Определение № 520 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 177/07.07.2022 г. по гр.д. № 231/2022 г., с което Окръжен съд – Сливен е отменил решение № 260030/01.04.2022 г. по гр.д. № 48/2021 г. на Районен съд – Сливен и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е осъдил Д. С. Д. да заплати на П. И. П. сумата 5 729 лв. – разходи за ремонт и за дърва за огрев в един жилищен имот в [населено място] войвода, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. Решението се обжалва от Д. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправни въпроси, които се свеждат до следните: Възниква ли вземане по чл. 61 ЗЗД поради разходи за подобрения в чужд имот, само защото едно лице, без да е натоварено от собственика, е сключило договори, с които е възложило на трети лица извършените подобрения? Във вземането по чл. 61 ЗЗД включат ли се и разходите за потребена енергия в чуждия имот? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК). Претендира разноските по делото. От ответника по касация П. П. не е постъпил писмен отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е квалифицирал вземането по иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и е приел да е възникнало поради това, че по времето, в което ищецът живее на съпружески начала с дъщерята на ответника в собствения на последния жилищен имот в [населено място] войвода, ищецът е сключил два договора, по които са подменени старата дограма и вратите в имота с нови. Почерпил е допълнителен аргумент от това, че средствата, с които е платено на третите лица/изпълнители по договорите, са придобити по време на фактическото съжителство. Във вземането е включил и разход за дърва за огрев, доставени в имота по трети договор, сключен от ищеца. Искът е уважен в пълния размер, равен на сбора от платеното по трите договора. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението. Налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Начинът, по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на установената практика на Върховния касационен съд. Тя допуска вземане по чл. 61 ЗЗД да възникне в полза на лице, направило разходи за подобрения в чужд имот, без да е натоварено от собственика. Практиката изисква гесторът да е направил разходи, а не ограничава фактите, които пораждат вземането, до сключването на договорите, с който едно лице, без да е натоварено от собственика, възлага извършените подобрения в чуждия имот. На настоящия състав не е известна и практика на Върховния касационен съд, която да приема, че вземането по чл. 61 ЗЗД може да възникне поради това, че плащанията по тези договори са извършени в период на фактическо съпружеско съжителство с лице в близкото обкръжение на собственика на имота и/или поради разходите за потребена енергия в имота. Налице са допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът