Определение № 1882 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4613/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слав Строй“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв. Н. П. против решение № 4273/28.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 3813/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 14883/20.12.2023г. по гр.д. № 31413/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от „Слав Строй“ ООД, ЕИК 131332521 срещу М. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6500 евро, платена от ищеца, като купувач, на ответницата, като продавач, по сключен между страните предварителен договор от 09.11.2018г., по който окончателен договор за покупко продажба на 21.03.2019г. не е сключен между страните и който е развален с едностранно изявление на ответницата през м. март 2019г.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е приел, че обективираното в съставения на 21.03.2019г. от нотариуса протокол за констатиране на обстоятелство съставлява валидно изявление, годно да обоснове основание за разваляне на договора. Поддържа, че съдът не е съобразил, че то не е „едностранно писмено тридневно предизвестие“ за разваляне на договора по смисъла на чл. 13, б. „а“ от предварителния договор вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, както и обстоятелството, че ответницата е неизправна страна по договора, защото не е представила надлежни документи за изповядване на окончателен договор по отношение на приращенията и подобренията, които са част от предмета на предварителния договор.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Б. Н., чрез процесуален представител адв. К. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: на 09.11.2018г. между страните е бил сключен предварителен договор, по силата на който Д. и М. Н., като продавачи обещали да продадат на „Слав Строй“ ООД, като купувач собствения си недвижим имот находящ се в [населено място], район „Л.“, м. „В. - ВЕЦ С.“, [улица] /бивша [улица]/, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с пл. № от кв. 14 по плана на [населено място], с площ на целия имот от 1 229 кв.м., съставляващо парцел от кв. 14, заедно с жилище, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, състояща се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37.90 кв.м., заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гараж под терасата, заедно с 42.32/1000 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10.89 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. По договора ищецът заплатил на ответницата М. Н. сумата от 6500 евро, уговорена като задатък за продажба на имотите. В уговорения срок до 21.03.2019г. между страните не е бил сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота, а съгласно установеното от съставен Протокол за констатиране на обстоятелство от 21.03.2019г., страните по предварителния договор се явили пред нотариус за сключване на окончателен договор; ответницата изразила готовност да продаде имотите предмет на предварителния договор; била е изправна по поетите от нея задължения да представи всички писмени документи, установяващи правото й на собственост върху продаваните недвижими имоти, изискуеми по закон и от нотариуса, в уговорения ден за сделка в кантората на нотариус К., но такъв не бил сключен /според купувача поради непредставяне на необходимите документи от продавачите за част от предмета на продажбата, а именно: 1/2 ид.ч. от втори и подпокривен /трети/ етаж от жилищната сграда, с ид. ***, а според продавачите – поради това, че това жилище е извън предмета на сключения между страните предварителен договор и че те не са собственици на същото, а по същество е налице нова оферта от купувача за сключване на нов предварителен договор/. Продавачите заявили, че приемат отказа на купувача да подпише нотариалния акт за имотите, за които е сключен предварителен договор за отказ от договора.

В чл. 13 от договора страните уговорили, че ако купувачът откаже да сключи окончателен договор поради каквато и да е причина, която не е свързана с неизпълнение на продавачите, продавачите могат да развалят договора с едностранно писмено тридневно предизвестие и да задържат заплатения задатък.

С влязло в сила на 18.02.2022г. решение № 3147/20.05.2020г., постановено по гр.д. № 4602/2019г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от „Слав строй“ ООД срещу Д. и М. Н. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор от 09.11.2018г. В мотивите към това решение е прието, че договорът е развален с отправяне на писмено изявление от страна на продавачите – изправна страна по договора, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД съдържащо се в Протокол за констатиране на обстоятелства от 21.03.2019г., евентуално в депозирани по делото отговори на исковата молба, поради което потестативното право на ищеца да иска обявяване на разваления предварителен договор за окончателен е погасено.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че в качеството й на изправна страна по договора, за ответницата М. Н. е възникнало правото на едностранно разваляне на предварителния договор, поради виновно неизпълнение от страна на купувача. Това право приел, че е надлежно упражнено и предварителният договор развален с отправено едностранно писмено изявление от продавачите до купувача „Слав строй“ ООД, обективирано в съставения на 21.03.2019г. от нотариуса Протокол за констатиране на обстоятелство, че поради неизпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор в уговорения ден и обем, упражняват правото си да развалят предварителния договор. В този смисъл съобразил влязлото в сила решение, с което е отхвърлен конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предявен от ищеца срещу ответницата, обвързващо страните със сила на пресъдено нещо. По тези съображения формирал извод, че дружеството ищец е неизправна страна и в това качество няма право да претендира връщане на дадения задатък. Посочил, че на основание чл. 93, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ответницата не дължи връщане на получения задатък, а има право да го задържи. Като краен извод извел, че искът за връщане на дадения задатък е неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът „Слав Строй“ ООД се позовава на наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Повдига в тази връзка следните въпроси:

1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи свои собствени съображения по тях в мотивите на въззивното решение?

Въпросът се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 40 от 4.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г., IV ГО; Решение № 13 от 12.02.2021г. по т.д. № 2896/2019г., II ТО и Решение № 46 от 14.06.2019г. по гр.д. № 1913/2018г., I ГО.

2/ Представлява ли обективираното в становището – приложено към констативния протокол на нотариуса от 21.03.2019г. изявление на продавачите Н., че в случай, че купувачът не подпише нотариалния акт, то ще считат, че се отказва от сделката, годно основание за разваляне на договора при неспазване на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, от което да възниква за ответницата право за задържане на получения от нея задатък?

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното:

Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и за съдържанието на мотивите към съдебното решение на този съд и даденото в съдебната практика на ВКС разрешение по него е неминуемо част от предмета и обуславящ решаващата воля на съда по всяко дело. В цитираната от касатора и служебно известна на съда съдебна практика е дадено разрешение, че задължението на съда да изложи мотиви към решението, обективиращи исканията и възраженията на страните и извършената преценка на доказателствата, както и да изведе самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, произтича пряко от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. При условията на ограничено въззивно обжалване по чл. 269 от ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след надлежно реализирана самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Предвидената в чл. 272 от ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество на спорното материално право. Въззивният съд е длъжен да се произнесе и по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в рамките на предмета на въззивна проверка по чл. 269 от ГПК.

В конкретния случай въпросът е отнесен към оплакването в касационната жалбата, че без обсъждане на доводите на ищеца, че предварителният договор не е развален надлежно – с отправяне на „едностранно писмено тридневно предизвестие“, въззивният съд е приел, че договорът е развален в края на м. март 2019г. по твърдения на самия ищец и според него ненадлежно. По този довод в решението си въззивният съд, наред с препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 272 от ГПК, е развил и собствени подробни фактически и правни изводи по същество на спорното материално право като е приел, че с извод за възникнало в полза на ответницата – изправен продавач по предварителния договор – право на едностранно разваляне на предварителния договор, поради неизпълнението му от страна на купувача, продавачите М. и Д. Н. са развалили договора, като са отправили писмено волеизявление до купувача „Слав строй“ ООД, обективирано в съставения на 21.03.2019г. от нотариуса протокол за констатиране на обстоятелство, че в случай на отказ купувачът да подпише нотариалния акт по отношение на имотите, включени в предмета на предварителния договор за покупко-продажба, същите ще считат, че купувачът се отказва от сключване на сделката. Т.е. обжалваният съдебен акт съдържа мотиви, отразяващи решаващата правораздавателна дейност; подробно изложение на собствени фактически и правни констатации на въззивния съд, наред с препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК; както и обективира ясно и мотивирано произнасяне по въведените от страните доводи и възражения, както и обосновка на крайните му решаващи изводи, обусловили изхода на разгледания спор. Произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от сочената от касатора практика на ВКС.

При тези мотиви въпросът макар и включен в предмета на делото по обуславящ решаващата воля на въззивния съд начин, не отговаря на изискването за наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по него не е в отклонение от сочената практика на ВКС.

Вторият поставен в изложението въпрос по същество е дали е правилен правният извод на въззивния съд, че писмено изявление за разваляне на предварителния договор е отправено от ответницата, т.е. отнесен е към същото оплакване в касационната жалба. Отговорът му предполага проверка и анализ от съда на база доказателствата по делото – част от дейността на касационния съд по разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 2 от ГПК/, поради което е изключен от изчерпателно уредения обхват на производството по допускане до касационен контрол. Дейността по проверка правилността на обжалваното въззивно решение е част от производството по разглеждане на касационната жалба на въведените в процеса касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК /чл. 290 от ГПК/, поради което тази преценка е изключена във фазата на специалното производство по селекция по чл. 288 от ГПК. В същото време приложното поле на касационно обжалване по този въпрос не е и обосновано от касатора с позоваване на конкретна съдебна практика с оглед преценка за противоречие, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице.

Не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК –очевидна неправилност. Такава не е обоснована с конкретно позоваване в изложението към касационната жалба на порок на въззивния съдебен акт, установим пряко от съдържанието на същия без анализ на дейността на съда и на страните и без съобразяване на установените по делото факти. А според утвърдената съдебна практика, за да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Преценявайки мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира вероятност той да страна от някой от тези пороци, поради което намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.

В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на М. Б. Н. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1600 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение