото те и св. Х. настоявали да се консултира с лекар и да се лекува по друг начин, с методите на традиционната медицина. Г. споделила, че заедно с Н. са чели и са се интересували, свързали са се с хора, които са оздравели по този начин и заедно с него ще се лекува по този начин. До м. март Г. работила в офиса и се виждали, приключила счетоводната година, а след това заминала на [населено място], където живеела последните месечи с ответника. През м.май или м.юни св. Х. се видяла с Г., но тя не изглеждала добре, имала характерен вид на болен човек - цвета на кожата й бил променен даже. Приети са материали по преписка от РПУ-Рила, образувана по сигнал на починалата Г. И. при посещение на ищцата пред дома й в [населено място]. За прилагане на преписката, искане е заявил ответника и е представил като доказателства материали от нея, а ищците не са възразили и също са поискали да се приемането им, но са ги оспорили по същество. Съдът е отказал да изиска поради неотносимост прокурорски преписки или вече образувани дела срещу ответника в Ямбол, Дупница и Благоевград, по оплаквания срещу ответника във връзка с дейността му като лечител. Тези искания са били заявени по т. 2,3 и 4 от исковата молба. При тези доказателства, РС е приел, че не е доказана причинна връзка между извършеното деяние от ответника и претърпените вреди, т.е. не е установено избора на лечение от страна на Г. И. да е довело да нейната преждевременна смърт. Обосновал е своя извод с житейски установената невъзможност да бъде съпоставена продължителността на живота с проведения начин на лечение, респективно липсата на такова. Въззивната инстанция е приела, че дори и да се презумира, че ответника виновно не е положил дължимата грижа относно здравословното състояние на неговата съпруга Г., не се установява безспорно наличието на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди за ищците. По делото не е била назначена медицинска експертиза. Въззивната инстанция се е мотивирала с това, че е ноторно известно, че „раковите заболявания са злокачествени, респективно наличието на мутирали клетки с агресивен растеж и неконтролируемо делене са способни да убият човек за време с различна продължителност“. Въззивният съд е позовал на „медицинската статистика“, че ракът се нарежда на първо място сред смъртността, че „в повечето случаи, с навременното откриване и диагностициране на заболяването, както и с компетентно лечение, ракът може да бъде преодолян. Много често обаче има такива ситуации, когато заболяването вече е диагностицирано в късна фаза, което означава, че процесът е необратим и няма шанс за оцеляване за пациента с рак“. Без СМЕ, съдът е приел, че от приложеният по делото резултата на л. 6 от делото на РС се установява, че „по класификацията на П. (РАР) Г. И. е била диагностицирана с последната най-тежка фаза, свързана с наличие на множество ракови клетки, инвазивен карцином“. Настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка за очевидна неправилност на решението поради цитираните мотиви, в които изводите са изведени не от доказателствата по делото и от конкретни факти, а от общо позоваване на статистика, която не фигурира по делото. Една от формите на квалифицираната форма на неправилност на въззивното решение, която е основание за допускане до касация е очевидната необоснованост на решението, установима от мотивите на обжалваният акт поради формиране на изводи, които не кореспондират на доказателства по делото, формирани са в нарушение на правилата на логиката, почиват на обобщени предположения, несвързани с конкретните факти по спора а не на, опитни и общоприложими научни правила. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение