Определение № 60618 от 06.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 641/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. П. срещу решение №260001/07.01.2021г., постановено по в.т.д.№501/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е отменено решение №260043/13.07.2020г. по т.д. №5/2020г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на Д. П. сумата 12 500лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й С. И. С., настъпила на 13.09.2017г. вследствие на ПТП, и вместо него е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъденото от първата инстанция обезщетение от 12 500лв. С касационната жалба се обжалва въззивното решение и в частта му, с която е потвърдено решението на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска на Д. П. против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата от 12 500лв. до 50 000лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, и че е постановено в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е била налице изключителност в отношенията между ищцата и нейния брат по смисъла на мотивите, залегнали в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза, се установява съществуването на здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка между ищцата и починалия й брат, обусловила настъпването на вреди, чиято продължителност, естество и тежест, обуславят присъждането им по реда на чл.52 ЗЗД. Допълнително в касационната жалба се излагат доводи за основателност на исковата претенция в пълния претендиран размер от 50 000лв. с оглед спазване на принципа за справедливост, липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и противоречието на лимитираната отговорност на застрахователя по §96, ал.1 от ПЗД на ЗИДКЗ с правото на Европейски съюз. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявения иск, ведно със законната лихва и присъждане на направените от ищцата разноски по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1 т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на решението е обоснована с твърдението, че въпреки преките доказателства, че починалият брат на ищцата е замествал напълно нейния съпруг и че е полагал грижи за нейните деца, съдът не е приел изключителност на отношенията по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Отделно е формулиран следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС а именно: „ Дали е налице изключителност в отношенията между сестра и починал брат по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за създадена трайна и дълбока емоционална връзка в случай на доказано пълно припокриване функциите на глава на семейството от починалия при постоянно отсъствие на съпруга на сестрата, което да доведе до активно материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение?. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №260043/13.07.2020г., постановено по т.д. №5/2020г. на Варненски окръжен съд в осъдителната му част и вместо него е постановил отхвърляне на предявения от Д. И. П. против ЗД „Бул Инс“ АД. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 12 500лв. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на Д. П. за разликата от 12 500лв. до 50 000лв. и са присъдени разноски в полза на ответното дружество. Въззивният състав е посочил, че от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че: с влязла в сила присъда В. Й. В. е признат за виновен за това, че на 13.09.2017г., при управление на „Фолксваген Голф“ с ДК №97 34 РС, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на мотоциклетиста С. И. С. - брат на ищцата Д. И. П.; към датата на произшествието е бил налице валидно сключен между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ и ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; по подадено от ищцата заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от застрахователя. Въззивният състав е отразил, че от показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка Р. П. се установява, че ищцата и починалия неин брат С. С. са били много близки и емоционално свързани. Освен телефонни разговори и събирания по празници, те се виждали през ден, като когато съпругът на Д. П. не е бил в страната, брат й поемал изцяло функциите на глава на семейството – от финансова помощ до елементарни грижи в ежедневието. Братът много помагал за децата на ищцата - водел ги на детска градина. Съдът е посочил, че според свидетелката, след инцидента ищцата се е променила - преди инцидента е била жизнерадостна и вечно усмихната, а след него загубила жизнената си енергия и се появили проблеми с високо кръвно, задух, сърцебиене и др., поради което са и били предписани медикаменти, за преодоляване на стреса и неговите проявления. В обжалваното решение са обсъдени и показанията на свидетелката Надежда П. (втора братовчедка на ищцата), според които: братът на Д. П. е помагал при отглеждането на децата й, когато съпругът й отсъствал; през периода 2001-2003г. братът и сестрата са живеели заедно със своите родители; ищцата и брат й са били изключително близки, много са си помагали един на друг; Д. П. е била лъчезарен и усмихнат човек, като след инцидента същата се е променила, като при срещите им й споделяла, че не може да спи и имало моменти, когато е била много разстроена. Въззивният състав е подчертал, че от заключението по проведената по делото и неоспорена съдебно–психиатрична експертиза, се установява, че преждевременната и внезапна загуба на брат й, е причинила у ищцата значима психотравма с ответна реакция на скръб, с умерено тежък – депресивен епизод, които са били с изразена тежест около една година като към момента на изследването са налице остатъчни симптоми като ситуативна емоционална лабилност, понижено настроение и хронично безсъние. Произнасяйки се по възражението на ответното дружество за липса за активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й, въззивният състав е акцентирал, че съгласно постановките в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът се е позовал на мотивите на тълкувателното решение, с които е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Въззивният състав е подчертал, че според традиционните за българското общество семейни отношения, отношенията между братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Възпроизвеждайки част от мотивите на тълкувателното решение и позовавайки се на формираната практика на ВКС (решение №92/17.11.2020г. по т.д..№1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о.), апелативният състав е посочил, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Според въззивният съд от посочените разяснения следва извода, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън кръга на лицата, очертани в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. се присъжда само по изключение, а именно: когато е създадена особена близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и когато действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. С оглед горните разяснения въззивният състав е посочил, че действително от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата и починалия й брат са били близки и емоционално свързани, същите взаимно са си помагали, включително за отглеждането на децата на ищцата, както и че тя е преживяла много тежко загубата на брат си. Съдът обаче е заключил, че от тези установени обстоятелства не може да се направи извод, за изключителност по посочения по-горе смисъл, разяснен в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС в близостта на отношенията между ищцата и починалия й брат. Напротив, според апелативният състав, се установяват едни действително много добри отношения, но такива би трябвало да съществуват обичайно между брат и сестра, като се има в предвид изключително близката роднинска връзка между двамата. Съдът е приел също, че от свидетелските показания не се установява понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки при загубата на брат, или сестра. В тази връзка в обжалваното решение е направен извод, че в процеса не са доказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на неимуществени вреди, което от своя страна обуславя липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата, респективно – неоснователност на предявения иск. Липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата по иска по чл.432, ал.1 КЗ е направила безпредметно произнасянето по останалите възражения, въведени от страните с въззивните им жалби. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторката основания по чл.280, ал.2, предл.3 и чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд относно липсата в конкретния случай на изискванията, съобразно постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВК, за включване на ищцата по изключение в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована със същите аргументи, които са изложени в касационната жалба във връзка с оплакването за неправилност на решението като касационно основание по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Дали е налице изключителност на случая с оглед задължителната практика на ВКС е въпрос, който може да бъде преценяван от ВКС при осъществяване на касационен контрол на обжалваното решение, но не произтича „prima facie“ от неговите мотиви. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не е решен в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, поставеният от касаторката въпрос: „Дали е налице изключителност в отношенията между сестра и починал брат по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за създадена трайна и дълбока емоционална връзка в случай на доказано пълно припокриване функциите на глава на семейството от починалия при постоянно отсъствие на съпруга на сестрата, което да доведе до активно материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение?. На първо място, по начина по който е формулиран, въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. На второ място във въпроса се съдържа твърдение, че по делото е доказано пълно припокриване функциите на глава на семейството от починалия при постоянно отсъствие на съпруга на сестрата, обстоятелство, което не е установено от въззивния съд (в мотивите на решението е посочено, че братът е полагал грижи за семейството на сестрата, когато нейния съпруг е отсъствал). На трето място, въззивният съд е приел, че по делото не е установена втората самостоятелна кумулативна предпоставка, обуславяща активната легитимация на ищцата, а именно: понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки при загубата на брат, или сестра“, към който извод на въззивния съд поставеният въпрос няма отношение. На последно място, дори да се приеме, че въпросът е относим към въпроса за критериите, които следва да бъдат взети предвид при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г., въпросът не е решен в противоречие с постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №92/17.11.2020г. по т.д..№1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о. и др., доколкото при решаване на спора въззивният състав е обсъдил релевантните факти в контекста на критериите, посочени в тълкувателното решение, обуславящи възможността на сестра/брат да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,