Определение № 4357 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „В. Стефанова – ВИО ОГ“, гр. Дупница, чрез адв. Йорданов като процесуален представител, срещу определение № 387 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 36/2026 г. по описа на Административен съд – Кюстендил в частта му, в която е оставено без разглеждане оспорването на жалбоподателя против решение № 281 на Общински съвет – Дупница, прието с протокол № 17/18.12.2025 г. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Дупница, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт в обжалваната част от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на ЕТ „В. Стефанова – ВИО ОГ“, „Кофи Гиик“ ЕООД, „Тоби“ ООД, „Книжен свят“ 2024 ЕООД и ЕТ „Н. Павлова – Грация“ против решение № 281 на Общински съвет – Дупница, прието с протокол № 17/18.12.2025 г., с което на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 23 и чл. 27, ал. 3 ЗМСМА и чл. 11 от Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, монументално - декоративни и рекламно - информационните елементи и осъществяване на рекламната дейност на територията на община Дупница (Наредбата) е одобрена обща схема на цялата територия на община Дупница за поставяне на преместваеми обекти по чл. 5, ал. 7, т. 1.1, т. 3.1 и т. 7 от подзаконовия нормативен акт. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че решението на Общински съвет - Дупница не попада в кръга на подлежащите на оспорване индивидуални административни актове по Закона за устройството на територията (ЗУТ), които са определени изчерпателно в чл. 214 ЗУТ. Обосновава извод, че общата схема, одобрена с процесния акт, както и схемата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ не носят белезите на индивидуални административни актове, а представляват междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Излага съображения, че в производствата по глава III, раздел IХ на ЗУТ индивидуални административни актове са разрешенията за поставяне по чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, както и заповедите за премахване на преместваеми обекти по чл. 57а ЗУТ. По отношение на оспорващите „Кофи Гиик“ ЕООД, „Тоби“ ООД, „Книжен свят“ 2024 ЕООД и ЕТ „Н. Павлова – Грация“ прекратителното определение е влязло в сила поради оставяне на частната им жалба срещу него без разглеждане на основание чл. 215, т. 5 АПК. Определението в обжалваната му част е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореното решение на Общински съвет - Дупница не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и чл. 214 ЗУТ, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ предвиждат, че за поставянето на преместваеми обекти върху поземлени имоти по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се изисква разрешение за поставяне, което се издава въз основа на одобрени схема и проектна документация от главния архитект на общината съгласно условия и ред, определени с наредба на общинския съвет. Наредбата на Общински съвет – Дупница е приета на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Същата предвижда, че за преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности се издава разрешение за поставяне въз основа на подробна схема, с която се определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта и проектна документация, одобрени от главния архитект на Община Дупница (чл. 15 от Наредбата). Подробните схеми за поставяне на преместваеми обекти върху терени – публична и частна общинска собственост следва да съответстват на одобрените общи схеми по местоположение, вид обект, функционално предназначение и да са съобразени със специфичните правила за съответната зона, когато има одобрени такива (чл. 13, ал. 2 от Наредбата). В случая с процесното решение на Общински съвет – Дупница е одобрена обща схема на цялата територия на Община Дупница по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, която според чл. 17, ал. 2, т. 1 от подзаконовия нормативен акт показва местоположението и вида на преместваемите обекти (единично или в група). При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че одобрената схема не представлява акт, с който се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации и в този смисъл тя не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК или общ административен акт по чл. 65, ал. 1 АПК. Съблюдаването от Общински съвет – Дупница на правилата за издаване на общ административен акт в случая не променя извода, че оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че схемата сама по себе си прекратява съществуващи правни отношения, тъй като с одобряването й автоматично се преустановява действието на договорите за наем, сключени по отношение на общинския терен, върху който преместваемият обект на частния жалбоподател е поставен. В случай, че такова последица действително настъпи, тя ще се дължи не на приемане на оспорения акт, а на предвиденото в договора за наем прекратително условие, за което наемателят и Община Дупница като наемодател са се съгласили. Както първоинстанционният съд правилно приема, в чл. 214 ЗУТ изчерпателно са изброени актовете по ЗУТ, които представляват индивидуални административни актове, като сред тях не са одобрените по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ схеми за поставяне на преместваеми обекти, независимо дали са подробни или общи такива по смисъла на приетата от ответника Наредба. Индивидуални административни актове представляват разрешенията за поставяне по чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, съответно отказите за издаването им, както и заповедите за премахване на преместваеми обекти по чл. 57а ЗУТ. Евентуално срещу тези актове жалбоподателят може да търси защита. Одобряването на обща схема за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Дупница е изцяло в правомощията на Общински съвет – Дупница, който съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата прави това след разглеждането й от Общинския експертен съвет по устройство на територията и при необходимост - след съгласуването й от НИНКН и експлоатационните дружества. Определянето на вида и местоположението на тези обекти при одобряването на общата схема е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Обжалване пред съд на решенията, с които се одобряват общи или подробни схеми не е предвидено и в Наредбата на Общински съвет - Дупница, приета съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на подадената от ЕТ „В. Стефанова – ВИО ОГ“ жалба е законосъобразен. Определението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,